Решение № 234 от 27.06.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. К., 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева в присъствието на прокурора Р. Г. И. като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320100121 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът - Л. Ц. С. твърди, че с Постановление на наблюдаващ прокурор при ОП-П., ТО К. била образувана пр. преписка с вх. № 2456/2023г. и ДП №94/2023г. по описа на РУ К.. В ДП било установено, че предвид събраните доказателства е налице основание за привличането му и третирането му като престъпник, вследствие на действие продиктувано от гражданската му съвест.

Влошило се и здравословното му състояние под формата на безсъние и липса на апетит. Ограничил социалните си контакти, прекарвал повечето време в дома си, отчуждил се дори от членовете на семейството си, общувал малко и се затворил в себе си. Преместил се е да живее в друго населено място, защото там където живеел всички се познавали. Чувал коментари, че е наркоман, че е пропаднал и т.н. Намира, че е налице основание за завеждане на иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ затова, че бил превличането в качеството му на обвиняем по ДП 94/2023г. по описа на РУ К., пр.пр. №2456/2023г. по описа на РП П., ТО-К., за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК и за последващото прекратяване на наказателното производство, 1 поради липсата на безспорно установено престъпление от негова страна.

Воденото срещу него производство му повлияло, както в личен, така и професионален план, разколебал вярата му в закона и справедливостта.

Твърди, че полицейската регистрация била следствие именно на привличането му, в качеството на обвиняем от ответната прокуратура.

Неудобството, което търпял било в пряка причинно-следствена връзка с действия на П., а предвид оневиняването му, полицейската регистрация се явявала незаконосъобразна.

Твърди, че са налице предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата, поради обективният факт, че спрямо ищеца било образувано наказателно производство и той бил привлечен в качеството му на обвиняем, като му било повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление по НК и в последствие същото било прекратено. Това било достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган.

По ЗОДОВ, незаконосъобразността се разглеждала на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно (незаконно), когато подсъдимият бъде оправдан.

Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство - законен повод и достатъчно данни за престъпление.

Намира, че в случая били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като например - предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, задържане под стража, налагане на принудителна мярка и други следствени действия, предявяване на разследването и пън., и второ, оневиняване на обвиняемия. От тези факти може да се изведе и субектът на деянието в лицето на ответната Прокуратура. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни 2 актове и действия са причинени вредите. Отговорност в случая носи П., по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото и давала указания по разследването (чл. 196, ал. 1 от НПК). В случая, причинените му неимуществени вреди по принцип били ясни и дори не се нуждаят от доказване, поради факта, че висящото и безрезултатно наказателно производство винаги води до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати, загубата на вярата в закона и реда, и чувството за безнаказаност, които са довели да сериозен дискомфорт в начина на живот на привлеченото, като обвиняем лице. Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права - чест и достойнство на личността, право на лична свобода и правото на изразяване на гражданска позиция.

Твърди, че безспорно изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено били пряка и непосредствена последица от обвинението. За периода на производството - от 27.02.2023г. до 25.08.2023г., т.е. за шест месеца претърпял неимуществени вреди, свързани със страх от постановяване на осъдителна присъда и ограничения на правната му сфера, които биха настъпили при евентуалното му осъждане. През този период изпитвал силно безпокойство, което оставило трайна следа в него. Изпитвал неудобство и притеснение от това, че е третиран, като престъпник вследствие на действие продиктувано от гражданската му съвест. Влошило се и здравословното му състояние под формата на безсъние и липса на апетит. Ограничил социалните си контакти, прекарвал повечето време в дома си, отчуждил се дори от членовете на семейството си, общувал малко и се затворил в себе си. Преместил се е да живее в друго населено място, защото там където живее всички се познават.

Чувал е коментари, че е наркоман, че е пропаднал и т.н.

С допълнително молба, ищецът уточнява, че увреждането било вследствие от обвинение за извършено престъпление, затова че на 27.02.2023г. около 22.30 часа, в гр. К., на ул. ******, полицейски служители 3 от РПУ К. го спрели за проверка, като водач на лек автомобил ****** с peг.

№ ******. При извършената проверка бил тестван за алкохол и наркотични вещества. Тестът за алкохол бил отрицателен. Тестът за наркотици е извършен в РУ К. с Драг тест 5000, с фабр. № АРАМ-0008. Техническото средство е отчело наличието на наркотично вещество - амфетамин. Твърди, че не е приел показанията на техническо средство и поискал кръвна проба. В тази връзка бил издаден Талон с № ****** и бил съпроводен до ФСМП К., където дал кръвна проба и проба урина.

Твърди, че срещу него било образувано ДП, като същото в последствие било прекратено с Постановление на РП П., ТО К. от 25.08.2023г., поради това, че не е доказано деянието да е извършено от него. Самото досъдебно производство било образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. За същото, с Постановление на прокурора му била взета МНО „Подписка“.

Прекратяването на наказателното производство срещу него станало факт на 25.08.2023г., с Постановление от същата дата, като със същото това постановление била отменена и МНО „Подписка“. Твърди,че бил задържан за 24 часа на 27.02.2023г. след извършване на проверката с дрег чек 5000.

Хипотезата, която счита, че е налице в настоящето производство е по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди твърди, че в продължение на 6 месеца бил с клеймото наркоман и престъпник, вследствие на повдигнатото му обвинение от РП П., ТО К.. Отнето му било свидетелството за управление на МПС за срок от 6 месеца. Поради липсата на автобусен транспорт от населеното му място до общинския център, това затруднило начина му на живот. В предвид това, че същият живеел в малко населено място и всички се познавали, а новините се движели със скоростта на светлината, понасял не веднъж обиди, говорене зад гърба, чувал подмятания, слагани му били епитети и др. Всичко това довело до нарушен сън, необходимост от приемане на медикаменти, главоболие, наложило се е дори да се премести в друго населено място, за да търси работа. Същият бил в изолация от близки и приятели, което довело да затварянето му в себе си.

Всичко това било в целия период от 6 месеца, в който обвинението срещу него бил факт. Сочи, че много трудно веднъж, когато е сложен етикет и то в малко консервативно общество, каквото е това в с. М. отново да си върне уважението и доверието на хората. Задържането, снемането на отпечатъци, отношението на полицейските служители и съселяните към него оставили 4 дълбока диря в неговото съзнание.

И до днес този неприятен етап от живота му носи своя негативизъм и отпечатък.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди П. на Р. Б. да заплати на ищеца сумата от 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на повдигнато му незаконно обвинение по ДП № 94/2023г. по описа на РУ - К., пр.пр. 2456/2023г. по описа на РП П., ТО-К., за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.02.2023г. - датата на образуване на ДП до окончателното и изплащане. Претендира за направените по делото разноски, възлизащи в размер на 20.00 лева за внесена държавна такса и 600.00 лева за заплатен адвокатски хонорар. Моли присъдените суми да бъдат изплатени по банковата сметка на адв. Г. Г., приложена с исковата молба.

Ответникът П. НА Р. Б. намира исковата молба за редовна от гледна точка на изискванията по чл. 127 от ГПК, но е неоснователна. В тази връзка оспорва претенцията за законна лихва върху търсената главница от датата на образуване на досъдебното производство - 28.02.2023г., тъй като съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.д. № 3/2004г., началният момент на дължимата лихва върху сумата за претендирано обезщетение е влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Освен това, намира предявения иск за недопустим, неоснователен и недоказан по основание и размер, поради следните съображения:

Образуването и воденето на наказателно производство (впоследствие прекратено), в хода на което дадено лице не е привлечено като обвиняем за престъпление от общ характер, не е сред изчерпателно изброените хипотези на чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. В този смисъл претенцията е недопустима.

Основателността на претенциите за обезщетение на вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ се обуславя от неоснователно (незаконно) поддържано обвинение.

Разпоредбата на тази норма е ясна - неоснователността (незаконността) на обвинението е предпоставка за отговорността на правозащитните органи във всички изброени от тази норма хипотези – 1. когато лицето е оправдано или, 2. образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното не е престъпление; 3. или поради това, че наказателното производство е образувано, след като 5 наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. С т. 7 от ТР № 3/2005г. по тълк.дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата се прие, че съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено, поради недоказаност на обвинението. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което и не следва да се тълкува разширително. За неуредените в закона случаи следва да бъдат приложени общите разпоредби на ЗЗД.

Твърди, че изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, следва да се тълкува в тесния му наказателно-процесуален смисъл, а не да се тълкува по широко за нуждите на специалния деликт. В исковата молба били изложени твърдения, че досъдебното производство било образувано от П., С. бил привлечен като обвиняем и спрямо него била постановена МН „Подписка“. Бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР и свидетелството му за управление на МПС било отнето за 6 месеца. Между изложените от ищеца оплаквания и действията на П. няма причинно-следствена връзка, а описаните вредоносни действия са осъществени изцяло и само от полицейски служители, които са упражнили своите правомощия по ЗМВР и НПК. Досъдебното производство било образувано от полицейски орган при хипотезата на чл.356, ал.3 от НПК и Районна прокуратура гр.П., ТО-К. била уведомена писмено за вече образуваното производство, но на наблюдаващия прокурор, макар теоретично да има правомощия да прекрати едно новообразувано производство, не били представени доказателства, че започнатото разследване е незаконосъобразно и необосновано. Това се дължи на обществено известния факт, че изпълнителната власт не е осигурила необходимия ресурс за срочно изследване на биологичните проби за наличие на наркотични вещества. Това заключение е единственото доказателство, което може да обоснове наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 от НК, съгласно реда регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г. В тази връзка, ищецът С. не е бил привличан в качеството му на обвиняем, не му е налагана мярка за неотклонение, не му е извършвана полицейска регистрация 6 и не били извършвани никакви действия по разследване с негово участие, а единственото процесуално действие от страна на П. се е изразило в прекратяване на наказателното производство, което действие е в полза на ищеца и няма увреждащ характер. Действията на полицейските органи, които били упражнили правомощия по съставяне на АУАН, заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и ПАМ по ЗДвП били извънпроцесуална дейност, върху която П. не упражнявала ръководство и надзор, и съответно не е пасивно-легитимирана да отговаря.