Решение № 474 от 30.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100512646 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 13.08.2021г., постановено по гр.дело № 8990/2020г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, са уважени обективно кумулативно съединените искове предявени от Т. В. Т. срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 758, 52 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 365, 21 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.04.2017г. до 18.02.2020г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за разликата над сумата от 1 758, 52 лева до пълния предявен размер от 1 804, 41 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е 1 подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на постановеното решение, както и доводи за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че неправилно СРС бил приел, че в специалния ЗМВР била налице празнота поради липсата на изрична правна норма, регламентираща продължителността на седмичното работно време през нощта, поради което и субсидиарно следва да бъде приложена Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ – чл. 9, ал. 2. Липсата на специална норма не можело да бъде преодоляна с аналогично приложение на друг акт. Налице била несъвместимост между двете уредби по ЗМВР и КТ. Дори и условно да се приемело, че е приложима уредбата по КТ и НСОРЗ, то при определена по чл.

140, ал. 1 КТ нормална продължителност на работното време през нощта – 7 часа и коефициент на за преизчисляване – 1. 143, като частно на нормалната продължителност на дневния и нощния труд, то преизчислението идвало с цел компенсиране на работещите, а това се осъществявало посредством увеличаване на часовата ставка. Нощният труд на държавните служители в МВР бил уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР. В случая не били налице предвидените в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ четири кумулативни предпоставки.

Отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд били уредени от специалния ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, поради което и нормите на КТ и издадените въз основа на него наредби били неприложими. Нормите на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи уреждали пряко фактическия състав на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР извънреден труд, независимо от това, че уредбата им била различна от тази в НСОРЗ. Освен това в КТ законодателят бил установил различна нормална продължителност на работното време през деня от 8 часа и през нощта от 7 часа /чл. 136, ал. 3 и чл. 140, ал. 1 и 2 КТ/.

Именно поради това при сумираното изчисляване на работното време се прилагал чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за превръщането на нощните часове в дневни, 2 като положените през отчетния период часове труд през нощта се умножавали с коефициент 1. 143, получен от съотношението 8/7 между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното му отчитане в КТ. В ЗМВР обаче било уредена еднаква нормална продължителност от 8 часа на работното време през деня и нощта при работа на смени – чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4 ЗМВР . Поради това и в чл. 31 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. не било предвидено превръщане на нощните часове в дневни, което не представлявало празнота на същата наредба. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР била в унисон с чл. 8, б. "а" от директива 2003/88/ЕО. В този смисъл по делото не било установено, че ищецът бил полагал през процесния период нощен труд, който да превишава установената в чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР нормална продължителност от средно 8 часа за всеки 24-часов период, а нормата на чл.

9, ал. 2 НСОРЗ била неприложима. Безспорно било по делото, че положеният от ищеца труд за процесния период, без превръщането на нощните часове в дневни, бил заплатен. В този смисъл релевираните главна и акцесорна претенции били неоснователни. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Т. В. Т. е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Поддържа, че в случая е налице празнота в нормативната уредба относно механизма за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд, поради което следва да се приложи по аналогия редът, установен в Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Аргументира становище, че разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове не дерогират общите правила на КТ относно приравняването на нощния труд на дневен и заплащането му като извънреден труд, при условие че такъв е положен. Освен това КТ е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение със ЗМВР и ЗДСл. Поддържа, че посочените два закона могат да регламентират отношения, уредени от КТ по различен начин, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата в сравнение с правните разрешения, предвидени в КТ. Счита, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт следва да се приложат правилата на КТ и издадените по неговото приложение подзаконови нормативни актове, 3 включително и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ при СДВР, както и че е полагал труд на смени от 12 часа при 5-дневна работна седмица от 8 работни часа на ден, като е полагал и нощен труд от 22:00 часа до 06:00 часа. Работното време е било отчитано сумирано за тримесечен период. За отработения нощен труд по 8 часа всеки месец служителят получавал от своя работодател допълнително възнаграждение в размер по 0, 25 лева на час.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния 4

ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния.

Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.

Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в поголемия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /така решение № 14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV ГО/.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл.

187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на 5 смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация в приложимата за случая редакция, допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22, 00ч. до 06, 00ч.) е до 0, 25 лв; а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата.