Определение № 1855 от 08.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1855 гр. София, 08.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000502090 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение № 405 от 31.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 2 090/25 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е отменил решение № 67 от 22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 156/24 г. по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение в частта, в която съдът е осъдил „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД да заплати законната лихва върху сумите от 38 000 лв. и върху сумата от 3 060 лв., присъдени на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Л. Г. Ф., представляващи застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания от причинените й телесни увреждания и имуществени вреди, които са получени в причинно - следствена връзка с ПТП, настъпило на 23.10.2023 г. виновно причинено от водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег.

№ ***, П. Т. Т., като неправилно и незаконосъобразно, потвърдил е решение № 67 от 22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 156/24 г. по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно и е осъдил „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД да заплати на адвокат В. М. сумата от 300 евро, на основание чл. 78 ГПК, вр.чл. 38 от ЗАдв.

С писмена молба вх. № 12 974 от 04.05.26 г. ищцата е поискала от съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските. В молбата се твърди, че съдът не е съобразил определения размер с минималните размери, както и ч(е по делото са предявени два обективно съединени иска, по всеки от които следва да се определи възнаграждение.

Ответникът по молбата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД редовно уведомен оспорва подадената молба. Твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна 1 сложност, както и че упълномощеният адвокат по занятие извършва процесуално представителство именно по такъв вид дела. Моли съда да остави без уважение молбата.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 405 от 31.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 2 090/25 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е отменил решение № 67 от 22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 156/24 г. по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение в частта, в която съдът е осъдил „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД да заплати законната лихва върху сумите от 38 000 лв. и върху сумата от 3 060 лв., присъдени на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Л. Г. Ф., представляващи застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания от причинените й телесни увреждания и имуществени вреди, които са получени в причинно - следствена връзка с ПТП, настъпило на 23.10.2023 г. виновно причинено от водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, П. Т.

Т. , като неправилно и незаконосъобразно, потвърдил е решение № 67 от 22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 156/24 г. по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно и е осъдил „ДЗИОбщо Застраховане” ЕАД да заплати на адвокат В. М. сумата от 300 евро, на основание чл.

78 ГПК, вр.чл. 38 от ЗАдв.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските е допустима, но неоснователна.

Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се коригират пропуските и грешките на съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски.

Отстраняването на пропуска на съда да се произнесе по своевременно направените от страните искания за разноски се осъществява чрез допълване на решението с присъждане на разноските, а грешките на съда при изчисляване на размера на разноските се поправят чрез изменение на решението в частта за разноските с присъждане на действително извършените и дължими според правилата на чл. 78 ГПК разноски, доказани със съответните документи.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на молбата по чл. 248 от ГПК молителят е поискал съда да измени постановеното решение, като съдът определи възнаграждение за процесуално представителство, съобразявайки се с броя на обективно съединените искове, както и минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така наведените доводи настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения:

2

Трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, формирана след постановяване на решение на СЕС по дело С-438/22 приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА (ред. до изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г., но наредбата, в частта на предвидените минимални възнаграждения, е несъответстваща на правото на Европейския съюз. Поради това тя е неприложима, включително в случая на чл. 38, ал. 1 от ЗА. При определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата не може да бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго), нито може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В този смисъл са определение № 50 015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1 908/22 г., по описа на ВКС, ТК, І т.о., определение № 1 183 от 14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2 605/23 г., по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 1 239 от 13.05.2024 г., постановено по ч. т. д. № 1 555/23 г., по описа на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2 948 от 12.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1 567/24 г., по описа на ВКС, ГК, І г.о., определение № 50 045 от 02.07.2024 г., постановено по т. д. № 1 758/22 г., по описа на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2 198 от 08.08.2024 г., постановено по т. д. № 1 916/23 г., по описа на ВКС, ТК, І т.о. и др.

Настоящият състав споделя тази практика, поради което не намира основание за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Определеното възнаграждение е съобразено с фактическата и правната сложност на производството и извършените от пълномощника процесуални действия, свеждащи се до подаване на отговор на въззивна жалба и молба-уведомление, че не се противопоставя делото да бъде гледано в отсъствието на процесуалния представител.

С оглед на изложеното настоящия състав намира, че молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските е неоснователна.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в писмена молба вх. № 12 974 от 04.05.26 г. на Л. Г. Ф., с което е поискано от съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4