Определение № 4208 от 20.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 139/2026
- Вид
- Определение № 4208
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- Цвета Желязкова, Цветанка Бенина, Елена Радева
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 190, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 190, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 191, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45а, ал. 2, 3 и 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45а, ал. 2, 3 и 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45а, ал. 2, 3 и 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4208 гр. София, 20.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Желязкова
Членове:
Елена Радева
Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20261100500139 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх. № 386340/25.11.2025 г. на Е. Т. Г., чрез адв.
А. Г., срещу Определение № 47516/16.11.2025 г., постановено по гр.д. № 18606/2025 на Софийски районен съд, 176-ти състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявен иск с правно основание чл. 191, ал. 2 вр. чл. 190, ал. 1 вр. чл. 189 ЗЗД, като недопустимо.
В частна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че има качеството на добросъвестен купувач, който е бил съдебно отстранен от част от имота си, поради което има право на обезщетение за отнетата част. Счита за неправилен изводa на първоинстанционния съд, че с предявения иск се стреми да придобие право на собственост върху недвижим имот. Посочва, че претендира обезщетение за осъществена частична евикция, а посочването на конкретен имот е направено след предварително проучване с цел улесняване на ответника. Моли съда да отмени определението и да върне делото и да постанови продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в установения в разпоредбата на чл. 130, във вр. чл. 275, ал.
1 ГПК, 1-седмичен срок за това от надлежна страна - разполагаща с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване по приложения процесуален ред, като се явява процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 18606/2025 на Софийски районен съд, 176-ти състав е образувано по искова молба, подадена от Е. Т. Г. против Областния управител на гр.
София и Държавата чрез Министъра на земеделието, с която е предявен иск срещу всеки от ответниците с правно основание чл. 191, ал. 1 вр. чл. 190, ал. 1 вр. чл. 189 ЗЗД.
В исковата си молба ищцата твърди, че е придобила в собственост недвижим 1 имот, парцел с обща площ от 14 480 кв.м., УПИ III, кв.32 по плана на гр. Нови Искър, кв. Курило, обл.София, който парцел е придобит въз основа на договор за покупкопродажба от 24.10.2005 г., сключен на основание чл. 24, ал. 1 изр. второ и чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чл. 45а, ал. 2, 3 и 4 от ППЗСПЗЗ и в изпълнение на заповед № РД-461253/13.10.2005 г. на зам. Министъра на Земеделието и храните.
Ищцата е посочила още, че с решение № 72064/13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 34213/2016 г. по описа на 26 състав на СРС, влязло в сила на 13.06.2020 г., била съдебно отстранена от поземлен имот с площ от 640 кв.м. с проектен идентификатор ***, находящ се в строителните граници на гр. Нови Искър, кв. „Курило“, местност „Бърдото“, имот № 30922 по помощен план от 2005 г. и от поземлен имот с площ от 2353 кв.м. с проектен идентификатор ***, находящ се в строителните граници на гр. Нови Искър , кв. „Курило“, местност „Бърдото“, имот № 30921 по помощен план от 2005 г., които попадат в УПИ III, кв. 32 по плана на гр.
Нови Искър, кв. „Курило“, при иск по чл.108 от ЗС, уважен в полза на собствениците на земята.
Отправено е искане до съда да признае правото на обезщетение заради осъществената спрямо нея частична евикция, а като обезщетение да бъде прехвърлена собствеността върху 2 993 кв.м. от съседен имот – частна държавна собственост. Претендира още заплащане на сумата 3 307,80 лв., представляваща разноски по делото, по което е била евинцирана.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците са подали такива, като Областния управител на гр. София е оспорил пасивната си процесуална легитимация в производството, а Държавата, чрез министъра на земеделието и храните, е изложила аргументи в посока неоснователност на заявената от ищцата претенция.
С обжалваното определение съдът е приел, че предявеният иск има облигационен характер и цели парично обезщетяване на купувача претърпял евикция, но не може да служи като основание за придобиване на право на собственост върху друг имот. Изложени са мотиви, че прехвърляне на собственост може да стане само на основанията по чл. 77 ЗС, като отговорността за евикция не е такова придобивно основание. Съдът е намерил така предявеният иск за недопустим и е прекратил производството по делото.
Видно от твърденията на ищеца в исковата молба, същият е претърпял частична съдебна евикция с влязло в сила съдебно решение по уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС. При съдебна евикция е налице неточно изпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост, което поражда неговата отговорност, освен да върне част от цената на имота при частична евикция, и да обезщети купувача за вредите - чл. 190, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за вреди извън посочените в чл. 189, ал.
1 ЗЗД, съгласно същата разпоредба, се определя по общите правила за неизпълнение на задължението - чл. 82 и чл. 83 ЗЗД. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е въвел твърдения за материалноправните предпоставки (условията) за възникване и на потестативното право на разваляне на договора за покупко-продажба на чуждия имот, за което законът изисква да се упражни по съдебен ред (чл. 87, ал. 3 ЗЗД), и правото на вземане по чл.
190, ал. 2 ЗЗД, което възниква при наличието на предпоставките, посочени в правната норма, но без те да са обусловени от разваляне на сключения договор, а именно обезщетение за вредите и за намаляване на цената. Заявеното искане за защита (петитум на исковата молба) обаче не съответства на осъдителните искове, нито на конститутивния. В първата част от петитума на исковата молба е посочено да се 2 признае правото на обезщетение с равностоен по категория и размер имот, а във втората част на петитума се индивидуализира конкретен имот, който „да послужи за обезщетение“. Тази нередовност на исковата молба не е констатирана от първоинстанционния състав, който не е положил усилия да я отстрани чрез даване на указания на ищеца.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. На ищеца следва да бъдат дадени конкретни и ясни указания да отстрани констатираните разминавания между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. На ищеца следва да бъде указано да посочи или конкретни фактически твърдения, съответстващи на искане за признаване на правото му на собственост върху конкретен недвижим имот (например предварителен договор, съглашение по чл. 65 ЗЗД с ответника или друго придобивно основание), или осъдителен петитум съответстващ на вече изложените обстоятелства, очертаващи претенция за парично обезщетение по смисъла на чл. 190, ал. 2 ЗЗД (с конкретни твърдения за размер на цената и/или вредите, както вида на вредите, ако твърди такива).
С оглед на гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба, вх. № 386340/25.11.2025 г. по описа на СРС на Е. Т.
Г., чрез адв. А. Г., Определение № 47516/16.11.2025 г., постановено по гр.д. № 18606/2025 на Софийски районен съд, 176-ти състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявен иск с правно основание чл. 191, ал. 2 вр. чл. 190, ал. 1 вр. чл. 189 ЗЗД, като недопустимо.
ВРЪЩА гр.д. № 18606/2025 на Софийски районен съд, 176-ти състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, съобразно дадените в мотивите указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3