Определение № 3875 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3875 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503296 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 83, ал.

2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. З. К., с ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Р. Н. Р. против Определение №14995/20.11.2025 г., постановено по гр. дело № 14757/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр.с., с коeто е оставена без уважение молбата на И. З. К. за освобождаване от държавнa таксa и разноски по делото.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката-ищца разполага със средства за заплащане на държавна такса, който се бил позовал на данните от НАП за получени суми от хазартни игри. Оспорва факта, че жалбоподателката е получила сума в размер на 77 043,37 лева за 2024г., а изтеглените от нея средства са в размер на 5250 лв. Поддържа се, че тези суми послужили за покриване на ежедневни нужди и задължения по кредити, както и хазартни игри, сътв. тези суми не били налични към момента на постановяване на обжалваното определение. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение, като се постанови съдебен акт, с който да се освободи ищцата от заплащане на държавна такса по делото.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, внесена е дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И. З. К., ЕГН ********** чрез адв. Р. Н. Р. от АК Пловдив срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК 201127485, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, за връщане на сумата от 469,26 лева, представляваща 1 платена без основание сума по сключен между страните нищожен договор за потребителски кредит №***/25.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното Определение №14995/20.11.2025 г., постановено по гр. дело № 14757/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр.с., съдът е оставил без уважение молбата на И. З. К. за освобождаване от държавнa таксa и разноски по делото.

За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че в случая ищцата е в трудоспособна възраст – на 42 години, като няма твърдения, нито представени доказателства същата да не може да полага труд, поради заболяване. Липсват данни, а и твърдения, за наличие на извънредни за ищцата месечни разходи, включително и такива за лекарства, наем или други належащи ежемесечни плащания. Съдът е посочил, че от постъпилото по делото писмо от ТД на НАП Пловдив е видно, че за лицето има данни за изплатени доходи, различни от трудови, за периода 2024г., като платци на дохода са А.Г., И.О., У.Б.О., като видно от допълнително изисканата справка годишният размер на изплатените печалби възлиза общо на 77053.33 лв.

Предвид гореизложеното съдът е приел, че не са налице предпоставките за освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Обжалваното определение е правилно.

За да се осигури достъп до правосъдие законодателят с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е установил, че по преценка на съда, но съобразно законоустановени критерии, поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, от такси и разноски се освобождават физически лица.

Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие на основания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото по чл. 83, ал.

2 от ГПК, при твърдения за затруднено материално състояние на лицето е винаги конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя. Преценката следва да бъде обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал., т. 1 – т.

6 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без страната да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, тоест – нямат имущество и доходи над необходимите средства за тяхната издръжка.

Когато от съвкупната преценка на декларираните имущество, семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава достатъчно доходи и имущество, съдът не може да признае, че това лице няма средства да заплати дължимата държавна такса. Съдът е длъжен да прецени всички представени 2 доказателства и по свое вътрешно убеждение да се произнесе по постъпилата молба за освобождаване от държавна такса, като тежестта на доказване на липсата на "достатъчно средства" е изцяло на молителя /вж. Определение № 1186 от 18.05.2023 г., постановено по частно гр. дело № 1622/2023 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение/.

В конкретния случай – с молбата за освобождаване държавна такса и разноски жалбоподателката И. З. К. – ищца в производството пред РСПловдив е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, с която е декларирала, че получава месечен доход в размер около 300 лева от заплата по трудов договор на 2 часа; не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност; няма сключен граждански брак; не притежава МПС.

Отбелязала е, че не притежава недвижими имоти, с изключение на 1/6 ид. ч. от къща в ***. Отбелязала е също, че притежава дялове на стойност 50 лева в „Ирене“ ООД, ЕИК 203151714, което дружество не развивало дейност от 2016г. Нямала парични влогове; не страдала от заболяване, което да налага постоянни разходи. Декларирала е, че има много задължения към финансови институции, като доходите й стигали да обслужва част от тях.

Районният съд е изискал справка от НАП, от която се установява, че е регистрирано трудово правоотношение на молителката с „ФАЛКОН ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД от 16.06.2020 г. с дневно работно време – 2 ч., за м.05.2025 г. е начислен обл. доход в размер на 358,46 лв. Приложена е и справка за изплатени доходи, различни от трудовите, в която е отразено, че през 2024г. молителката е изтеглила от изплатените печалби по см. на ЗДДФЛ, по регистрирана игрална сметка, следните размери: 90 лева от Brobet Limeted, 340 лева от А.Г., 300 лева от И.О., 4520 лева от У.Б.О.. Първоинстанционният съд при постановяване на оспорваното определение е взел предвид справката от НАП, въз основа на която е приел, че молителката е реализирала доход в общ размер на 77053,37 лв. за предходната данъчна година.

Във връзка с воденето на делото се събират държавни такси в размер, установен в нарочна тарифа. Задължението на внасянето им е законоустановено /чл. 71 и сл. ГПК/. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси не внасят само тези физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката е на съда и се извършва след преценка на доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. Във всички случаи, решаващ за преценката е размерът на таксата, която се дължи. В случая, дължимата такса е 50 лв.

Настоящият съдебен състав като взе предвид оплакванията в частната жалба и данните по делото също намира молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за неоснователна. Декларираните данни от молителката относно липсата на доходи, различни от трудовите, са непълни и некоректни /същата не е декларирала доходите от хазартна дейност, регистрирани в НАП/ и дори да се приеме за вярно твърдението в частната жалба, че получения необлагаем доход от нея през 2024г. е в много по-малък размер от отразения в справката на НАП, то във всички случаи този доход дава отражение на материалното й положение.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че при положение, че ищцата е в добро здравословно състояние и в трудоспособна възраст, с оглед на което няма пречки да работи на пълно работно време и да реализира по3 високи доходи и е без задължения към непълнолетни деца, не би могло да се приеме, че заплащането на държавна такса в минимален размер от 50 лева, е непреодолима пречка за нея, препятстваща я да реализира гарантираното й право на достъп до съд за защита на правата й по процесните договори за кредит. Дължимата преценка на съда е дали страната разполага с възможност да набави необходимия финансов ресурс за заплащане на дължимата такса и при наличието на такава теоретична възможност, освобождаване не се извършва. /в този смисъл Определение № 50382 от 4.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3269/2022 г., III г. о., ГК/.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №14995/20.11.2025 г., постановено по гр. дело № 14757/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3875 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503296 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 83, ал.

2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. З. К., с ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Р. Н. Р. против Определение №14995/20.11.2025 г., постановено по гр. дело № 14757/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр.с., с коeто е оставена без уважение молбата на И. З. К. за освобождаване от държавнa таксa и разноски по делото.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката-ищца разполага със средства за заплащане на държавна такса, който се бил позовал на данните от НАП за получени суми от хазартни игри. Оспорва факта, че жалбоподателката е получила сума в размер на 77 043,37 лева за 2024г., а изтеглените от нея средства са в размер на 5250 лв. Поддържа се, че тези суми послужили за покриване на ежедневни нужди и задължения по кредити, както и хазартни игри, сътв. тези суми не били налични към момента на постановяване на обжалваното определение. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение, като се постанови съдебен акт, с който да се освободи ищцата от заплащане на държавна такса по делото.