Решение № 13149 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13149 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110107988 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба, депозирана от В. Й. К., ЕГН: ********** срещу Т. Х. Х., ЕГН: ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 24 130,00 лева, представляваща главница по договори за заем, както следва - Договор за безлихвен заем от 04.02.2024 г. (100 лв.); Договор за безлихвен заем от 18.02.2024 г. (400 лв.); Договор за безлихвен заем от 26.02.2024 г. (380 лв.);

Договор за безлихвен заем от 28.02.2024 г. (80 лв.); Договор за безлихвен заем от 28.02.2024 г. (10 000 лв.); Договор за безлихвен заем от 29.02.2024 г. (10 000 лв.); Договор за безлихвен заем от 03.03.2024 г. (1 400 лв.); Договор за безлихвен заем от 10.03.2024 г. (500 лв.); Договор за безлихвен заем от 12.03.2024 г. (800 лв.); Договор за безлихвен заем от 14.03.2024 г. (770 лв.);

Договор за безлихвен заем от 16.03.2024 г. (200 лв.), ведно със законна лихва за период от 08.11.2024 г. до изплащане на вземането. Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед от 22.11.2024 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 67309/2024 г.

В исковата молба са налице твърдения, че през ноември 2023 г. ищцата получила покана за приятелство от страна на ответника във Фейсбук, като същата я приела. Твърди се, че страните започнали да комуникират, като към края на януари 2024 г. Х. споделил на ищцата, че има финансови проблеми. На 04.02.2024г. след оплакване от негова страна, че са му спрели тока във фитнеса, в който развива дейност заради неплатена сметка ищцата му изпратила през клон на „Изипей“ АД сумата от 100 лева. На 06.02.2024г. ответникът споделил с К., че се е спукала тръба във фитнеса му, станало наводнение и майстор му иска 150 лева за ремонт, която сума няма 1 възможност да му плати. На следващия ден предлага на ищцата да й „заложи“ негов автомобил, който да служи като гаранция, а тя да му даде отново пари, които той да й върне след като изтегли кредит след около 20 дни.

На 18.02.2024 г. Х. поискал още 400 лева от ищцата, за да му върнат „някакви хора“ документите на колата, които тя същия ден му превежда по „Изипей“ АД. Твърди се, че на 25.02.2024г. ответникът споделил, че му трябват пари, за да върне на хора, на които дължи и които го заплашват и започва да убеждава ищцата да му помогне като изтегли за него потребителски кредит в размер на 20 000 лева. На следващия ден (26.02.2024 г.) ответникът се оплакал, че не е платил издръжката на сина си за два месеца и че същия ден задължително трябва да внесе сумата от 380 лева, в противен случай „отивал на дело“, поради което същият ден В. К. му изпратила парите по „Изипей“ АД. На същата дата ищцата е кандидатствала в ТБ „Обединена българска банка“ АД за потребителски кредит на стойност 20 000 лева.

На 28.02.2024 г. ищцата отново му изпратила сума в размер на 80 лева по „Изипей“ АД, тъй като Х. й казал, че му начислили лихви за два месеца, за които е закъснял с вноската на издръжката на сина си. Налице са твърдения, че на същата дата след получено одобрение на кредита, ищцата изтеглила от каса сумата 10 000 лева, която му занесла във фитнеса на ответника, находящ се в ж.к. Н. 2, ... Твърди се, че на 29.02.2024 г., отново на каса на банката, изтеглила още 10 000 лева, които предала на ответника пред входа на блока, в който живеела - ...

На 02.03.2024 г. Х. й се обадил и й съобщил, че синът му се е сбил с някакво момче и му счупил ръката като бащата на момчето му поискал 1 400,00 лева, за да не заведе дело, която сума му била изпратена от ищцата на 03.03.2024 г. Т. Х. й обещал, че на 05.03.2024 г. майката на сина му ще „изтегли кредит“ от работодателя си и ще му върне тези пари, което не се случило.

На 07.03.2024 г. Х. й съобщил, че е имал проверка от РЗИ във фитнеса и му съставили акт за сумата от 2 000 (две хиляди) лева, защото било мръсно, като се опитвал да убеди К. да изтегли още един кредит, но тя му отказала.

Независимо от горното на 10.03.2024 г. ответникът успял да я убеди да му преведе още 500 лева по „Изипей“ АД, като й дал обещание, че на 13-ти март сестра му ще му изпрати пари и той ще й ги върне. Твърди, че на 11.03.2024 г. казал на ищцата, че заминава за родното си село, за да продаде някаква нива за 7 000 лева, с която сума и обещал, че ще върне част от дълга си към нея. На следващия ден й казал, че негова братовчедка е разбрала, че ще продава нивата и му иска 800 лева, тъй като и тя е част от наследниците, поради което поискал от ищцата ми да му преведе и тази сума, което тя сторила на 12.03.2024 г. през „Изипей“ АД. Впоследствие Х. й казал, че продажбата не се е осъществила, тъй като потенциалният купувач същия ден постъпил в болница. На 13.03.2024 г. отново получила обаждане, в което ответника й споделил, че трябва да плати до два дни наема на фитнеса и й поискал пари.

На 14.03.2024 г. ищцата му изпратила 770 лева по „Изипей“ АД. На 16.03.2024 г. Х. й поискал още 200 лева, които тя му изпратила същия ден по „Изипей“ АД.

2

На 20.03.2024 г. Х. съобщил на К., че синът му заедно с майка си са пострадали в катастрофа по пътя Карлово – Сопот, като същата вечер ищцата видяла хумористичен пост в профила му във Фейсбук и се усъмнила, че тази случка вече не може да е истина и твърде много станали подобни ситуации, поради което с помощта на приятели и проверила имало ли е наистина такава катастрофа. След направена проверка се установило, че такъв инцидент изобщо не се е случвал. В този момент ищцата си дала сметка, че е станала жертва на измама и Х. през цялото време си е измислял нелепи и сърцераздирателни истории с цел да набави имотни облаги за себе си, като дадените му в заем суми, вероятно нямал никакви намерения да й върне. На 24.03.2024г. ищцата се видяла с ответника в наетия от него фитнес, където същият и казал, че му трябват пари за сина му след претърпения от него „инцидент“ поради което я накарал да попита в „Обединена българска банка“ АД дали може да й отпуснат кредитна карта и за каква сума. След разговор с банката ищцата му казала, че повече няма възможност да сключва договори за кредит и че нейна позната в банката й казала, че може да му отпуснат потребителски кредит директно на него, ако представи документ за 3 месеца платени осигуровки, както и бележка от работодател, че след изтичане на срока за изпитване от 6 месеца, договорът му ще бъде трансформиран в безсрочен, на което ответникът не се съгласил. През следващия един месец, когато вече ищцата започнала да кани ответника да й върне заетите суми, Х. й обяснявал, че се грижи за пострадалия си син, който в началото на април завел за операция в Турция. През този един месец ответникът твърдял, че не можел да й върне парите, защото събирал за операция и възстановяването на сина си.

На 23.04.2024 г. ответникът, направил еднократен превод в размер на 500 лева по банкова сметка на ищцата с цел да я заблуди, че ще върне и остатъка от сумата в размер на 24 130 лв. лева. На 02.05.2024 г. ищцата отново го поканила да й върне парите, тъй като е имало обещание от негова страна за изпълнение, но той отговорил, че още не е получил възнаграждение от работодателя си. На 10.05.2024 г. Х. дал обещание, че следващата седмица ще върне дълга си, което не се случило. Твърди се, че от този момент до средата на август 2024 г. страните водили кореспонденция по отношение на връщане на заемите му, като ответникът непрестанно се оправдавал с всякакви обстоятелства, а след 14.08.2024 г. спрял всякаква комуникация с ищцата.

Претендира се заплащане на сума в общ размер на 24 130 лева.

Ответникът Т. Х. Х., чрез адв. И., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните, тъй като счита, че с ищцата са имали близки и интимни отношения и тя му е помагала в труден период. В този смисъл е и отбелязването й в преводните нареждания, че става въпрос за преводи и дарения, но не й че му е давала пари в заем. Ответникът оспорва да е получавал сумата в размер на 20 000,00 лв., изтеглена от ищцата с банков кредит от Банка „ОББ“ АД. Прави възражение за липса на реквизитите на договора за заем по реда на чл. 240 от ЗЗД, а плащането на сумите от страна на ищцата било доброволно и без цел да й бъдат върнати.

3

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Представени са 9 разписки от „ИзиПей“ АД, съгласно които ищцата извършвала преводни нареждания в полза на ответника за сумите, както следва – 100,00 лева на 04.02.2024 г. с основание „Т. Х. Х.“, 400,00 лева на 18.02.2024 г. с основание „захранване“, 380,00 лева на 26.02.2024 г. с основание за плащането „захранване“, сумата 80,00 лева съгласно платежно нареждане от 28.02.2024 г. с основание „захранване“, 1 400,00 лева на 03.03.2024 г. с основание „захранване“, 500,00 лева от 10.03.2024 г. с основание „превод“, 800,00 лева на 12.03.2024 г. с основание „превод“, 770,00 лева на 14.03.2024 г. с основани „превод“, 200,00 лева от 16.03.2024 г. с основание „подарък“.

По делото е представено копие от Договор за потребителски кредит № 24 RL957965, сключен между „ОББ“ АД – кредитодател, и В. Й. К. – кредитополучател, съгласно който банката е отпуснала на ищцата кредит в размер на 20000,00 лева за срок от 108 месеца от датата на първо усвояване по кредита.

Съгласно нареждане разписка от 28.02.2024 г. се установява, че на същата дата В. Й. К. е изтеглила сумата 10 000,00 лева от каса на „ОББ“ АД, а на 29.02.2024 г., съгласно нареждане от същата дата, още 10 000,00 лева.

Съгласно платежно нареждане от 23.04.2024 г. Т. Х. Х. превел в полза на В.

Й. К. сумата 500,00 лева с основание на превода „захранване на сметка“.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите ...

Свидетелката ... споделя пред съда, че познава ищцата, с която са колежки от 3 години. Ищцата разказвала на свидетелката за познанството си с ответника, както и че се виждала с него и му давала пари. Знае, че ищцата е имала събрана сума пари, която обаче дала на ответника, както и за кредит, който изтеглила, за да му даде сумата от 20 000,00 лева. От ищцата знае, че между страните имало уговорка предоставените парични суми да бъдат възстановени от ответника, който обещал също, че той лично ще покрива вноските по кредита. Знае, че ответникът е възстановил някаква част от задължението си в размер на една или две вноски, но по-късно е спрял плащанията. Споделя, че ищцата била доста въодушевена от това, което се случило, като в началото звучала като човек, който има доверие на човека, на когото дала паричната сума.

Свидетелката ... споделя пред съда, че познава ищцата от около 10 години, когато се запознали в спортна зала в „Младост 4“, където тренирали заедно и били в приятелски отношения. Разказва пред съда, че ищцата споделяла за запознанството си с Т. Х. в интернет, с когото били във връзка и на когото ищцата давала пари на заем няколко пъти. От К. знае, че същата давала на ответника суми от лични спестявания, както и че впоследствие изтеглила кредит, за да му услужи. Знае, че в началото В. давала на Т. малки суми за покриване на ежедневни разходи, сметки и т.н., но по-късно ответникът 4 искал пари, защото бил заплашван от други хора или защото детето му било болно. Споделя, че годината преди провеждане на заседанието ищцата не посрещнала рождения ден на детето си, тъй като нямала финансова възможност, защото ответникът не бил върнал заетите суми.

По делото е представена нотариално заверена кореспонденция между страните в приложението „Месинджър“. Във връзка с това е изслушана съдебно компютърно-техническа експертиза, изготвена след извличане на съдържание на кореспонденцията в социалната мрежа и анализ на данните от мобилен телефон, от която се установява, че представената по делото кореспонденция съществува в устройството Motorola Moto g32 с IMEI 355771344170417. Експертът изяснява, че съдържанието на чата в приложението на телефона на ищцата напълно съвпадат по смисъл и съдържание с нотариално заверените приложения, представени по делото.