Решение № 13896 от 16.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13896 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110110005 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Ж. .. срещу .......... Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.

Ищецът твърди, че е бил дългогодишен служител на ответника.

Поддържа, че със Заповед № 1983 к - 2213/18.11.2023, служебното правоотношение било прекратено на основание чл. 226, ал.1, т.1 от ЗМВР за длъжността м........ на .....

Излага доводи, че в заповедта изрично било посочено, че на служителят трябвало да се изплатени полагащите му се суми за работно и униформено обекло за съответните години, от които били изплатени само за 2022 и 2023.

Излага съображения, че през цялото време е полагал труд на посочената длъжност, съответно е получавал дължимото му трудово възнаграждение, но не бил получавал надлежно дължимите суми за работно и униформено облекло за периода 2016 – 2021г.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗМВР на държавните служители се осигурявало работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплащала ежегодно парично сума за облекло. Поддържа, че общо неизплатената сума за 1 посочения период била в общ размер от 2400 лв. – по 400 лв. за всяка година, като същата се дължала до края на съответната календарна година.

Навежда твърдения, че ответникът е изпаднал в забава, поради което за периода 31.12.2016 г. до 19.02.2025 г. дължал общо сумата от 1531,37 лв.

Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за изискване на служебното досие на ищеца, евентуално ответникът да представи служебна бележка, която касае сумите получени от ищеца за периода 2016 г. до 2023 г., както и за допускане изслушването на заключението на ССчЕ по задачи, поставени в исковата молба.

Иска ответника да бъде осъден да заплати следните суми общата претендирана сума за униформено облекло за процесния период за 2016 г., 20217 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в размер на 2400 лева (две хиляди и четиристотин) лева, образувана както следва: 2016 г. - неизплатена сума в размер на 400,00 (четиристотин) лева;2017 г. - неизплатена сума в размер на 400, 00 лева (четиристотин) лева;2018 г. - неизплатена сума в размер на 400, 000 лева (четиристотин) лева; 2019 г. - неизплатена сума в размер на 400, 00 лева (четиристотин) лева;2020 г. - неизплатена сума в размер на 400, 00 (четиристотин) лева;2021 г. - неизплатена сума в размер на 400, 00 лева (четиристотин) лева.;ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и обезщетение за забава за процесния период в общ размер на 1531,37 лв., образувана както следва: лихва за забава за 2016 г. - 356,64 дължима от 31.12.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда -19.02.2025 г.; лихва за забава за 2017 г. - 316, 09 дължима от 31.12.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда 19.02.2025 г.; лихва за забава за 2018 г. - 275,54 дължима от 31.12.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда -19.02.2025 г.;лихва за забава за 2019 г. - 234,99 дължима от 31.12.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда -19.02.2025 г.;лихва за забава за 2020 г. - 194,33 дължима от 31.12.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 19.02.2025 г.; лихва за забава за 2021 г. - 153,78 дължима от 31.12. 2021 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 19.02.2025 г. , както и сторените разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като оспорва претенциите като недоказани и неоснователни. Твърди, че 2 не спори, че ищецът е заемал твърдяната от ищеца длъжност – м........ на ..... Не спори, че служебното правоотношение е възникнало със Заповед за назначаване № 224/29.08.1994 г., като за периода до прекратяването му със Заповед № 1983 к – 2213/28.11.2023г., поради навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60г., ищецът е заемал длъжности, за които се е изисквало носене на униформено облекло.

Излага доводи, че съгласно правилото на чл. 181, ал. 2 ЗМВР на служителя се полагало униформено облекло и друго вещево снаряжение, съответно на служители, които не носели униформа се изплащала парично сума за облекло, като размерът на сумите се определял ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. Подробно посочва кои са били действащите заповеди за процесния период (л.2 ОИМ), като сочи, че определената сума (лимит) за униформено облекло на държавните служители, била в размер на 400, 00 лева.

Твърди, че в ЗМВР нямало разпоредба, която да дава възможност на служителите да получат парично обезщетение в случай, че не получат вещево имущество, нито има законово уредено задължение за ..... да заплаща парична равностойност, в случай че не е осигурено униформено облекло за съответната година на служителите, изпълняващи служебните си задължения в униформено облекло.

Поддържа, че с Наредба № 8121з-1175/29.09.2015 г., по-конкретно в чл.

19, ал.2 от нея, било предвидено, че ако на служителите не било предоставено униформено облекло за предходната и текущата година, тогава се изплащали стойностите на униформеното облекло, след приспадане на усвоените суми и пропорционално за текущата година в размера определен със заповедта на министъра на вътрешните работи по чл. 181, ал. 4 ЗМВР.

Излага съображения, че в закона ясно били регламентира условията за изплащане на съответните суми, като за процесния период нямало правно основание такива да се заплатят на ищеца. Твърди, че неоснователността на иска за главницата обуславя и неоснователността на иска за мораторна лихва, поради акцесорния характер на последната.

Развива съображения, че на ищеца е предоставена възможност да усвоява полагащият му се лимит за процесния период, като по делото не били ангажирани доказателства, че работодателят е възпрепятствал служителя, за 3 да получи униформено облекло. Добавя и, че такива суми били изплатени за 2022 г. и 2023 г., както било предвидено в с Наредба № 8121з-1175/29.09.2015 г.

Твърди, че предоставяното имущество имало спомагателен характер и не представлява част от възнаграждението на служителя. Съответно то се предоставяло според спецификата на работа и само при поискване. Посочва, че в случая се касаело за непотърсено в срок от служителя вещево имущество, поради незаинтересованост от страна на ищеца, за което не се дължало обезщетение при прекратяването на правоотношението.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства.

Навежда възражение за прекомерност на адвокатското възражение.

Претендира разноски.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 181, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 120 ЗЗД.

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки: 1) страните да са се намирали в служебно отношение; 2) ищецът да е държавен служител, който се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло; дължимост и изискуемост на вземането, което претеднира, че има; размер на вземането; забава на ответника да заплати задължението си.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличието на посочените материални предпоставки. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявеното вземане; да докаже че вземането му не е погасено по давност. В тежест на ответника е да докаже, че е осигурил или предоставил униформено облекло на ищеца за периода 2016 г.

– 2021 г. или, че му е заплатил неговата левова равностойност.

4

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че: страните са се намирали в служебно отношение за длъжността „м........ на ....; със Заповед № 1983 к – 2213/28.11.2023г.служебното правоотношение било прекратено на основание чл. 226, ал.1, т.1 от ЗМВР; за процесния период сумите по чл. 181, ал.2 от ЗМВР са определени със заповед на министъра на вътрешните работи и са в размер на 400, 00 лева на година. ищецът не е получил вещево доволствие, не му е заплащана равностойността на вещево доволствие за процесния период.

Спорен по делото е въпросът дали през процесния период на ищеца се е дължало заплащане на левова равностойност на вещево доволствие – униформено облекло.

Предвид характера на изпълняваната длъжност, съобразно разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗМВР на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло, като съгласно ал. 4 на същия размерът на сумите и доволствията по ал. 1 – 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

В случая намира приложение НАРЕДБА № 8121з-1175 от 29.09.2015 г. за условията и реда за осигуряване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи на работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение и ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 78 от 9.10.2015 г., изм. и доп., бр. 85 от 12.10.2021 г., издадена на основание чл. 181, ал. 5 ЗМВР.

Чл. 19, ал. 2 от Наредбата предвижда, че при прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител, изпълняващ служебните си задължения в униформено облекло, в случай че на служителя не е предоставено униформено облекло за предходната и текущата календарна година, на същия се изплащат стойностите на униформеното облекло за предходната и пропорционално за текущата година след приспадане на усвоените суми от размера, определен със заповедта за текущата година по 5 чл.181, ал.4 ЗМВР.

Анализът на приложимата нормативна уредба налага извода, че не е налице законово уредено задължение на ответника, в случай че не е осигурил униформено облекло, да заплати паричната му равностойност в размер на лимита за такова за съответната година на тези служители, които изпълняват служебните си задължения в униформа, докато трае служебното им правоотношение - така Решение №1813/27.03.2024г. по в.гр.д.

№ 10727/2023 СГС, възз. II-Д състав.

Съдът приема, че служителя има право да бъде компенсиран парично след прекратяването му и то за предходната календарна година и пропорционално за текущата такава, а в случая е безспорно, че на трудовото правоотношение на ищеца е прекратено през 2023г., като му е заплатена стойността на облеклото за 2023 г. и 2022 г. В този смисъл липсва предвидено правно основание за изплащане на стойността на вещево имущество извън посочената хипотеза за предходни периоди.

Отделно от изложеното, може да се направи и изводът, че на служителите, които изпълняват задълженията си в униформено облекло, се дължи материалното им осигуряване само в натура, като посочените лимити имат за цел единствено да определят левовата равностойност на имуществото, което следва да им бъде предоставено, включително и с оглед горецитираната хипотеза при прекратяване на служебните им правоотношения.

Няма изрична разпоредба нито в настоящата, нито в отменената редакция на ЗМВР, както и в наредбите по прилагането му – съответно Наредба No 8121з-1010/16.12.2014г. (отм.); и последващата Наредба No8121 з - 10101/24.08.2015г., които да регламентират изплащането на сумите съобразно лимита и в случаите, в които униформеното облекло не е осигурено на униформените служители за съответните години, както е предвидено за стойността на предпазната храна, осигурена на служителите на МВР като алтернативна възможност по смисъла на чл. 181, ал. 1 ЗМВР така Решение № 3221/27.05.2025г. по в.гр.д. № 604/2025 г. СГС възз. III-Б състав, Решение №4983/28.09.2023 г. по в.гр.д.№7632/2023 г. СГС възз. II-Б състав.