Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17272 от 08.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2359/2023
Вид
Решение № 17272
Подписан
08.09.2026
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55 ал. 1 предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 17272 гр. С, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110102359 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. Г. Б. ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр.

С***** , чрез пълномощника си адв. Б. З., със съдебен адрес гр. С, ж.к. „Л“, ул. „Г Д“ № 6, Т К ******, адвокатска кантора „М и З., против „И А М“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Д Н“ № 2*****, представлявано от Г Т Т.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 20.06.2019 г. между ищеца и „И А М“ АД е сключен договор за паричен заем №3556887, съгласно който „И А М“ АД, в качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 300 лв. срещу задължението на ищеца да върне същата на месечни вноски, размерът на месечния лихвен процент не е посочен.Съгласно клаузата на чл. 4 от Договора, договорът за заем е обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция. В чл. 4 от договора е уговорено, че задължението на кредитополучателя ще бъде обезпечено с поръчителството на две физически лица или банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1 200 лв., платима разсрочено с погасителните вноски. Ищецът твърди, че е заплатил изцяло неустойката по чл. 4 от Договор, но претендира, че клаузата, регламентираща плащането й е нищожна, за което излага подробни съображения.

Поради гореизложеното, се обосновава правния интерес от предявяването на осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД за връщане на дадената на нищожно основание неустойка, като искът е предявен частично за сумата от 5 лв. от обща сума от 55 лв. Отправя се искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител, представя отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се в отговора, че договорът за паричен заем, както и неустоечната клауза, не противоречат на закона и не го заобикалят, сключени са в съответствие с изискванията н Закона за потребителските кредити. Сочи, че платената неустойка не е част от годишния процент на разходите, тъй като е задължение, възникнало в следствие на неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца – кредитополучател. Претендира разноските по производството.

С определението, изготвено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е приел за безспорно и 1 ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца, като заемополучател и ответното дружество, като заемодател е сключен договор за паричен заем № 3556887, сключен на 20.06.2019 г., съгласно чл. 4 от който при неизпълнение на задължението на заемополучателя да предостави някое от обезпечения, посочени в чл. 2 от договора, същият дължи неустойка.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения по делото договор за паричен заем - чл.4 от същия, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица -поръчители, отговарящи на посочените в договора условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая се предвижда, че договорът за поръчителство следва да се сключва с дружеството „Ф Б“ ЕООД, което е свързано лице с ответното дружество по см. на ТЗ, а дължимото възнаграждение по този договор е платимо разсрочено с месечните погасителни вноски по договора за кредит, на „И А М“ АД, което в типичната хипотеза се явява овластено да приема вместо поръчителя, изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението по този договор. Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото предоставянето на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По идентичен начин, предвидената неустойка при непредставяне на обезпечение от посочения вид и в посочените срокове, също не е включена в изчисленията на ГПР, а на практика представлява разход по кредита, тъй като заплащането й става с месечните погасителни вноски, поради което и същата излиза извън обичайно предвидените си обезпечителни функции, представлявайко допълнително "скрито" оскъпяване на главницата по отпуснатия кредит. Видно от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, при изчисляване на действителния размер на ГПР, а именно с включване на дължимата сума, представляваща дължима неустойка при непредставяне на обезпечение от 89,16 лв., е 992,08 %, което многократно надвишава петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора за кредит от 10 %. Посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост, поради което и на основание чл.23 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, единствено дължима се явява главницата по процесния договор за кредит.

От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумата в общ размер на 356,11 лв. по договора за потребителски кредит. Сумата в размер на 56,11 лв., заплатена над единствено дължимата главница в размер на 300 лв., е платена при изначална липса на правно основание, поради което ответникът дължи нейното връщане.

2

По разноските.

С оглед изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса и за депозит за вещо лице в общ размер на 204,54 евро/400 лв.

По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в полза на адв. Д. М., настоящият съдебен състав намира, че такова не следва да бъде присъждано в настоящото производство. Видно от служебно изготвена справка за ищцата, същата има образувани в СРС над 50 бр. еднотипни дела срещу различни дружества за бързи кредити, в т.ч. и срещу настоящия ответник, като по над повече от половината от тях са й присъждани разноски в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. В тази връзка, съдът приема, че присъждайки адвокатско възнаграждение /за пореден път/ в полза на процесуалния й представител, би нарушило принципа на справедливост.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Б. Г. Б. ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. С***** и “И А М“ АД с ЕИК ***** гр. С, бул. “Д Н“№*****, договор за паричен заем № 3556887 от 20.06.2019 г., поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, “И А М“ АД с ЕИК ***** гр. С, бул.

“Д Н“№*****, да заплати на Б. Г. Б. ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. С*****, сумата в размер на 2,56 евро/5 лв., предявена като частична от сумата в общ размер на 28,12 евро/55 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 3556887 от 20.06.2019 г., ведно със законната лихва от 16.01.2023г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на 204,54 евро/400 лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3