Решение № 224 от 18.10.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№224 гр. Варна, 18.10.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ Х. при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия М.Х. в.т.д.№208 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалби, както следва: 1/ въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, чрез адв. И., срещу постановеното решение №920/29.11.2018г. по т.д.№1736/2017г. на ВОС в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу В.Я.А. искове за приемане за установено, че дължи на ищеца падежиралите вноски по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №82/07.07.2005г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения от 15.06.2009г., 21.07.2010г., 19.05.2011г., 30.05.2011г., 29.12.2011г., 31.07.2012г., и 07.03.2013г. за периода от 10.06.2013г. до 24.01.2017г., от които 2925,88лв.

– главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 16.02.2017г. до окончателното й изплащане; 19 622,02лв.

- договорна лихва за редовен кредит, както и сумите от: 5016,27лв. - обезщетение за забава /лихва по просрочен кредит/, 453,67лв. – банкови такси администриране на просрочен кредит и управление; 142,19лв.

– имуществени застраховки; 259,64лв. – нотариални такси.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като несъобразено със събраните по делото доказателства. От същите се установява отпускането на договорените суми, усвояването им от ответника и неизпълнение на задължението за връщането им, като забавата датира от 10.06.2013г. Считано от тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 24.01.2017г. дължимите суми по договора, поради настъпил падеж, са в размерите посочени в жалбата. Същите са установени и от заключението по допуснатата ССЕ. Дори при наличие на неравноправни клаузи в договора, вещото лице установява наличие на просрочено и непогасено задължение в общ размер на 26 406,88лв., стр.31 от заключението.

Обстоятелството за наличие на просрочени и изискуеми задължения по договора е посочено в заявлението за издаване заповед за изпълнение и в исковата молба. В хода на цялото производство ищецът е твърдял, че вземането му се формира от вземане с настъпил падеж и такова, чиято изискуемост е настъпила поради отнемане на срока.

Посочените обстоятелства не са съобразени от съда при постановяване на решението, като съгласно съдебната практика недоказаното настъпване на предсрочната изискуемост не препятства уважаването на иска за падежиралите вноски по кредита и другите акцесорни вземания към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, след като са включени в представените извлечения от сметка. Никъде в хода на производството ищецът не е основал претенцията си само на предсрочната изискуемост, за да се изключи уважаване на иска за вземанията по договора с настъпил падеж.

Признаване съществуването на просрочено и падежирало задължение не е изменение на иска, тъй като няма изменение на основанието на същия.

Предвид изложеното, вземанията за лихви, такси, нотариални разноски, които са начислени за период, срокът за плащане по който вече е настъпил, са винаги изискуеми и не е необходимо удостоверяване на този факт.

По същество се претендира отмяна на решението за вземанията по договора с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение и уважаване на исковете за същите. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна В.Я.А., с писмен отговор чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Твърди, че в хода на производството не са навеждани твърдения за падежиралите вземания по договора за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, техния размер и включването им в цената на предявените установителни искове. Тези възражения са заявени в нарушение на разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК и съдът не следва да ги разглежда. В заявлението липсва индивидуализация на падежиралите вземания към датата на подаването му и техния размер.

В условие на евентуалност, ако съдът реши да ги разгледа, оспорва същите като недоказани.

Оспорва усвояването на кредита от кредитополучателя, тъй като не са събрани надлежни доказателства и редовно съставени платежни документи. Не са събрани и доказателства за погасяванията по договора за кредит за периода от 07.07.2005г. до 13.05.2007г., поради което не може да се обоснове извод, че към датата на подписване на допълнителното споразумение от 2009г. длъжникът е бил в просрочие.

Прави възражение за нищожност и неравноправност на част от клаузите по процесния договор, както следва: 1/ на споразуменията за предоговаряне като към размера на дължимата по договора главница се прибавят непогасените задължения за лихви, поради което е налице нарушение на императивната забрана за анатоцизъм. 2/ разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4, с която е уговорено, че когато падежът настъпва в неприсъствен ден, кредитополучателят следва да заплати задължението в последния работен ден преди падежа. Същата е нищожна като противоречаща на закона и неравноправна, като уговорка във вреда на потребителя. Недействителната клауза се е отразила на изчислението на задълженията по всички компоненти от договора – главница, лихви, такси и други и е била прилагана по време на действие на целия договор.

В хода на производството не са събрани доказателства какъв би бил размера на задълженията без приложение на тази клауза. 3/ допълнителните споразумения по отношение размера на уговорените лихви, като противоречащи на добрите нрави, тъй като същите значително надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението за кредитора. Посочените клаузи са и неравноправни, тъй като не е посочен конкретния размер на БЛП и е предвидено, че същият подлежи на едностранна промяна, която става незабавно задължителна за страните. В договора не е посочена формулата за изчисляването му, отделните компоненти и тяхната относителна тежест при определянето му. 4/ допълнителните споразумения са типови и не са подписани при условията на индивидуално договаряне.

Оспорва претенциите и по размер. Твърди, че размера на дължимите суми, установен от вещото лице, е по-малък от този, предмет на пртенциите за главница и лихва. Прави възражение за погасяването им по давност.

Оспорва още: 1/ дължимостта на главница в размер на 3 316,17лв. за периода 13.03.2012г. до 13.05.2013г., тъй като е преди процесния период; 2/ 1 182,78лв. договорна лихва за периода 13.08.2016г. до 13.02.2017г., тъй като е начислена след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, след която дата правото на възнаградителна лихва на банката се погасява. 3/ сумата от 463,67лв. – сбор от такса за администриране на просрочен кредит и комисионна за управление, тъй като същите са в по-малък размер, установен от вещото лице; 4/ 142,19лв. – застраховки за периода от 16.08.2013г. – 24.01.2017г., като същите са в по-малък размер посочен от вещото лице; 5/ 259,64лв. – нотариални такси – не е доказано извършването им.

По същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

2/ частна жалба вх.№5468/20.02.2018г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, чрез адв.И., срещу определение №317/25.01.2019г. по т.д.№1736/2017г. на ВОС.

В жалбата се твърди, че разноските в полза на ответника са присъдени по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, но страната не е представила списък, в който да е посочила размера на възнаграждението, а е поискала присъждане на такова в минимален размер. Присъденото възнаграждение в размер на 3 900лв. е прекомерно по смисъла на Наредба №1/2004г., като същото следва да бъде определено в размер на ½ от дължимото по чл.7 от наредбата.

По същество се претендира отмяна на определението и намаляване на присъденото възнаграждение до 2600лв. В условие на евентуалност моли възнаграждението за заповедното производство да бъде намалено до размер на 300лв.

Ответникът В.Я.А. с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че определението е правилно и законосъобразно. В приложения пред първата инстанция списък на разноските адвокатските възнаграждения са определени в размер на 1300лв. за заповедното производство и 2500лв. –за исковото производство и 100лв. за ССЕ. До приключване на устните състезания пред първата инстанция жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на възнагражденията.

Обстоятелството, че същият не е бил лишен от възможността да го направи се установява от изготвения протокол от открито съдебно заседание.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че възражението е допустимо, то същото е неоснователно. Възнаграждението за осъщественото процесуално представителство за исковото производство следва да се определи по реда на чл.7 от наредбата, като същата не прави разграничение за правното основание на иска. По отношение на размера на възнаграждението за заповедното производство, същият следва да бъде определен като ½ от размера по чл.7 от наредбата, а не от 300лв.

Още повече, че самият ищец е претендирал присъждане на възнаграждение за заповедното производство от 1 675,82лв.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението на ВОС. Претендира присъждане на разноски по частната жалба.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът, чрез процесуалните си представители поддържа жалбите. По същество моли същите да бъдат уважени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Претендира присъждане на направените по делото разноски при условията на компенсация.

Въззиваемата страна в съдебно заседание и с писмено становище оспорва жалбите като неоснователни. По същество претендира за отхвърляне на жалбите и потвърждаване на решението. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред

ВОС е образувано по предявени искове от „ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София срещу В.Я.А. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 32 273,93 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 82/07.07.2005 год., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год., 19.05.2011 год., 30.05.2011 год., 29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 16.02.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 19 622,02 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2013 год. до 05.08.2016 год., на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, сумата от 5016,27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.06.2013 год. до 24.01.2017 год., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 453,67 лева, представляваща банкови такси за периода 13.07.2017 год. до 25.01.2017 год., сумата от 142,19 лева, представляваща платени от банката застраховки за периода

16.08.2013 год. – 24.01.2017 год., както и сумата от 259,64 лева, представляваща платени от банката нотариални такси, за които е издадена Заповед № 123 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2017 год. по ч.гр.д №196/2017 год. на Провадийски районен съд.

Ищецът твърди, че е универсален правоприемник на „ДЗИ БАНК“ АД, което дружество се е вляло в „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, променила наименованието си впоследствие на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД. Твърди, че с ответника са сключили договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 82/07.07.2005 год., по силата на който е предоставил на кредитополучателя В.Я.А. сума в размер на 23 800 лв. за рефинансиране на задължение към „БАНКА ДСК“ АД и за потребителски нужди, с краен срок на погасяване 07.08.2025 год. Сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя по неговата сметка.