Решение № 5420 от 22.11.2023, Софийски районен съд

Мотиви към решение №5420 от 22.11.2023г. по НОХ дело №7001 по описа за 2023г. на Софийски районен съд

Производството е по реда на Глава ХХVIII от НПК по обвинителен акт, внесен от Софийска районна прокуратура, против обвиняемия А. С. А., с който му е повдИ.о обвинение за престъпление от общ характер по състава на престъпление по чл. 133 от НК, за това че на 18.08.2022г., около 23:15 часа, в гр. ***, пред закусвалня „Агапия“, намираща се на кръстовището на бул.

„Константин Величков“ и бул. „Сливница“ нанесъл директен удар с крака си (ритник) в областта на главата на Г. А. П., който преди това бил паднал на земята, с което му е причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на задния израстък (процесус кондиларис) на долната челюст в дясно“, като посочената травма е осъществила медикобиологичния признак „счупване на долна челюст“- престъпление по чл. 133 от НК.

Софийска районна прокуратура чрез своя представител поддържа така повдИ.ото обвинение, като намира за доказано по категоричен начин от събраните в хода на наказателно производство доказателства и доказателствени средства авторството на обвиняемия А. при извършване на деянието. Счита, че са налице основанията и липсват пречки за приложение на чл. 78а от НК, поради което моли съдът да приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в размер към минималния.

Защитата счита, че в случая от обективна и субективна страна не е налице извършено престъпление и моли подзащитният му да бъде оправдан по така повдИ.ото обвинение. Намира за безспорно доказано, че пострадалият е бил в неадекватно състояние, както и неговия приятел, поради прекомерна употреба на алкохол, както и че пострадалият се е заяждал с всички лица около спирката и около процесната закусвалня, а също и че е нанесъл щети по отношение на телефона на подсъдимия. Твърди, че обвиняемият А. не е предприел никакви действия, а напротив - решил е с компанията му да напуснат мястото с цел да не прераства конфликтът в по - сериозна разправа.

В този момент, обаче, неговият племенник Р. С. застанал между пострадалия и подсъдимия, при което пострадалият П. е опитал да удари Р. С., а последният се е отдръпнал и двамата са паднали. С цел да защити своя племенник, обвиняемият бил изритал нападателя, след което напуснали мястото на инцидента. Счита, че в случая било безспорно доказано, че пострадалият П. пръв е посегнал, поради което следва да се приложи института на неизбежна отбрана, тъй като са налице всички предпоставки за това и единственото намерение на обвиняемия е било да предпази своя племенник. Намира, че показанията на пострадалия П. следва да бъдат кредитирани изключително прецизно, предвид това, че показанията му в съдебно заседание били в пряко противоречие с тези, дадени в хода на досъдебното производство, когато пострадалият е посочил, че не си спомня абсолютно нищо, освен пристигането на линейките, т.е. бил е категорично в неадекватно пияно състояние. С оглед на изложеното, счита за релевантни показанията на посочения свидетел, депозирани на досъдебната фаза. По отношение различията в показанията на свидетелите от компанията на 1 подсъдимия относно механизма на удара спрямо пострадалия и предвид изминалия период от време, намира същите за ирелевантни. В условията на евентуалност моли на подзащитния му да мъде наложено административно наказание в минимален размер.

Обвиняемият А. поддържа изложеното от своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. А. С. А., с ЕГН **********, е роден на 09.05.1987г. в гр. ***, българин, български гражданин, неосъждан – реабилитиран е, неженен е, с основно образование е, безработен е, адрес с. ***, общ. ***, ул. „***“№ ***.

На 18.08.2022г., около 22:30 часа, свидетелят пострадалия Г. А. П., заедно с приятеля си свидетеля Х. В. В., отишли в закусвалня „Агапия“, намираща се в гр. ***, на кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул. „Сливница“. Взели си закуски и се заговорили с група лица, сред които бил и обвиняемия А. С. А., като ги попитали дали са от квартала. Свидетелят П. започнал да говори на висок тон като се опитвал да се приобщи към непознатите, въпреки че те не му обръщали внимание. Свидетелят П. се приближил към обвиняемия А. и го попитал: „Ти откъде си? Какво правиш тук?“, като създавал впечатление на агресивно настроен. После се насочил към свидетеля Р. Б. С. – племенник на обвиняемия А., и го попитал: „Ти на какъв се правиш“ и посегнал да го удари. Свидетелят С. се отдръпнал назад и двамата паднали на земята. Тогава обвиняемият А. се намесил и нанесъл директен удар с крака си (ритник) в областта на главата на пострадалия П., който се намирал на земята. След което обвиняемият А., племенникът му Р. и техните познати свидетеля И. Х. И. и С. М. Д., си тръгнали. На място пристигнали полицейски служители и линейка, която транспортирала пострадалия П. в УМБАЛСМ „Пирогов“, а в периода 19.08.2022–21.08.2022г. е настанен в същото лечебно заведение за лечение.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намиращи се по досъдебно производство № 227 ЗМК- 1934/2022г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № г. по описа на СРП, и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и намиращите се в съдебната част на делото, а именно: обясненията на обвиняемия гел С. А. (л. 25-26 от ДП, л. 37 от СД), показания на свидетелите Г. А. П. (л. 22, л. 100 от ДП, л. 37/гръб- л. 38 от СД), Р. Б. С. (л.

27 от ДП, л. 38/гръб- л. 39), И. Х. И. (л. 28 от ДП, л. 39/гръб-л.40 от ДП), С. М.

Д. (л. 29 от ДП), Х. В. В., Ю. Й. В. (л. 24 от ДП), СМЕ (л. 31-33), справка от ДНС „112“ ведно с 1 бр. CD (л. 42-43 от ДП), писмо от УМБАЛСМ „Пирогов“ с изх. № РД-44-7034/11.01.2023г. ведно с копие на амбулаторна книга от кабинет по неврохирургия, копие на амбулаторна книга от триажна зала, копие на амбулаторна книга от кабинет по травматология, копие на история на заболяване № 29120/2022г., епикриза, C D с образни изследвания (л. 45-46 от ДП), справка за съдимост (л.22-24).

По делото няма спор и събраните доказателствени източници относно 2 датата и мястото на инкриминираното деяние са напълно еднопосочни.

Съдът кредитира с доверие обясненията на обвиняемия А. като единни, вътрешно непротиворечиви и логични както по отношение поведението на Г.

П. като причина за конфликта, както и за механизма на нанесения удар.

Доколкото събитията са се развили бързо, житейски убедително звучи твърдението на А., че няма спомен в коя област на тялото е ритнал пострадалия. Във връзка с механизма на полученото от пострадаля П. травматично увреждане, обясненията на подсъдимия за нанесения удар с ритник, докато пострадалият е бил на земята, се подкрепят от експертното заключение по изготвената СМЕ, според което конкретното травматично увреждане е получено в резултат на нанесен директен удар с твърд тъп предмет със значително придадена кинетична енергия и по своята морфология и тежест съответства на човешки крак, обут в обувка. Вследствие на нанесения удар Г. П. е получил счупване на задния израстък (процесус кондиларис) на долната челюст в дясно. Реализиран е медикобиологичният признак „счупване на долна челюст“. Съдът дава вяра на заключението по обсъдената СМЕ като изготвено от лице, притежаващо съответните специални знания и обосновано.

Фактите и обстоятелствата, относими към посещението на Г. А. П. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и предприетото лечение се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин от представената от лечебното заведение медицинска документация, която съдът кредитира изцяло.

Показанията на свидетеля Р. С., депозирани пред орган на досъдебното производство на л. 22, са прочетени поради противоречие относно дали е видял как подсъдимия нанася удар с крак на пострадалото лице. В същите свидетелят твърди, че е възприел визуално как обвиняемият А. нанася ритник в областта на главата на П.. Прочетените показания кореспондират с обясненията на подсъдимия и се подкрепят от заключението на извършената СМЕ. Поради изложеното съдът не дава вяра на заявеното от св. С. в съдебно заседание (л. 38/гръб- л. 39), че само е чул как подсъдимият е ударил П., но не знае по какъв начин е нанесен ударът.

Свидетелят П. отрича да е отправял провокативни изрази или да е проявявал физическа агресия спрямо някой от присъствалите на мястото.

Показанията му, дадени на различните етапи от наказателното производство разкриват вътрешни противоречия при възпроизвеждане на събитията. В показанията си, дадени в съдебно заседание (л. 37/гръб - л. 38 от СД), П. посочва взаимна размяна на реплики след отправена от него забележка, провокирана от поведението на компанията на подсъдимия към момичета, които се намирали пред закусвалнята, както и че след като някой го е съборил на земята, възприел подсъдимият как го рита в главата, след което загубил съзнание. Тези показания противоречат на твърденията на пострадалия, депозирани пред орган на досъдебното производство на л. 22, в които свидетелят П. свидетелства, че сам е започнал разговор с момче от групата, като го попитал дали живее в квартала. За случилото се по-нататък няма спомен, тъй като е бил в безсъзнание, поради което не може да посочи нито кой от присъствалите, нито как и къде са го удряли. Констатираното противоречие относно причината за възникване на ситуацията, съдът отдаде на стремежа на пострадалия да омаловажи поведението си като инициатор на 3 конфликта, установено по несъмнен начин както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на св. Р. С., С. Д., И. И.. Поради изложеното съдът не дава вяра на твърденията на посочения свидетел в тази им част.

Показанията на св. И. Х. И. (л. 28 от ДП, л. 39/гръб-л.40 от ДП) и С. М.

Д. (л. 29 от ДП) са противоречиви по отношение на изпълнителното деяние.

На досъдебното производство посочват, че Г. се е изправил, насочил се е към тях заплашително и е получил удар с юмрук от А., в съдебно заседание не си спомнят някой някого да е удрял. За разлика от тях свидетелят Х. В. твърди на досъдебното производство, че макар да не може да определи кой кого удрял, на пострадалия бил нанесен ритник от лице, което не може да определи. Поради вътрешното противоречие на свидетелите И. и Д. и тъй като твърденията им за нанесен удар от обвиняемия с ръка противоречат на заявеното от свидетелите С., В. и обясненията на обвиняемия, съдът не дава вяра на показанията им относно механизма на извършване на деянието, като намира че в случая се касае до неправилно обобщение, съответно кредитира с доверие заявеното от свидетеля В..

Информативни за състоянието на пострадалия след нанесения му удар са показанията на св. Ю. Й. В. (л. 29 от ДП). Свидетелката не е забелязала видими наранявания, но е възприела как П. се потял обилно и имал конвулсии по тялото.

В протокол № 40 от ВТЕ е отразена невъзможността за изследване на видеозаписа на оптичния носител, запечатан с картон серия А 0464710 (л. 3738 от ДП), поради което същата не носи доказателствена информация.

При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че обвиняемият А. С. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 133 от НК, като на 18.08.2022г., около 23:15 часа, в гр.

***, пред закусвалня „Агапия“, намираща се на кръстовището на бул.

„Константин Величков“ и бул. „Сливница“ подс. А. С. А. е нанесъл директен удар с крака си (ритник) в областта на главата на Г. А. П., който преди това бил паднал на земята. С това подсъдимият е причинил на пострадалия П. по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на задния израстък (процесус кондиларис) на долната челюст в дясно“, като посочената травма е осъществила медикобиологичния признак „счупване на долна челюст“, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 133 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.