Решение № 131 от 21.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Бонев

Членове:

Веселина Ставрева

Даниела Събчева при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от Даниела Събчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255300602675 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл.21 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Р. К. срещу присъда № 25 от 18.09.2025г., постановена по НЧХД № 53/2024г. по описа на Районен съдАсеновград. С присъдата подсъдимият Р. Б. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр.146, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК, за това, че на 18.09.2023 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, на ул. „Б.“, публично е казал нещо унизително за честа и достойнството на П. В. Г., в негово присъствие, поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание Глоба в размер на 1500лв. С присъдата подсъдимият е осъден и да заплати на частния тъжител и граждански ищец П. В. Г. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него престъпление, ведно със законната лихва върху сумата от 2000 лв., считано от датата на увреждането, а именно 18.09.2023г. до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения размер до 1 претендирания граждански иск в размер от 3000 лв. е отхвърлен като недоказан. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски от частния тъжител, както и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск.

С въззивната жалба присъдата се атакува изцяло с твърдения за неправилност, незакосъобразност и противоречие със събраните по делото доказателства. В допълнението към жалбата се възразява, срещу описаните в частната тъжба обстоятелства. Разказват се събитията на инкриминираната дата такива каквито подсъдимият твърди да са се осъществили. Твърди се от подсъдимия, че има голямо разминаване между описаните в частната тъжба изрази и тези, които действително е изрекъл. Твърди се от подсъдимия, че посочените от него свидетели очевидци вероятно са се страхували от нещо за да откажат да свидетелстват и да споделят това, което действително са видели.

Твърди се, че няма доказателства подсъдимия да е изрекъл думата “****“.

Иска се присъдата да бъде проверена като бъде отменена изцяло, както и да бъде постановена нова оправдателна такава.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение и допълнение към него от частния тъжител, в които се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а присъдата е напълно правилна. Възразява се, че подсъдимият е съзнавал, че частният тъжител не е сам в момента когато е изрекъл инкриминираните изрази, но това не го е възпряло, при което всички обидни изрази са били възприети от присъстналите лица. Възразява се, че с въззивната жалба се настоява за възприемане на защитната версия на подсъдимия, опровергана от изяснените по делото обстоятелства.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения срок. По същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, единствено по отношение несъставомерността от обективна и субективна страна на един от изречените инкриминирани изрази от подсъдимия.

Фактическата обстановка по случая е била правилно установена от първостепенния съд, както следва:

Подс. Р. Б. К. живеел постоянно в къща на адрес **********.

Семейството на частния тъжител, състоящо се от него самия, съпругата му2 свид. М.Ю.Г. и техните две деца-свидетелите В.П.Г. и Ю.П.Г., обитавали втори етаж на съседна къща, намираща се на ул. ******. В същата къща, но на първия етаж, живели родителите на свид. М.Г.-свидетелите Ю.И.Т. и Ю.Т.Т..

На ул. *** под наем, от началото на месец септември 2023г. живеели свид.

А.Г.З. и неговата приятелка В.. Свид. З. бил приятел със свид. Ю.Т. както и бил в приятелски отношения и с подс. К., като при нужда последния му помагал с каквото можел. Свид. Т.В. от своя страна често гостувал на частния тъжител П. Г. с когото били приятели.

В средата на месец септември 2023г. свид. З. решил да си осигури дърва за огрев, за което потърсил за съдействие подс. К.. От своя страна подс. К. се свързал със свид. Ю.Д.Р. от с.Б., който се занимавал с доставка на дърва във вид на изрезки. След като разговарял със свид. Ю.Р., подс. К. поръчал дърва за свид. З., като се разбрали, дървата да бъдат докарани в късния следобед на 18.09.2023г. След като приел поръчката, на 18.09.2023г. свид. Ю.Р. натоварил на камиончето си три палета изрезки, като придружен от синовете си-Р. и З. Р., тръгнал към адреса, даден му от подс. К.. Свид. Ю.Р. стигнал до кв. „******“, около 19.00 часа, което било вече на смрачаване. Той навлязъл в ул. „Б.“, където вече го чакал свид. А. З.. След като камиончето било паркирано в близост до адреса на свид.З., свид. Ю.Р. се обадил по телефона на подс. К. и му казал да излезе да се видят. Свид. Ю.Р. и двамата му сина започнали да разтоварват изрезките на указаното им място, като известно време след приемане на обаждането, навън излязъл и подс. К.. По същото време тъжителя Г., неговата съпруга и баща й-свид. Ю.Т. се намирали в имота си и вечеряли на двора. Известно време след това, към тях се бил присъединил св ид. Т.В..

Масата, на която били четиримата, се намирала на около дв а метра от оградата, която отделяла улицата от двора. Оградата била ниска, така че намиращите се на масата имали възможност да чуват и да виждат случващото се на улицата. По същото време, свид. В.П.Г. се намирал в стаята си, като ползвал отпуск от Военното училище в гр. Долна Митрополия, където бил ****. Разтоварването на дървените изрезките отнело известно време, през което навън се стъмнило. След като приключили с разтоварването, свид. Ю.Р. и двамата му сина решили да си тръгват и се качили в кабината на камиона.

Тъй като мястото било тясно, на свид. Ю.Р. се наложило да направи маневра с превозното средство за да излезе напред от улица „Б.“. Потегляйки на заден ход, свид. Ю.Р. се възкачил със задните колела, върху наредените отстрани на 3 купчина, облицовъчни каменни плочи тип „тикли“, собственост на тъжителя П. Г.. В резултат от тежестта на превозното средство каменни плочи започнали на хрущят под гумите. Шума от маневрата на камиона и характерния звук от счупването на плочите били възприети от компанията на тъжителя. Тъжителят Г. станал от масата и се насочил към вратата, водеща към улицата, като след него излязъл и свид. Т.В.. Като видял какво се случва на улицата, тъжителя Г. се развикал към шофьора на камиона да спре, тъй като превозното средство продължавало да се движи бавно и да притиска плочите. В същото време се намесил и подс. К., който пък извикал: „Давай бе, давай! Какви камъни! Давай Напред!“. Свидетелят Ю.Р. имал затруднения със слуха и не чул, нито виковете на тъжителя Г., нито тези на подс. К., като продължил с маневрата си назад. Тъжителя Г. вече бил излязъл на улицата, като виждайки, че камиона продължава да се движи назад и да натиска плочите, които силно пукали, извикал: „Абе къде давай, бе човек? Ще счупи тиклите?“. В един момент, св.

Ю.Р. разбрал, че има проблем, като извикал на подс. К., като му казал: „Какво става Р.?“. Последния от своя страна му отвърнал: „Нищо, давай бе! Нали свършихме работа, тръгвай!“. Поведението на подс. К. изненадало тъжителя и той, с цел да спре водача, застанал пред кабината и размахал ръце, като извикал, така че да го чуе и подс. К.: „Чакай бе, как давай? Това да не са твои тикли? Те са си мои.“. Едва в този момент, свид. Ю.Р. разбрал, че нещо не е наред и спрял движението си. Тъжителя Г. отишъл до шофьора, като му казал със спокоен тон, че при маневрата си с камиона е счупил на наредените плочи.

Св. Ю.Р. се извинил, като предложил на тъжителя Г. да му заплати щетите. В разговора между тях се намесил отново подс. К., който заявил на св. Ю.Р.: „А бе какво ще плащаш? Нищо няма да плащаш! Карай тука!“. Репликите и намесата на подс. К. създало напрежение между него и тъжителя Г.. Въпреки това, тъжителят Г. заявил спокойно на свид. Ю.Р., че всичко е наред, като отказал да му взема пари за плочите. Свид. Ю.Р. от своя страна се качил в кабината и след като коригирал траекторията на маневрата с камиона, излязъл от улицата и си тръгнал. След неговото потегляне, под влияние на оправените преди това реплики, тъжителя Г. се обърнал към подс. К. и го запитал кой е той да казва за чуждите неща. Подс. К. му отвърнал с остър тон: „К`ъв си тука да се правиш? Т`ва да не е твое?“. Тъжителят Г. се засегнал като отговорил на подс. К. с думите: „Че да не е твое? Те са си мои тези тикли, бе!“. Разменените остри реплики между тях, повишило още повече напрежението помежду им 4

Частният тъжител Г., въздържайки се, в един момент помолил подс. К. да не говори повече и да се прибира. Подс. К. му отвърнал да си гледа работата, както се заканил на тъжителя с израза: „Ти се ******, ще те уволня! Сега ще видиш къде ще спиш тази вечер!“.Тъжителят Г. решил да не се разправя повече с подс. К., като се прибрал в двора и се върнал на масата, където били и останалите свидетели. Подс. К. останал на улицата, като продължил да отправя обиди, касаещи тъжителя Г., като го нарекъл „глупак“, „тъпак“, „дебелак“. Липсата на реакция от страна на тъжителя Г., спрямо тези думи, още повече озлобило подс. К.. Търсейки развитие на разправията с тъжителя, той му се заканил, че щял да го пребие и да му доведе братовчед си със сто човека за да го бие. Докато последния продължавал да сипе обиди, в усилията си да предизвика тъжителя, подс. К. му извикал да не минава повече по тази улица и му се заканил, че щял да му нареже гумите и да го изсели от там.

Тъжителят Г. се държал спокойно, като бездействието му по отношение на приказките на подсъдимия, изкарало извън контрол последния. В един момент подс. К. му извикал „**********, ****, ще викна хора да те пребият, ще те вържа на стълба и ще ******, докато започнеш да пикаеш кръв“. Тези думи предизвикали още повече възмущението на всички, тъй като нищо в предишните взаимоотношения на живеещите на тази улица не обяснявало това поведение и държане на подс. К.. Свид. Ю.Т. не издържал, като станал от масата и отишъл до оградата, в близост до която се намирал подс. К. и му казал да престане и да се прибира. Междувременно, докато се намирал на улицата, в един момент тъжителя, подс. К. извадил мобилния си телефон, като в 20.01 часа чрез ползвания номер ********** осъществил обаждане с ЕЕН 112. Обаждането му били прието от оператора на РЦ-112 гр.Кърджали като продължило 1,07 минути /справка и диск листи 105 и 106 от съд.дело/. В хода на разговора, подсъдимия поискал изпращане на полицейски патрул, като обяснил, че причината за обаждането е това, че неговия комшия П. Г., който е в нетрезво състояние, налитал на бой. Постъпилия сигнал от подс. К. бил препредаден на дежурния в РУ Асеновград, като същия бил записан в 20.05 часа във входящия дневник /справка лист 85 от съд.дело/. За вземане на отношение на адреса на ул. „Б.“ в гр. Асеновград бил изпратен полицейски патрул в състав- свидетелите Т.П.Т. и Д.В.В.. Полицейския патрул дошъл на адреса, докато свид. Т. все още говорел с подс.К.. Полицейските служители разговаряли с подс. К. и тъжителя Г., като съставили спрямо всеки един от тях 5 протоколи за предупреждение /листи 87 и 88 от съд.дело/. Във връзка с посетения сигнал свидетелите Т.Т. и Д.В., съставили докладна записка /лист 86 от съд.дело/.

Описаната фактическа обстановка е била установена от първостепенният съд при правилен и законосъобразен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства. Очертан е при анализа на доказателствата спорният по делото момент и са обсъдени всички доказателства, относими към тези обстоятелства.

При проверката на доказателствата от въззивния съдебен състав, съобразно възраженията на подсъдимия и неговите защитници, бе установено следното: От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява, че деянието подсъдимия осъществил след като доставчика на дървата -свид. Ю.Р., си е тръгнал от местопроизшествието. Това сочат показанията на самия свид. Ю.Р. и синът му свид.Р. Р., от които не се установява, да е имало нещо повече от незначителни пререкания между подсъдимия и частният тъжител по време на тяхното присъствие. От показанията им не се установява и да е имало заплашително поведение към тях от страна на частния тъжител, така както твърди подсъдимия в обясненията си. Свид. Ю.Р. сочи, че докато е присъствал на адреса подсъдимият и частният тъжител са се скарали по повод на счупените при маневрата тикли. Свидетелят не е чул какво са си казали, но споделя, че лично той е разговарял с частния тъжител и последният не е имал претенции към него предвид счупените тикли, при което свидетелят си е тръгнал. Свид.Р. Р. също не е чул подсъдимия да е изричал нещо, но е възприел състоянието на подсъдимия и на частният тъжител, като посочва, че в този момент и двамата са били спокойни, а подсъдимият не е крещял. Според показанията на свидетелите Ю.Т., М.Г., В.Г. и Т.В., разпитани от първостепенният съд октомври 2024г, инкриминираните в частната тъжба реплики били изречени след като частният тъжител се е прибрал в двора си, а подсъдимия останал на улицата сам. В обясненията си подсъдимият също не сочи свидетелите Р. да са присъствали при описаните от него обстоятелства, а от хронологията на изложеното от него ставя ясно, че те са си тръгнали.