Решение № 201 от 10.07.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 386/2022
- Вид
- Решение № 201
- Подписан
- 10.07.2023
- В сила
- 10.07.2023
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Мария Анастасова Славчева, Тоничка Димитрова Кисьова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200 ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 201 гр. С., 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500386 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.268 и следващите от ГПК.
И за да се произнесе съобрази следното:
С.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№547 от 09.03.2020година от "Родопи Еко Проджектс"Е*, ЕИК 120550180, със седалище и адрес на управление: гр. З., обл. С., ул. „Ст. Стамболов“ № 2 представлявано от Р.Х.Б. и Е.А.М., депозирана чрез пълномощника адв.К., против Решение № 67от 14.09.2022година по гр.д.№ 77/2022година по описа на З.ския районен съд, с което е осъдена дружеството да заплати на М. З. Ч., ЕГН **********, адрес: с. А., общ. З., обл. С., сумата 29 581.22 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ, във връзка с възникнала трудова злополука на 23.09.2020 г. в р-к „А.“, хор. 400, бл.3-4, първи под етаж, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, както и е отхвърлен предявеният иск за разликата над 29 581.22 лева до 30 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е възложено в тежест на ответното дружество заплащане на адв. В.Р.Р., ЕГН********** адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лева, на основание чл. 38 ал.2, във вр. ал. 1, във вр. с чл.36 ал.2 ЗА и във вр. с Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и е осъдено да заплати в полза на РС - З. разноски за експертизи в размер на 447.30 лева и сумата 1183.25 лева - ДТ върху уважения размер от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ЗАД „Алианц България“ АД.
1
Недоволно от така постановения съдебен акт в осъдителната му част е останало ответното дружество. С жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение, поради неправилно приложение законовия критерий за справедливост в чл.52 ЗЗД. Според жалбоподателя при съобразяване с характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет, продължителност на проявление, характерът на засегнатите нематериални блага, всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите, за прилагане на критерия "справедливост" по смисъла. на чл. 52 ЗЗД за получените от ищеца в резултат на трудовата злополука травми, които представляват леки телесни повреди, размерът на присъденото обезщетение от 30 000 лева е прекомерн завишен. Според жалбоподателя настъпилото увреждане е от характер, който не е довел до трайно разстройство на здравето, ищецът в рамките на три-шест месеца се е възстановил напълно от увреждането, не е налице негативна прогноза и сумата от 10 000 лева справедливо ще обезщети претърпените от ищеца вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания.
Твърди също,че ищецът в рамките на месец и половина (46 дни) се е възстановил от увреждането, не е налице негативна прогноза за в бъдеще,болките и страданията след този период от 46 дни не затрудняват основната функция на увредения крайник –ходенето, а от заключението на приетата като доказателство по делото СМЕ се установява, че в резултат на причинените травматични увреждания ищецът е претърпял обичайни за този вид увреждания болки, които са били леки до умерени по характер. Същите следва да са били най-силни по своя интензитет непосредствено след причиняване на уврежданията и изчезнали напълно с приключването на оздравителните процеси, което обичайно е в рамките на около 3-6 месеца. Ищецът се е възстановил напълно след проведеното лечение, още повече че се е завърнал на работа след разрешения му отпуск по болест в размер на 46 дни.
Според заключението на СМЕ в резултат на злополуката са настъпили леки телесни повреди - кръвонасядане и травматичен оток на кожата на лява подбедрица , разкъсноконтузна рана в областта на ляво бедро и разкъсване на мускулни влакна. От извършената рентгенография са доказани болестни промени на глезена, които са резултат на хронично пренатоварване поради което най-вероятно настъпилата травма е изострило тяхното протичане, но не ги е причинило. Вещото лице е категорично , че не е налице остатъчно явление болков синдром и че е налице проявено бездействие от страна на ищеца по делото, с което е усложнил самия оздравителен процес.Развито е и оплакване, че претърпените от ищеца болки и страдания установени със свидетелски показания на съпругата на ищеца, следва да бъдат преценявани при условията на чл. 172 ГПК, тъй като безспорно е заинтересована от изхода на делото, а е невъзможно да се проверят твърденията й По делото не са събрани данни относно проблеми с ходенето, обездвижване в домашни условия и ангажиране на близките за обгрижването му за продължителен период от време, а е безспорно установено, че след изтичане на 46 дни отпуск по болест ищецът се е върнал на работа, т.е. той не е имал никакви проблеми с ходенето и стоенето прав, което не е съобразено от първоинстанционния съд. Отчитайки обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди справедливо обезщетение за тези вреди е в размер на 10 000 лева. Изводът на съда, че следва да се държи сметка и за настъпилите инфлационни процеси в страната и покупателната способност на човек притежаващ 30 000 лева към момента е необоснован. Размерът на обезщетението се определя към момента на неговото настъпване, съобразно обществено икономическите отношения към този момент, а присъдената лихва за забавено плащане е тази, която следва да компенсира настъпилите инфлационни процеси.
На следващо място се поддържа,че обжалваното решение противоречи на практиката на PC З. и Окръжен съд С. по искове с правно основание чл.200 от КТ (Решение №21/17.03.2022г по гр.дело №158/2021г на PC З. и Решение по в. гр.д. №228/2022г на 2
Окръжен съд С.). По цитираното дело присъденото обезщетение е 18 000 лева за причинена средна телесна повреда за счупен крак на ищеца през същата година, когато е станала злополуката и с М. Ч.. Моли окръжният съд да отмени атакуваното решение като неправилно, в частта, с която е осъдено на основание чл.200 от КТ „Родопи Еко Проджектс“ Е* ЕИК 120550180 да заплати на М. З. Ч. с ЕГН ********** сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 КТ във връзка с възникнала трудова злополука със същия на 23.09.2020г., като отхвърли иска за разликата над сумата от 10 000 лева до сумата от 30 000 лева.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ищеца М. Ч..
В срок е постъпил писмен отговор от третото лице помагач на ответника ЗАД „Алианц България“АД,ЕИК 040638060,депозиран чрез пълномощника му адв.М.К., с който се поддържа основателност на жалбата.Твърди се,че делото е неизяснено от фактическа страна поради допуснати от РС[1]З. процесуални нарушения в хода на събирането на доказателства за установяване основанието и размера на заявената искова претенция.
Пропускът да се съберат всички относими и допустими доказателства е довел до непълно и неточно установяване на фактическата обстановка, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон.
Още с отговора на исковата молба е оспорено наличие причинно[1]следствена връзка между процесната трудова злополука и констатираните при ищеца през 2022 г травматични увреждания, довели до оперативна намеса и нов болничен, и домашен престой. М. Ч. е бил напълно възстановен след проведеното през 2020 г лечение и е постъпил отново на работа.
ДРазвит е довод,че до 2022 г, когато са констатирани „подутина в състава на васкус латералис долна трета на бедро", за което се е наложило извършване на генопластика, ищецът не е имал никакви оплаквания.
Поддържа се също така,че пред PC-З. не са събрани безспорни доказателства, че констатираните през 2022 г увреждания са възникнали пряко от трудовата злополука през 2020 г. , в какъвто смисъл е заключението на вещото лице д-р П.Т., напълно погрешно интерпретирано в тази част в обжалваното решение.Не се установи и ищецът да е провеждал редовни контролни прегледи след последно извършения такъв на 06.11.2020 г.
Няма данни в какво състояние е бил до 22.02.2022 г, когато са констатирани нови травматични увреждания на левия крайник.
Възможно е констатираните две години по-късно травми да се дължат на пропуск от негова страна да изпълнява указанията на лекуващите лекари и назначената от тях терапия.
PC-З. въобще не е разгледал това своевременно заявено възражение, а вместо това е приел, че е сезиран с възражение за допусната груба небрежност при и по повод изпълнението на трудовите задължения на работника, каквото не е заявявано от третото лице-помагач.
Направено е и оплакване, че решаващият районен съд е пропуснал да се произнесе и по допускането на своевременно заявеното с отговора на исковата молба доказателствено искане на основание чл. 190 ГПК, което е попречило за изясняване на делото от фактическа страна именно във връзка с възражението за проявена груба небрежност в хода на лечебновъзстановителния период.Предлага окръжният съд да уважи въззивната жалба на „Родопи Еко Проджектс" Е* и да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част над сумата от 10 000 лв.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С. К., който поддържа въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият М. Ч. редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от пълномощника си адв.В.Р., който предлага да се остави без уважение жалбата като неоснователна и претендира за присъждане адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
3
Третото лице помагач на ответното дружество ЗАД“Алианц България“АД редовно и своевременно призовано не изпраща представител.В писмено становище пълномощникът му адв.М.К. поддържа становище за основателност на въззивната жалба.
Окръжният съд, след като взе в предвид доводите на жалбоподателя, въззиваемия и третото лице, след проверка на данните по делото и решението, обсъждайки доказателствата,съобрази следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.
261 ГПК, поради което процесуално допустима и същата следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната си част и допустимо.
Проверката на законосъобразността и правилността на първоинстанционния съдебен акт, която настоящият състав следва да извърши съгласно чл. 269 изр. 2 ГПК се ограничава от наведените във въззиваната жалба оплаквания.
От фактическа страна при разглеждане делото от районен съд е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение от 11.12.2019 г., по силата на което ищецът М. Ч. е работил в дружеството като „миньор трета степен“ на участък „А.“, „М.“ и „Ю.П.“.На 23.09.2020г. в 12.30 ч. в с.Е.Р., участък „А.“, хор. 400, блок 3-4, първи подетаж е възникнала злополука, призната за трудова с разпореждане на НОИ, ТП- С.. Установено е също така, че на посочената дата М. Ч. се е опитал с управлявания от него челен товарач да товари струпаната руднична маса, когато приближавайки към обекта,рудничната маса започнала да се свлича, последният слиза от товарача и се опитал да избяга, но бил прихванат от рудната маса до кръста. Началник участъка С.Д.,с когото работели се опитал да извади пострадалия, но не успял и затова потърсил помощ от св. А.Б.. Когато Б. отишъл вече имало доста хора, които се опитвали да извадят пострадалия Ч.. Пострадалият се опитвал да се освободи чрез завъртане, но не успявал и стенел от болки, казвал, че са му отишли краката, че не издържа вече на болките. След около половин час Ч. е освободен от струпаните камъни, но не можел да стои прав на краката си, сложили го в кофата на друг товарач, защото този, с който Ч. работел също бил затрупан, свалили го по комина и е бил откаран във ФСМП гр.З..Според съпругата на ищеца когато докарали пострадалият не мърдал, бил жив труп. При преместването от носилката Ч. пищял отболки и казвал, че го болят краката и таза. Целият бил в кал и кръв течала от краката и тялото му. При направена снимка лекарите констатирали в единия крак на пострадалия чуждо тяло, но изразили надежда, че с антибиотици то ще излезе. На бедрото на единия крак имало разкъсна рана, от където текла кръв,а по-късно - гной.