Решение № 574 от 08.06.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 788/2023
- Вид
- Решение № 574
- Подписан
- 08.06.2023
- В сила
- 20.11.2023
- Състав
- ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 209 · Закон за защита на потребителите
- чл.65, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 65, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 66, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 574 гр. Бургас, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120200788 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на "МЬОМАКС БЪЛГАРИЯ" ООД, с ЕИК: 200197304, чрез адв. Х. Н. К.- САК, срещу Наказателно постановление № 001396/16.01.2023 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 65, ал.2, вр. чл.65, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 209 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за материална незаконосъобразсност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ц. Х. от САК, която доразвива изложените в жалбата доводи. Представени са и писмени бележки от адв. Копанаров.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Д., която моли постановлението да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 12 актът е връчен на жалбоподателя на 01.02.2023 г., а жалбата е депозирана на 15.02.2023 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
1
По повод извършена проверка с КП № 2735997/25.10.2022г. в мебелен магазин "Мьомакс", в гр. Бургас, бул. Янко Комитов №8, стопанисван от "МЬОМАКС БЪЛГАРИЯ"ООД били констатирани и описани 5 бр. артикули с намалена цена, които се предлагат за продажба в обекта. На 23.11.2022 г. се извършила последваща проверка с цел проследяване на лоялното отразяване на цените на стоките, които са в намаление. Към момента на проверката с КП № 2736570/23.11.2022г. в обекта имало само един от описаните артикули, а именно: артикул гардероб "Дайвър", арт. № 2072001038, с обозначена цена върху етикета - предишна цена 899лв. която била зачеркната и сегашна цена- 699лв. В близост до стоката била поставена рекламна табела с информация за намаление, на която било изписано- цена 899лв., която е зачеркната - 22% гардероб "Дайвър" 699лв. валидно от 03.11.2022г. до 27.11.2022г., арт. № 2072001038. Към 23.11.2022 г. артикулът бил намален от първоначалната цена - 899лв. Към момента на предходната проверка с КП №2735997/25.10.2022г. същият артикул бил в намаление от дата 24.10.2022г. до 06.11.2022г. и е бил с обявено намаление от цена 899лв. която била зачеркната - предишна цена, и намален на цена 719 лв.
За констатираното св. Н. П. П.- старши инспектор в Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас, съставила АУАН № 001396/06.12.2022 г., като преценила, че е налице нарушение на чл. 65, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП. Във връзка с акта било подадено възражение от страна на дружеството, в което се излагали сходни с жалбата съображения.
АНО приел за установени изложените в акта факти и съставил срещу дружеството обжалваното постановление.
Съдът кредитира събраните по делото гласни и писмени доказателства, като същите водят до установяването на безпротиворечива фактическа обстановка. На практика спорът се съсредоточава върху правните изводи, които могат да се направят въз основа на безспорно установените факти.
Съдът намира, че лиспват процесуални нарушения в производството по издаване на процесното НП. Същото е издадено в законовия срок от компетентен орган, като това се отнася и за АУАН. Изложените факти са достатъчно ясни и не пречат на жалбоподателя да разбере какво се твърди да е извършено като нарушение, тъй като още с възражението срещу АУАН са изложени доводи във връзка с правилното приложение на закона. Не е налице и процесуално нарушение с оглед съдържанието на съпроводителното писмо, с което постановлението е било връчено на жалбоподателя, тъй като съдържанието на този документ е без значение извън обстоятелствата, които удостоверява- съставител, дата на съставяне и на връчване и т.н. Същественото е, че по отношение на постановлението, което е връчено са спазени всички изисквания за съдържание.
Независимо от горното, съдът намира, че постановлението е материално незаконосъобразно.
АНО е счел, че е извършено нарушение на чл. 65, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП. Съгласно посочените рапоредби всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа предишната цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената, а предишна цена е най-ниската цена на стоката или услугата, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението на цената в същия търговски обект, интернет страница или приложение. Иначе казано, органът приема, че търговецът е следвало при проверката на 23.11.2022 г. да е посочил като цена, от която е намален артикулът 719 лева, която е била в сила към датата на предходната проверка, а не първоначалната цена от 899 лева.
Съдът обаче споделя доводите на жалбоподателя, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 65, ал. 5 от закона, съгласно която при прогресивно намаление на цената предишната цена е цената без намаление преди първото намаление на цената. Прогресивно 2 намаление очевидно означава последователно намаляване на първоначалната цена. В случая първоначалната цена на стоката е била 899 лева. При първата проверка е установено намаление на 719 лева чрез зачеркване на старата цена и посочване на 719 лева. Три дни преди края на това намаление- на 03.11.2022 г. е било посочено ново намаление, като е посочена още по-ниска цена- 699 лева, чрез посочване на процент на намаление от 899 лева.
Видно е, че цената от 899 лева последователно, без прекъсване, е била постепенно намалявана, поради което съставът счита, че се касае именно за прогресивно намаляване на цената по смисъла на закона. Не може да бъде споделен доводът на процесаулния представител на АНО, че се касае за две различни кампанни за намаление, поради различните срокове и начини на обозночаване на намаленията. На първо място, сроковете за всяко намаление от прогресивното намаляване на цената е в преценката на съответния търговец. Тук може да се отбележи, че е житейски и икономически нелогично да се очаква, че още в първия момент от кампанията си търговецът ще посочи, че ще е налице прогресивно намаление, тъй като това принципно означава, че към стоката ще има интерес в последния период с най-голямото намаление.
На второ място, от закона не може да се извлече изискване за конкретен начин на обявяване на намаленията, за да се приеме, че се касае за прогресивно намаление, като това отново лежи в преценката на съответния търговец. Така първоначално той може да счете, че е по-удачно да посочи конкретна сума, с която се намаля цената на стоката, но при понататъшното намаление да счете, че е по-удачно от маркетингова гледна точка да посочи процент на намалението. Впрочем, извод за липса на такова изискване може да се изведе и от обстоятелството, че в закона липсва задължение да се посочват предходните намаления на цената през време на прогресивното намаление. Т.е. законодателят е счел, че даже не е необходимо потребителят да е наясно, че се касае за прогресивно намаление, поради което за преценката за наличие на хипотезата на чл. 65, ал. 5 от ЗЗП е без значение предходното намаление по какъв начин е било формирано.
Накрая, съдът не споделя доводите на АНО, че се касае за две различни кампании за намаление на цената на стоката, поради това, че общият срок на намалението надхвърля срока от един месец по чл. 66, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и пократък от един работен ден. По мнение на съда, поначало от закона не става пределно ясно какво е съотношението между кампания за намаление на цена, намаление на цена, прогресивно намаление и съобщение за намаление. Неяснотата идва от това, че прогресивното намаление очевидно се прави на етапи, като на тези етапи се посочва нова по-ниска цена и/или съответен срок. Тук може да се припомни, че е нелогично да се очаква, че един търговец още в началото на едно намаление ще го обозначи като прогресивно и ще посочи в кой период как ще бъде намалявана цената на стоката, тъй като това се явява икомически безсмислено, доколкото най-естественото е потребителите да изчакат, докато дойде периодът с най-голямото намаление. Съдът намира, че посочването на новата пониска цена и съответния нов период по същество представлява ново съобщение за намаление по смисъла на закона. Т.е., прогресивното намаление по смисъла на чл. 65, ал. 5 от ЗЗП на практика се осъществява чрез последователни съобщения за намаления. С оглед на това, съдът намира, че едномесечният срок по чл. 66, ал. 1 от ЗЗП важи за всяко от отделните съобщения, формиращи прогресивното намаление, а не важи само за първото съобщение, което е сложило началото на това прогресивно намаление.
Би могло да се мисли, че законодателят е имал предвид, че прогресивно намаление на цената е налице, когато има само постепенно намаление на цената, което обаче се случава само в рамките на първоначално обявения срок на кампанията, без той да се променя, при което вече ще важи ограничението по чл. 66, ал. 1 от ЗЗП. Настоящият състав обаче счита, че това представлява прекалено разширително тълкуване на закона, граничещо със своеобразно „дописване“ на същия от страна на правоприалгащите органи, като неяснотата 3 на нормативния акт не следва да води до вменяването на допълнителни задължения на правните субекти.
С оглед всикчо изложено, съдът намира, че в случая е налице прогресивно намаление на цената по чл. 65, ал. 5 от ЗЗП, поради което и правилно към 23.11.2022 г. търговецът е посочил като предишна цена на стоката, цената преди първото намаление, а именно- 899 лева, т.е. липсва допуснато нарушение на чл. 65, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП.
Липсата на извършено нарушение води до извод за материална незаконосъобразност на обжалваното постановление, като същото следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая са представени фактура и платежно нареждане (л. 59 и л. 60), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Същото следва да се присъди изцяло, тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Доколкото преди изменението ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, съдът намира, че следва да осъди Комисия за защита на потребителите да заплати сторените в настоящото производство разноски.