Решение № 113 от 29.05.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 59/2025
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 29.05.2025
- В сила
- 10.07.2025
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1,пр. 1 и ал.2,пр.2, 4 и 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1,пр. 1 и ал.2,пр.2, 4 и 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1,пр. 1 и ал.2,пр.2, 4 и 5 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Ловеч, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА А. при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А. Въззивно гражданско дело № 20254300500059 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.79 от ЗС.
С Решение № 518/11.11.2024г.,пост.по гр.д.№19/2023г. РС-Ловеч е отхвърлил иска на В.
Н. Б. от с.В., о. Л., против В. А. П. от гр.П.,(в лично качество и заместил в хода на процеса С.В.П.., на осн.чл.227 от ГПК), М. А. К. от гр.С.(в лично качество и заместила в хода на процеса С.В.П.. на осн.чл.227 от ГПК), И. О. Е. от гр.К. и С. Х. С. от гр.Л., с правно основание чл.124,ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.79,ал.1 от ЗС, за признаване за установено, че В. Н. Б. е собственик по давностно владение на следния недвижим имот- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с. В., общ. Л., одобрени със Заповед № РД-18-45/16.08.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. В., общ. Л., обл. Л., ***, с площ 1819 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 394, парцели: III /трети/ и IV /четвърти/, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,
***, заедно със сградите, които попадат върху имота: Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 60 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 18 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 44 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 49 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, и Сграда с идентификатор ***, със застроена 1 площ 32 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и искът на В. Н. Б. против В. А. П. от гр.П.,(в лично качество и заместил в хода на процеса С.В.П.., на осн.чл.227 от ГПК), М. А. К. от гр.С.(в лично качество и заместила в хода на процеса С.В.П.. на осн.чл.227 от ГПК), И. О. Е. от гр.К. и С. Х. С. от гр.Л., с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за съсобственост върху недвижим имот № 72, том IV, рег.№ 6656, дело № 509/31.10.2022 г. на нотариус Ц.Л. с № 138 в НК и район на действие РС-Ловеч, с който С.В.П.., В. А. П. и М. А. К. са признати за съсобственици въз основа на давностно владение и наследство по закон на описания по-горе недвижим имот, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и искът на В. Н. Б. против В. А. П. от гр.П.,(в лично качество и заместил в хода на процеса С.В.П.., на осн.чл.227 от ГПК), М. А. К. от гр.С.(в лично качество и заместила в хода на процеса С.В.П.. на осн.чл.227 от ГПК), И. О. Е. от гр.К. и С. Х. С. от гр.Л., с правно основание чл.26, ал.1,пр. 1 и ал.2,пр.2, 4 и 5 от ЗЗД, за прогласяване нищожност поради противоречие със закона, липса на съгласие, липса на основание и привидност, на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 73, том IV, рег.№ 6661, дело № 510/31.10.2022 г. на нотариус Ц.Л. с № 138 в НК и район на действие РС-Ловеч, и на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 169, том IV, рег.№ 7562, дело № 587/07.12.2022 г. на нотариус Ц.Л. с № 138 в НК и район на действие РС-Ловеч, с предмет по двата договора същият недвижим имот, като неоснователни и недоказани. Отхвърлено е искането на В. Н. Б. за присъждане на направените от него разноски по делото,като е осъден да заплати на В.
А. П. сумата 1500лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение и на С. Х. С. сумата 1500лв.- разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Отхвърлено е искането на М. А. К. за присъждане на разноски по делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от В. Н. Б. от с.В.,о. Л.,чрез адв.Р. Р.-АКБлагоевград,с телефон за контакт *** и e-mail - [email protected]. Счита че е неправилно тъй като не са отчетени множество релевантни за изхода на делото факти и обстоятелства,поради което съдът неправилно е приел,че исковете са неоснователни и ги е отхвърлил. Възразява,че от уговарянето в предварителния договор на срок за предаване на владението(15.05.2005г.),от напускането на селото и преместването им в друг град след продажбата,също и предаването на оригиналите на документите за собственост, може да се направи извод, че продавачите са „абдикирали“ от имота. Цитира и анализира подробно всички свидетелски показания и заключава,че в показанията на водените от ответниците свидетели има противоречия по отношение факта имотът бил ли е пустеещ през годините, кой го е владял и стопанисвал, постоянно ли са били в селото или са живели в чужбина.Моли да се отмени обжалваното решение и исковете се уважат изцяло. Претендира присъждане и на направените съдебни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от В. А. П. и М. А. К.- двамата чрез адв.М.В.-ЛАК. Оспорват въззивната жалба и считат изложените съображения за неоснователни.
Излага,че в подкрепа на възраженията си срещу решението въззивникът заявява единствено анализ на свидетелските показания,но от тях не се доказва поддържаната от него теза за упражнявано давностно владение.Това не се доказва и от останалите събрани по делото писмени доказателства.
Твърди,че те са придобили имота по наследство и давност от баща им и дори да е имало период от няколко месеца или година,в който да не са посещавали имота, не са изгубили собствеността,тъй като вече е била придобита по давност от праводателя им. От своя страна ищецът не е доказал по никакъв начин да е демонстрирал владението си, да е подобрявал, да се е грижил за имота. В противоречие с твърденията му в първата инстанция,че предварителният договор не е могло да се 2 обяви за окончателен поради липса на документи за собственост, сега във въззивната жалба се твърди за първи път,че именно той е разполагал с оригинал на документа за собственост.Моли да се потвърди обжалваното решение
Постъпил е отговор и от С. Х. С. ,чрез адв.С. Д.-ЛАК. Счита възизвната жалба за неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Споделя извода на съда за неоснователност на предявените искове като неоснователни и недоказани,като излага подробни доводи по всеки.Не е обосновано по какъв начин ищецът е упражнявал твърдяното давностно владение върху имота, кога е влязъл във владение и до кога го е упражнявал. Предварителният договор не може да служи за валидно правно основание за упражняване на владение,тъй като има само облигационни последици. Липсва уговорка владението да се предава в момента на сключване на договора.Не е доказано и твърдението, че това е сторено на предвидената дата-15.05.2005г.
Напротив-представена е нотариална покана от собственика на имота А.Н. към В. Б. да се яви пред нотариуса на 14.10.2005г., за да може да изпълни задължението си за предаване на имота,съотв.на ключовете.Тази нотариална покана е с достоверна дата и обвързва съда и страните с доказателствена сила по отношение изявленията в нея.За разлика поканата от ищеца към А.Н. не е с нотариална заверка,съотв.с такава доказателствена стойност.От друга страна сам ищецът обяснява,че по това време е бил в чужбина и не е получил владението на имота-т.е.признава,че владението не му е предадено. Предварителният договор не е изпълнен по вина на купувача,който не е спазил уговорения срок-до 01.06.2006г. за явяване и сключване на окончателния.Липсват доказателства за плащане на цената. От друга страна безспорно е установено,че С. Х. се легитимира като собственик на имота по силата на валидна покупко-продажба от лице,придобило имота от наследниците на А.Н.. Собствеността на наследодателя им е категорично доказана и установена с влязло в сила съдебно решение от 13.05.1960г. по описа на Ловешкия районен съд.От този момент до смъртта си през 2015г. А.Н. е владял имота на законно основание(съдебно решение) и въз основа на давностно владение е придобил цялата му площ от 1800кв.м.,съгл.КККР на селото.По силата на наследственото правоприемство неговите наследници са собственици на целия имот. Съставянето на нотариален акт по обстоятелствена проверка се е наложило поради различията в площа на имота- 1300кв.м.по съдебното решение от 1960г. и 1800 кв.м.по кадастралната карта. По изложените съображения моли да се потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание страните не се явяват лично,представляват се от пълномощниците им,които поддържат заявените позиции. От адв.Р.-пълномощник на въззивника и адв.Д.пълномощник на въззиваемата С. С., се представят писмени защити.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.19/2023г. на РС-Ловеч, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я прие за редовна. Своевременно са постъпили отговорите на въззивната жалба и следва да се приемат.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
3
По същество.
Не се спори по делото,че на 02.02.2005г. е сключен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот,с който А.Н. П. от с.В.-продавач, обещава да прехвърли правото на собственост на В. Н. Б.-който купува от свое име, но за сметка на лицето Б.С. от гр. С.Р.М., върху недвижим имот- дворно място в с.В., К. община, с намиращите се в него стопански постройки, стара къща и сая, представляващо по представената при сключване на договора скица № 54/11.11.1993г., парцел III (трети) и парцел IV (четвърти), пл.с.н. 394, в квартал 59, а съгласно Решение от 13.05.1960 г. на Ловешки районен съд, постановено по гр.д.№ 51/1960 г. по описа на същия съд, парцел V от квартал 83 по плана на с. В., с площ на цялото място по приложената скица – 1800 кв.м., а по приложеното решение – 1300 кв.м., при граници: улица, Б.Е., собствена парцела, Г.С.Г.. Съгласно чл.3 цената на имота е 3500лв. като е посочено,че ще бъде платена от купувача изцяло и в брой на продавача при сключване на договора. Предвидено е предаване на владението на купувача в срок до 15.05.2005г. Сключването на окончателния договор е регламентирано със срок до 01.06.2005г.
Продавачът се легитимира като собственик с Решение от 13.05.1960г. на РС-Ловеч, пост.по гр.д.№51/1960г. по описа съда,с което е обявен за окончателен предварителен договор от 19.09.1959г., с който П.К.Г. от с.В. продава на А.Н. П. от с.с. собствения си недвижим имот, а именно дворно място в с.В. с намиращите се в него постройки, стара къща и сая, съставляващо парцел V от кв.83 по плана на селото, цялото от 1.3 декара, при граници: улица, Б.Е., собствена парцела, Г.С.Г..
Представена е покана, озаглавена „нотариална покана“, от В. Н. Б. до А.Н. П., в която ищецът обяснява, че все още не е изпълнен ангажиментът за предаване на владението,поради което определя нов срок-до 15.09.2005г.на продавача. Предупреждава,че ако не бъде изпълнено в този с р о к „..ще предприема всички необходими правни действия за защита на правото ми на собственост.“ Върху поканата няма отбелязване кога е съставена. За връчването й се представя разписка с дата на печата за връчване „9.9.05-17“, подател В. Б. и получател А.П..,но в нея не е отразено какъв документ се връчва, поради което не може да се приеме,че касае именно поканата.
Продавачът А.Н. П. също отправя покана до купувача, оформена като Нотариална покана с рег.№ 1386/06.10.2005г. на Нотариус с №481 в НК и район на действие РС-Ловеч, с която го уведомява, че по негова вина не е могъл да изпълни поетото задължение да му предаде владението на имота в уговорения срок. Сочи,че е предал необходимите документи за нотариалното прехвърляне на имота на бащата на ищеца – адв.Н.Б..,като и чрез него го е поканил да предаде владението, но и това не е сторено. Затова го кани да се яви в кантората на нотариуса на 14.10.2005г. в 10ч., за да му предаде ключа на имота и извършат прехвърлянето на собствеността.