Решение № 50 от 10.06.2024, Районен съд - Елхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Елхово, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20232310100066 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на предявен положителен установителен иск за парично вземане с правно основание чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът – „И.Ф."ЕООД, с ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ****, представлявано от Б.

И.ОВ Н., в качеството му на Управител, действащ чрез пълномощника си - юрисконсулт А.

С. Г., е предявил с исковата си молба против М. В. М. от гр.Елхово, обл.Ямбол, положителен установителен иск по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с чл.79 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от общо 794.64 лв., включваща: -главница в размер на 600.00 лв., договорна лихва в размер на 69.30 лв. за периода 24.02.2020г. - 22.08.2020г., лихва за забава в размер н а 125.34 лв. за периода 22.08.2020г. - 12.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 634/2022г. по описа на РС-Елхово.

В иск.молба се излага, че на 24.02.2020г., ищцовото дружество, в качеството на кредитодател е сключил с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 286753, като договорът е сключен при условията на ЗПФУР. Твърди се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, че съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, като ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Твърди се, че потвърждаването става като клиента получава чрез съобщение на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален код и втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Твърди се, че преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане 1 на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записва и по този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Сочи се, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: [email protected]., а активиращият код е 8826.

В иск.молба са изложени съображения, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. Излага се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат, се сочи, че именно ответникът е предоставил снимките. По този начин, се твърди, че кредитополучателят е сключил Договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му е изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. Сочи се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 600.00 лв., като съгласно чл.2, ал.2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей" АД. Сочи се, че съгласно чл.4, ал.3, т.1 и 2 от Договора за кредит вземането за главница в размер на 600.00 лв. е разпределено на 6 вноски, всяка от които в размер на 100.00 лв. за периода 22.08.2020г.

- 12.09.2020г., като няма плащания по договора. Цялото вземане за главница е падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение, поради което следва да се уважи цялата претенция по заявлението и по иск.молба като за периода 22.08.2020г. 12.09.2020г. остатъка от вноските е в размер на сумата от 600.00 лв. Сочи се, че при изплащане на вноските по кредита клиента е трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, размерът на която е уточнен в Договора, а именно съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвеният процент е в размер на 40.15 %., като няма плащания за договорна лихва, поради което се претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 24.02.2020г. - 22.08.2020г. в размер на 69.30 лв. Поради това, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно 22.08.2020г. и същият не е погасен, то на основание чл.86 ал.1 изр.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава от датата на падежиране на целия кредит - 22.08.2020г. Сочи се, че крайната дата -12.09.2022г. е произволно избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в съда, като за посочения период 22.08.2020г. - 12.09.2022г. се претендира лихва за забава в размер на 125.34 лв.

Сочи се, че за цитираните по-горе суми пред Районен съд-Елхово ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д.

№ 634/2022г. По същото е била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжникаответник при условията на 47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд е предоставил визираната в чл.415 ал.1 т.2 от ГПК процесуална възможност, от която заявителят - ищец се е възползвал, предявявайки в законоустановения 1-месечен срок настоящия си иск, с който претендира установяване съществуването на паричното задължение на ответника, формиращо вземането по Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 634/2022г. по описа на РС-Елхово.

С иск.молба е заявена претенция и за присъждане на направените разноски в заповедното производство, които са в общ размер на 75.00 лв., както и за разноските по настоящото производство. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил и доказателствени искания.

Ответникът – М. В. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес, идентичен с постоянния му адрес - гр.Елхово, обл.Ямбол, ***, в предоставения му 1-месечен 2 срок, чрез назначеният му по делото по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, особен представител адв.И. Ч. от АК-Ямбол, с писмения си отговор е заявил, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен. По съществото на спора се изтъкват аргументи, с които се оспорва и по размер исковата претенция както в частта за главницата, така и в частта за претендираните лихви и се заявява искане за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. С писмения си отговор ответникът е взел становище по писмените доказателства и доказателствените искания на ищцовата страна. Адв.Ч. сочейки, че на този етап не е осъществил контакт с представлявания, не представя доказателства.

В проведеното съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява представител. Чрез писмено становище законният представител на „И.Ф.“ ЕООД, юриск.А.

Г., заявява поддържане на исковите претенции на същите основания и със същите искания, като се желае уважаването им. Взема становище по релевираните с отговора на ответника М., депозиран чрез особения му представител – адв.Ч. възражения, касаещи както сключването на процесния Договор за кредит от разстояние, включително, че не е положен подпис, както и че сумата по договора не е усвоена от ответника и че същият е сключен в нарушение на ЗПФУР, като се излагат доводи за неоснователност на тези оспорвания.

Заявено е и поддържане на претенцията за присъждане на направените по заповедното и по настоящото исково производство разноски, като за разноските по настоящото производство е представен списък на същите.

В съдебно заседание за ответника, призован по реда на чл.47 ал.6 вр.с ал.5 и ал.1 от ГПК чрез назначеният му особен представител – адв.Ч. от ЯАК, се явява особеният му представител, който заявява, че поддържа направеното с писмения отговор по иск.молба оспорване на исковите претенции, на посочените основания и със същото искане. В хода на устните състезания, адв.Ч. по изложени доводи и съображения заявява искане за постановяване на решение, с което исковата претенция на ищцовото дружество да се отхвърли изцяло като неоснователна. Предвид на продължителния характер на съдебния процес, се заявява искане за увеличаване на адв.хонорар за назначения на ответника особен представител, с оглед броя на явяванията му в с.з.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 286753 от 24.02.2020г. се сочи, че ищцовото дружество – „И.Ф.“ЕООД, е предоставило на ответника М. В. М., с ЕГН **********, кредит в размер на 600 лв., срок на кредита: 180 дни, при Годишен процент на разходите (ГПР): 48.3 %, годишен лихвен процент: 40.15 %, като общото задължение е в размер на 669.30 лв.

В договора се сочи също, че при непредставяне на обезпечение в пет дневен срок – чл.3, потребителят дължи неустойка в размер на 287.70 лв. или 47.95 лв. към всяка вноска, каквото вземане всъщност не се претендира с иск.молба.

Уговорено е, че договорът се урежда с приложените Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от разстояние от „И.Ф.“ЕООД. В т.1.1 от Раздел III от ОУ, е посочено, че кредитополучателят декларира изричното си съгласие чрез четири цифров уникален код за потвърждение, предоставен му от дружеството под формата на кратко текстово съобщение /SMS/ на телефонния му номер, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис.

Според платежния документ, представен в оригинал /към приложеното на л.108 от материалите по делото съпроводително писмо изх.№2023101317000758/24.10.2023г. на „Изипей“АД, като оригинала на документа е приложен в найлонов плик към корицата на делото/– Разписка за извършено плащане на 24.02.2020 г. сумата по договора е била 3 преведена чрез системата за бързи разплащания Изи пей, като в разписката е отразено, че сумата е получена от „клиент“ – М. М., което е удостоверено и от положения му подпис, което обстоятелство не е оспорено.

Видно е от приложеното ч.гр.дело № 634/2022г. на РС-Елхово, че в производство по чл.410 и сл. от ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 256 от 15.11.2022г. срещу М. В. М. за сума в общ размер на 794.64 лева , включваща: - главница в размер на 600.00 лева; договорна лихва за периода от 24.02.2020 г. до 22.08.2020 г. в размер на 69.30 лева; лихва за забава от датата на забавата 22.08.2020 г. до 12.09.2022 г. в размер на 125.34 лв. лева, ведно със законна лихва върху главницата от 600.00 лв., считано от датата на входиране на заявлението в съда 11.11.2022г. до окончателно изплащане на вземането, дължими по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 286753 от 24.02.2020 година, както и за сумата от 75.00 лева - разноски по делото, включващи държавна такса за образуване на производството – 25.00 лв. и определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. В цитираната Заповед е посочено, че паричното вземане произтича от незаплатено задължение по Договор за кредит от разстояние № 286753 от 24.02.2020 година.