Определение № 760 от 02.10.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 562/2024
- Вид
- Определение № 760
- Подписан
- 02.10.2024
- В сила
- 02.10.2024
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 760 гр. Ловеч, 01.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500562 по описа за 2024 година . и за да се произнесе, съобрази:
Производството с правно основание чл. 418, ал. 4, във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
С Разпореждане № 1935 от 26.07.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 1310 по описа за 2024 г., Ловешкият районен съд е разпоредил да се издаде Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 111П, против длъжник И. А. Е., ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ. Ловеч, ул.
„Христо Цонев“ № 4, за следните вземания по Договор за банков кредит № 025LD-R-019584/16.11.2022 г., а именно: 47319.02 лева – главница, 3444.89 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 22.10.2023 г. до 29.05.2024 г., 106.81 лева – обезщетение за забава за периода от 22.10.2023 г. до 29.05.2024 г., 72.00 лева – разноски за връчване на покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 915.18 лева - разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението, като отхвърлил заявлението в ЧАСТТА за вземане в размер на сумата 884.59 лева – законна лихва за периода от 30.05.2024 г. до 17.07.2024 г.
Срещу това разпореждане в отхвърлителната му част е подадена частна жалба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт П. Д. Калинова - Стефанова. Счита, че в тази част разпореждането на РС Ловеч е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорва извода на първоинстанционният съд, че банката не се е съобразила при претендираните за присъждане с подаденото заявлението суми с разпоредбите на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което не може да бъде издадена заповед 1 за незабавно изпълнение за законна лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението. Счита, че Ловешкият районен съд погрешно прилага цитираното тълкувателно решение по отношение на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като в подаденото от Банката заявление се иска присъждане на вземане по главница и лихви не за падежирало вземане, а за обявен за предсрочно изискуем кредит. Сочи, че лихвите, които Банката претендира, а съдът неправилно е отхвърлил, са законни, т.е. са изцяло съобразени с указанията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК, в което изрично се отрича възможността да се начислява възнаградителна лихва (или наказателна лихва, с надбавка над договорната), след датата на предсрочна изискуемост на кредита. Излага, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост, кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора – за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забава.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част и да постанови друго, с което да разпореди да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми, като му присъдят направените разноски в настоящето производство.
Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 1310/2024 год. на РС – Ловеч се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника И. А. Е. за вземане в размер на: 47 319.02 лв. – главница, 3 444.89 лв. – възнаградителна лихва за периода от 22.10.2023 г. до 29.05.2024 г., 106.81 лева – обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 22.10.2023 г. до 29.05.2024 г., 72.00 лева разноски за връчване на покани за обявяване на предсрочна изискуемост, 884.59 лева – законна лихва за периода от 30.05.2024 г. до 17.07.2024 г., ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до изплащане на вземането и сторените разноски в размер на 881.07 лв. платена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ловешкият районен съд е уважил заявлението и постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за претендираните суми за главница, договорна лихва, обезщетение за забава, разноски за връчване на покани за обявяване на предсрочна изискуемост, както и сумата 915.18 лв. разноски по делото, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част на заявлението, като е отхвърлил заявлението в частта относно претендираното вземане за 884.59 лв. законна лихва за периода от 30.05.2024 г. до 17.07.2024 г.
За да отхвърли заявлението относно претендираната законна лихва за периода от 30.05.2024 г. до 17.07.2024 г. в размер на сумата 884.59 лв., районният съд се е позовал на т.4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
2 на ОСГТК на ВКС, според което не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги. В случая към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист жалбоподателят е представил Договор за банков кредит № 025LD-R-019584/16.11.2022 г., Общи условия по договор за банков кредит, покана за доброволно изпълнение и извлечение от счетоводните книги за установяване на вземането по чл. 417, т.2 от ГПК.
В частната жалба са изложени доводи, че дължимостта на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е последица от забавата на длъжника, който не е изпълнил на падежа, като се позовава и на ТР № 3 от 27.09.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което е дадено разрешение на въпроса как следва да се определи размера на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит. Въззивният съд счита тези оплаквания за неоснователни. Правилно ЛРС се е позовал на даденото в т. 4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, в която е даден отговор, че не са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 и т. 3 от ГПК за законна лихва върху вземането от датата на падежа до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по аргумент на т.4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираното от жалбоподателя ТР № 3 от 27.09.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към заповедното производство, а касае постановяване на решението по чл. 422, ал.
1 ГПК при предявен установителен иск. В него е указано, че когато предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на длъжника, какъвто е настоящия случай, приложение намира разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т. д № 3/2017 г. ОСГТК. Когато предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в решението по чл. 422, ал. 1 ГПК се установява вземането съобразно вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо (ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на спора следва да се остави без уважение като неоснователно направеното в частната жалба искане за присъждане на разноски в настоящето производство.
Воден от изложените съображения, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1935/26.07.2024 год. по ч.гр.дело № 1310/2024 г. на Районен съд – Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист против длъжника И. А. Е., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. „Христо Цонев“ № 4, общ. Ловеч за вземане в размер на 884.95 лева – законна лихва за периода от 30.05.2024 г. до 17.07.2024 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4