Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 08.01.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 50/2018
Вид
Решение № 4
Подписан
08.01.2019
В сила
10.03.2020
Състав
НИКОЛАЙ ИЛИЕВ УРУКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

08.01.2019г. град С.

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ ГРАЖДАНСКИ състав на деветнадесети ноември 2018 година в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ Гражданско дело № 50 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е на основание чл.50 от ЗЗД във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ищцата М.Д.Д. ЕГН ********** ***, представлявана от кмета на общината Ж. В. Т., бул.Ц. № . с цена на иска: 25 100.00 лв.-неимуществени вреди; 2000.00 лв. - имуществени вреди Правно основание: чл.50 ЗЗД; банкова сметка ***. Ищцата твърди, че е на 74 годишна възраст през 2016 година все още работела и допълвала малката си пенсия-200.00 лв. към онзи момент-под линията на бедността. Налагало й се да извършва тежък физически труд-ежедневно почистване на входове на жилищни блокове, на офиси, на домове на хора, които имат възможност да си позволят тази услуга. На 09.07.2016 година, прибирайки се от работа, минавала по западния тротоар на бул. “ П. Е.” /срещуположният тротоар спрямо Търговската гимназия „К. С. Т./. По този тротоар имало натрошени плочки и тя гледала да не се спъне и нарани в тях, като в момента, в който насочила погледа си напред, внезапно я е ударил надвесен изключително ниско клон от дърво от парка, намиращ се непосредствено до тротоара, този удар я съборил на земята и при падането й се счупила тазобедрената й става на левия крак. Преминаваща млада жена се опитала да й помогне да стане, но това се оказало невъзможно, тя помоли шофьора на такси от стоящите наблизо до тротоара да извика Бърза помощ, и след като от Спешния център изпратиха автомобила, била натоварена и откарана в УМБАЛ С. , първоначално била приета в Спешното отделение, а в последствие-в Отделение по ортопедия и травматология, където й била извършена операция, за да се прикове счупената кост с планка-която не се заплаща от Здравната каса и струва 1500.00 лв., които аз трябвало да заплати лично,и тъй като не разполагала с необходимата сума, се наложило да взема заем от Ти Би Ай Кредит с висока лихва поради това, че въпросът бил много спешен.

След извършване на операцията трябвало да закупи медикаменти против опасното съсирване на кръвта, както и да заплатя за престоя си в болницата и да закупи и консумативи и цялата сметка във връзка с операцията излезе 2000.00 лв. В следствие от операцията и обездвижването имаше тежки последици за нея - изключително трудно се раздвижила, а самото счупване доведе до трайно увреждане на целия опорно-двигателен апарат и й причинило големи затруднения в придвижването, вече не можела да се движи без бастун, а от самото обездвижване и залежаване имала и пролежни рани, които се наложило да лекува с медикаменти.

При престоя си в болницата се чувствала толкова зле, че дори не можела да се храни, в резултат на това отслабнала много, а кръвното й налягане станало много ниско и самото то било опасно за здравето й. След като я изписали, не можела да се движи изобщо сама и синът й със свой колега я носели на стол, за да я натоварят и закарат с частна линейка до в къщи, за която също се наложило да плати. От счупването на тазобедрената става до настоящия момент изминали повече от 1 година и четири месеца, но тя вече не била същият човек-не можела да работи, за да допълва крайно мизерната си пенсия от 215.00 лв. към настоящия момент, не разполагала с никакви възможности за доходи-нямам нито рента, нито доходи от наеми, нито притежава каквото й да било имущество, с изключение на дребни лични вещи - малко стари дрехи и употребявана покъщнина. Принудена била да взима нови заеми, за да изплащам сумите, които взела назаем през миналата година за нейното лечение. Ето защо смята, че Община С. й дължи обезщетение за причинените й вреди-имуществени и неимуществени и следва да бъде осъдена да й заплати същите.

Имуществените вреди произтичали от заплатените от нея суми за планката, която й била е поставена, както и за таксите за престоя в болницата и консумативи и медикаменти, необходими за престоя й в болницата и за периода след операцията, в който не можела да се движи. Имуществените вреди оценявала на 2000.00 лв. Неимуществените вреди произтичали от това, че организмът й бил трайно увреден в резултат на счупването на тазобедрената става, изпитвала и изпитва болки, затруднения в ежедневието си и възстановяването ми е невъзможно до положението, в което бях преди счупването на тазобедрената става. Неимуществените вреди оценявала на 25 100.00 лв.

Ето защо, моли да бъдат призовани на съд, и след като се убеди съда и другата страна в основателността на претенцията й, да постанови съдебно решение, с което да осъди ОБЩИНА С. да й заплати сумата 27 100.00 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.07.2016 год., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Моли да се назначи съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице даде заключение относно въпросите, посочени в ИМ. Прави искане да бъдат допуснати при режим на довеждане трима свидетели, с които ще установи твърдените от нея факти и обстоятелства за претърпените болки и страдания.

В законния едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен отговор на Исковата молба от ответника ОБЩИНА С. , представлявана от кмета на общината Ж. В. Т. в който считат предявения иск за неоснователен както по основание така и по размер. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, против Община С. бил предявен иск за непозволено увреждане. От изложените в исковата молба твърдения и фактически обстоятелства не можело да се приеме, че в случая бил изпълнен фактическия състав на непозволено увреждане от страна на Община С. или лице, на което общината била възложила работа. Не биле налице обстоятелства, които да обуславят реализиране на отговорността на Община С. за вреди причинени от вещи, които били под надзор на общината или нейни органи. В обстоятелствената част на исковата молба се излагали твърдения за претърпян от ищеца престой в болница и се сочели доказателства в тази насока, но не се сочило ищеца да е претърпял вреди, които да са основание да ангажиране на деликтна отговорност на общината. Не се сочило механизма на увреждане, нито че бил налице конкретно деяние - действие или бездействие на общината, което да е неправомерно. Така и при липсата на посочване на конкретни вреди, в обстоятелствената част на исковата молба липсвали посочване на причинно-следствена връзка между конкретно неправомерно поведение на ответника и причинено на ищеца увреждане и в тази връзка на причинени вреди, респ. техния размер. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства относно претърпения инцидент и представените от ищеца писмени доказателства, не можело да се направи извод, че увреждане на здравето било настъпило в резултат на описания от ищеца инцидент.

Не се сочили доказателства за обосноваване на твърдението на ищцата, че била приета в спешното отделение на УМБАЛ С. . От приложената медицинска документация - епикриза било видно, че ищцата била постъпила в отделение по ортопедия и травматология, но нямало доказателства приемът да бил по спешност в следствие на описания инцидент, както се твърдяло от ищеца. Не се установявала причинно-следствена връзка между описания в исковата молба инцидент и постъпването на ищцата в ортопедичното отделение на болницата. Считат, че получените увреждания, в случай че били настъпили от падане на ищеца на тротоара, били резултат от нейно — на ищеца поведение. По делото не се сочели доказателства за нарушена тротоарна настилка или натрошени плочки на мястото, на което се твърдяло, че се бил случил инцидента. През лятото на 2014 г. бил извършен ремонт и рехабилитация на описания в исковата молба западен тротоар на бул. П. Е. - участъка от С. до бул. Ц., като и към настоящия момент тротоарната настилка не била компрометирана. Не било вярно твърдението на ищеца, че към 09.07.2016 г. процесния участък от тротоара е или е бил с натрошени плочки. Т. е. фактът, който според ищцата е бил основание за отклоняването на вниманието й от безопасното и придвижване, не се бил осъществил. Не било индивидуализирано точно и мястото на твърдения инцидент с оглед възможността за преценка на състоятелността на твърдението за надвесен клон от дърво от парка. От представената по делото епикриза било видно, че не било установено счупване на тазобедрена става - описано било друго заболяване.

Относно твърденията за теглен от ищцата кредит не се сочили доказателства.

Писмо рег. № 10-11-12535/28.10.2016 на Община С. било неотносимо към спора, доколкото не установявало факти и обстоятелства за доказване на описания в исковата молба инцидент, а касаело установяване на факти случили се след 09.07.2016 г.

На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорват истинността на представеното от ищеца писмо 10-01-3895/15.07.2016 в частта относно описания инцидент. Молят в тази връзка да бъде открито съответно производство по оспорването му. Не се сочили доказателства относно размера на претендиралия размер на обезщетението за обезвреда. Предвид факта, че не бил осъществен фактическия състав на непозволено увреждане, не били налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на Община С. . Молят да бъде отхвърлен като неоснователен по основание и размер предявеният срещу Община С. иск за заплащане на сумата от 25 100 лв. неимуществени вреди и 2000 лв. имуществени вреди. Молят да бъде осъден ищеца да заплати на Община С. направените по делото разноски.

След като се запозна с направените в

Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-С.счита за изяснено и доказано следното :

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. С. . Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство относно неговата материална основателност.

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Безспорно се установи по делото, че на датата 09.07.2016 год., в гр.С. , на бул. „П.Е.“, в участъка между ул.“С.“ и бул.“Ц.“, непосредствено до градина „А. С.“, на тротоара /ЗАПАДНА СТРАНА/, ищцата Д. е била ударена по главата от клон с голям наклон на стъблото, надвиснал над западните тротоарни площи, като в следствие на този удар е паднала върху тротоара, и е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на бедрената кост в горната й част-трохантерния масив на левия с крак в горната му част-тазовата област. Тъй като не е могла да се изправи нито сама, нито с чужда помощ, е останала върху тротоара до идването на автомобил на БНМП С. и с линейка е била откарана в Спешно отделение на УМБАЛ С. . Там е била прегледана от ортопед травматолог, направена е рентгенография, след което е установена и доказана фрактура на лявото бедро в трохантерната област. Счупването на бедрената кост в горната част-трохантерния масив, е съпроводено с остра, силна, пронизваща болка. Тази фрактура нарушава скелета на долния крайник, прави неефикасни движенията на мускулите, прави човека безпомощен при опита да се изправи или да стъпи на този крак. Тези характеристики на болката е изпитала и ищцата в острия момент на падането и счупването. Всяка мускулна контракция е предизвиквала силна болка, прехвърлянето на носилка и прегледът в спешния кабинет също са били съпроводени от силна, режеща болка. След постъпването си в болница, няколко дни по-късно, а именно на датата 14.07.2016 година, ищцата е претърпяла оперативна интервенция под спинална анестезия. Извършено е открито наместване на фрактура-вътрешна фиксация, фемор. Със страничен достъп е достигнато до фрактурата, която е реконирана под рьо контрол с инплант.

Поставен е дренаж и стерилна превръзка. След оперативната интервенция ищцата е почуствала следващо покачване на силата на болката е в ранния следоперативен период-което е продължило не по-малко от поне 36 часа. Ищцата е изписана от отделението по ортопедия и травматология на 19.07.2016 год. с препоръка да не натоварва оперирания крайник, като и е предписано антикоагулантно лечение. Същия ден, без да напуска изобщо болничното заведение, е постъпила в отделение за рехабилитация на УМБАЛ С. . Поради силните болки, които ищцата е изпитвала след операцията, е било почти невъзможно спрямо нея да бъдат приложени успешни рехабилитационни и възстановителни процедури, поради което същата е била изписана от болницата след седемдневен престой в отделението по рехабилитация, без да е налице каквато й да било промяна в състоянието на оперирания крайник. М.Д. не е можела да стъпва на него, да го свива по някакъв начин и е напуснала болницата в инвалидна количка. В дома й за нея са се грижили синът й и дъщеря й, тъй като тя е била абсолютно неподвижна, не е можела да извършва ежедневни действия, свързани с хигиена, хранене, обличане, тоалет и други. Била е изцяло обслужвана от своите близки, като същевременно с това я е подтискало и обременявало психически. Силните агонизиращи болки в началото на възстановителния период, невъзможността й да се обслужва сама, както и липсата на средства в семейството, които тя е осигурявала, са довели до психически и емоционален срив на пострадалата. Фактът,че преди инцидента ищцата е била енергична, дейна, работоспособна, грижела се е сама за себе си, както и за сина си, а след увреждането не е можела да извършва елементарни действия, свързани с ежедневието й, я срива психически за дълъг период, създава чувство на несигурност, на отчаяние, на непълноценност в живота. Макар по-нататък болката да има бавно затихващ характер, тя се усилва при опита за движение и рехабилитация. До четири месеца има болка дори и да не се стъпва изобщо на този крак./ видно от закл. на съдебно медицинската експертиза/. Възстановителният период е около 10-12 месеца, той е тежък и продължителен. Близо една година ищцата не е можела да се придвижва сама, едва след четвъртия месец след изписването й от болницата тя започва да се придвижва с две помощни средства и макар болката й да е с по-нисък интензитет, все още е значителна и е съпроводена с други болки в коляното и гръбначния стълб.Следователно в резултат на иницидента ищцата освен описаното травматично увреждане-счупване на лявата бедрена кост в горната и част- трохантерния масив, е претърпяла и усложнения-болки и ограничени движения в областта на гръбначния стълб, лявата тазобедрена става, както и лявата колянна става. И към настоящия момент въпреки проведените възстановителни и рехабилитационни процедури, приеманите медикаменти и спазвания режим ищцата все още не може да си служи пълноценно с увредения крайник, придвижва се бавно и трудно с помощни средства.