Решение № 124 от 15.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Велико Т., 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20224100500897 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на А. И. А., подадена чрез пълномощника му адв. Р. М. от ВТАК, поправена по реда и в срока по чл. 262 ал. 1 ГПК, против решение № ***/01.11.2022г. по гр. д. № ***/2022г. по описа на РС В. Т., с което е прието за установено по отношение на ищеца Д. И.в И. от гр. П. Т., действащ чрез своите родители и законни представители, че жалбоподателят не е собственик на 1/4 ид. част от ПИ с идентификатор *** с площ от 653 кв.м. с адм. адрес гр. П. Т., ул. „Д.", ведно с построените в него пет сгради с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4 и ***.5 и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, дело № *** на нотариус Д. Д.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че районният съд не е направил цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства и не е изложил мотиви по всички искания и възражения на страните. Допълва се, че с атакуваното решение са обсъдени само част от доказателствата по спора и то едностранчиво, както и че не са направени съответните правни изводи с оглед на установените фактически обстоятелства. Оспорват се решаващите изводи на съда, че в случая развалянето на договора за издръжка и гледане от 2014г. с влязло в сила решение по гр.д. № ***/2017г.

1 на ВТРС няма обратно действие и че жалбоподателят не е придобил по наследство спорната част от имотите, като противоречащи на материалния закон – чл. 88 ал. 1 ЗЗД. Посочва се съдебна практика според която, развалянето на алеаторния договор по съдебен ред заличава последиците от него и връща имота в патримониума на прехвърлителя. Възразява се, че извършеното в полза на ищеца дарение на спорната част от имотите е непротивопоставимо на жалбоподателят и не засяга неговото придобивно основание. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна. Излагат се подробни съображения, че в обжалвания съдебен акт надлежно са отразени фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд. Изтъкват се аргументирани доводи основани на приложението на материалния закон – чл. 88 ал. 2 ЗЗД и на цитирана съдебна практика, че в случая развалянето на договора за издръжка и гледане от 24.04.2014г. с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № ***/2017г. на ВТРС не засяга правата придобити от ищеца по дарение, тъй като прехвърлянето им предхожда вписването на исковата молба по чл. 87 ал. 3 ЗЗД. По тези съображения въззиваемата страна моли за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, с който ищецът, действащ чрез своите родители и законни представители, 2 иска да бъде съдебно отречено правото на собственост на ответника върху 1/4 ид. част от ПИ с идентификатор *** с площ от 653 кв.м. с адм. адрес гр. П. Т., ул. „Д.", ведно с построените в него пет сгради с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4 и ***.5 и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, дело № *** на нотариус Д. Д.. Ищецът излага твърдения, че е придобил спорна идеална част от имота чрез договор за дарение от 06.06.2017г., обективиран в нот. акт № *******, дело № ***/2017г., както и че ответникът е признат за собственик по наследство на същата 1/4 ид. част, съгласно съставен по реда на чл. 587 ал. 1 ГПК констативен нотариален акт за собственост № ***, дело № *** Ищецът отрича процесната 1/4 ид. част да е била включена в наследството на наследодателя на ответника, тъй като подадената от него искова молба за разваляне на договора за издръжка и гледане от 24.04.2014г. е вписана в съда на 04.07.2017г., след като приобритателят по този договор вече му е прехвърлил чрез посочения договор за дарение от 06.06.2017г. спорната идеална част от имотите. В тази връзка позовавайки се на действието на уреденото в чл. 88 ал. 2 ЗЗД правило, ищецът изтъква, че развалянето на договора за издръжка и гледане от 24.04.2014г. по реда на чл. 87 ал. 3 ЗЗД е непротивопоставимо на придобитите от него права в спорните обекти, тъй като те не се връщат в имуществото на наследодателя на ответника.

Ищецът сочи, че по тези съображения процесните права не съществуват в патримониума на ответника и че снабдявайки се с титул за собственост за тях, същият накърнява и застрашава правната му сфера, което поражда правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява срещу твърденията на ищеца, че не е собственик на спорната идеална част от имота на основание наследство от своята майка. В тази връзка изтъква, че с влязло в сила решение е развален договора за издръжка и гледане, с който тази част е прехвърлена от наследодателя му на праводателя на ищеца и допълва, че като единствен наследник на първия я е придобил по наследство от него. С тези доводи се иска отхвърляне на иска.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка от представените по делото писмени доказателства се установява, а и това не е спорно по делото, че с договор за издръжка и гледана от 24.04.2014г., обективиран във формата на нотариален акт, наследодателят на ответника е прехвърлил на бащата на ищеца 1/2 ид.част от спорните имоти, като половината от 3 дяловете са прехвърлени за положени от приобретателя минали грижи в продължение на 5 години, а другата половина от тях срещу задължението на преобритателя да гледа и да се грижи за прехвърлителката до края на живота й. С договор за дарение от договор от 06.06.2017г., обективиран в нот. акт № *******, дело № ***/2017г., приобретателят е дарил на ищеца придобития от него имот по договора за издръжка и гледане. Няма спор по делото, че прехвърлителят по този договор е предявила иск за съдебното му разваляне, като исковата молба по чл. 87 ал. 3 ЗЗД е вписана в Службата по вписванията при ВТРС с вх. № *** /лист 88 от делото/. С влязло в сила решение № ***/19.02.2018г. по гр.д. № ***/2017г. на ВТРС процесния договор за издръжка и гледане е развален частично относно прехвърлената 1/4 ид. част от имотите и е отхвърлен за другата 1/4 ид. част, както и е отхвърлен иска по чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД за връщане на прехвърлената част от имотите. Няма спор по делото, че ответникът е единствен наследник на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане, който е починал на 08.09.2021г. /удостоверение за наследници на Община П. Т./. След смъртта на своя наследодателя на основание наследствено правоприемство от него ответникът по реда на чл. 587 ал. 1 ГПК е признат за собственик на спорната 1/4 ид. част от процесните имоти с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, дело № *** на нотариус Д. Д..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес от разглеждането му. След като същият поддържа да е собственик на спорната идеална част от имотите на основание сделка, за която част ответникът се легитимира като собственик на основание наследство, е налице спор за титулярството на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, което е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация и налага произнасяне по съществото на спора. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ищецът е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената от него защита, включително като се ограничи само до отричане със сила на присъдено нещо на правото на ответника т.е. до предявяване на отрицателен установителен иск. С оглед на вида на предявения иск липсва същински спор за конкуриращи права. Заявеното от ищеца право на собственост не се обхваща от предметната рамка на спора. Предмет на последния при отрицателен установителен иск за собственост е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на ответната страна. Ето защо единствено ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца вещно право, тъй като самото неговото право е обхванато от спорния предмет. За ищецз е достатъчно да възразява, че такова право не е възникнало или е погасено. В тази връзка съдът не следва да се занимава с установяване 4 принадлежността на спорните обекти към патримониума на ищеца на соченото от него основание, а следва да се провери дали ответникът е носител на твърдяното вещно право на заявеното от него придобивно основание.

В случая ответникът твърди да е собственик на спорната идеална част от процесните вещи на основание наследствено правоприемство от своята майка, чийто единствен наследник е. Следователно същият следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че към момента на откриване на наследството спорната идеална част от процесните обекти е принадлежала към имуществото на наследодателя му.

Подобно доказване по делото не е проведено, тъй като в случая развалянето на договора за издръжка и гледане от 24.04.2014г. относно спорната 1/4 ид. част от процесните имоти няма за последица нейното връщане в патримониума на наследодателя на ответника. Вярно е, че по общото правило на чл. 88 ал. 1 ЗЗД, развалянето на договора, когато същият не е за продължително или периодично изпълнение, има обратно действие. Следователно всяка една от страните по договора е длъжна да върне престацията, което е получила в изпълнение на задължените си по него след развалянето му, тъй като даденото остава без основание. Развалянето на договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред /чл. 87 ал. 3 ЗЗД/. Исковата молба за разваляне на тези договори подлежи на вписване /чл. 114 б. „а“ вр. чл. 112 ЗС/, като по изричната повеля на закона – чл. 88 ал. 2 ЗЗД, вписването защитава правата на трети лице, придобили права върху вещта подлежаща на връщане, преди вписването на исковата молба. Следователно ако имотът се прехвърли на трето лице, преди да се впише исковата молба по чл. 87 ал. 3 ЗЗД, то запазва придобитите от него вещни права и развалянето на договора няма транслативно действие. Нито прехвърлителят може да претендира връщане на вещта в натура, нито приобритателят е задължен за това. За него единствено възниква задължение да възстанови стойността на имота, ако праводателят му претендира това /арг. чл. 57 ал. 2 ЗЗД/. Трето лице по смисъла на разпоредбата на чл. 88 ал. 2 ЗЗД, предвид систематичното място на нормата, е всеки правен субект, извън страните по договора, който е развален по съдебен ред.