Решение № 2691 от 31.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2691 гр. Пловдив, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101056 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба от А. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***, против Начално училище „Васил Левски" - град ***. Твърди се, че по силата на основен Трудов договор № 04/07.09.2009 г., изменен с Допълнително споразумение № РД-11- 287/24.01.2020 г., ищцата изпълнявала длъжността „Старши учител в ГЦОУД I-IV КЛАС" по трудово правоотношение. На 28.08.2023 г. от работодателя НУ „Васил Левски" - град *** била издадена Заповед № РД-11-918/28.08.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Б.. В заповедта било посочено, че трудовото правоотношение се счита за прекратено от 28.08.2023 г. В резултат на оставането без работа, ищцата А. Б. е посетила Дирекция „Бюро по труда" при Агенцията заетостта при МТСП и се е регистрирала като безработно лице.

Твърди се, че уволнението на ищцата е признато за незаконно с влязло в сила Решение № 2672 от 12.06.2024 г. по гр.д. № 15231/2023 г. по описа на Районен съд – град Пловдив, XI-ти граждански състав. Сочи се, че ищцата останала без работа в резултат на незаконното уволнение, като в периода от 28.08.2023 г. до 29.09.2024 г. не е полагала труд при други работодатели и не е получавала доходи от трудови или приравнени на трудовите правоотношения. Твърди, че с оглед незаконното уволнение и оставането без работа в продължение на малко повече от 12 месеца, за ищцата възникнало правото да получи обезщетение за оставане без работа. На дата 11.12.2025 г. от ищцата било изпратено уведомление до НУ „Васил Левски" - град ***, с което същата заявила, че ще се яви в предприятието и че желае да бъде възстановена на работа на предишната заемана длъжност. С уведомлението работодателят бил поканен също да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в срок до 30.12.2025 г., но работодателят не изпълнил 1 задължението си. Твърди се още, че към датата на незаконното уволнение ищцата, освен служител на горепосоченото ответно училище-работодател, е била и синдикален член на Синдиката на българските учители към КНСБ, поради което брутното трудово възнаграждение - основа за определяне на обезщетението за оставане без работа, следвало да бъде съобразено с настъпилото увеличение на възнагражденията на учителите съобразно клаузите на КТД и влезлият в сила на 10.08.2023 г. Анекс № ДО 1-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-269 от 06.12.2022 г., по силата на който считано от 01.01.2023 г. били увеличени размерите на основните трудови възнаграждения на педагогическите специалист в учебните заведения. Ищцата сочи, че за част от обезщетението за оставане без работа за периода 28.08.2023 г. до 28.09.2023 г. в размер на 931.89 евро (1822.62 лв.) е извършила прихващане чрез депозиране в деловодството на предприятиетоработодател на изявление за прихващане на дата 09.02.2026 г. Пасивното вземане било в размер от 931.89 евро (1822.62 лв.), представляващо платено на ищцата обезщетение за оставане без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание намаляванене обема на работа съгласно чл. 222, ал. 1, пр. трето от КТ за периода от 28.08.2023 г. до 28.09.2023 г. Твърди, че месечното брутно трудово възнаграждение, което служи за основа за изчисляване на дължимото се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, е в размер от 1822.62 лева/ 931,89 евро.

Въз основа на изложеното иска от съда да осъди ответникът да й плати сумата от 4 659.45 евро - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от 28.09.2023 г. до 28.02.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Подаден е отговор на исковата молба в срок, в който се твърди, че след получаване на исковата молба работодателят е изплатил дължимите суми на ищцата, заедно с лихвите, като забавянето било поради липсата на одобрен бюджет на училището към момента на отправеното искане от страна на ищцата. Моли да не бъдат присъждани разноски в негова тежест или адвокатският хонорар да бъде определен в минимален размер съгласно Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.

Подадена е допълнителна молба от ищцата, с която не оспорва твърдението, че по сметката й е постъпило плащане от ответника за сумата в размер от 4193.50 евро с основание на превода - „обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ искова молба от 09.02.2026 г.", както и с отделно платежно е постъпила сумата от 49.90 евро с основание на превода - „лихва закъсняло плащане искова молба 09.02.2026 г." Твърди обаче, че платените суми са в по-нисък размер от претенцията, а ответникът не е посочил дали са правени удръжки и дали е извършвано плащане на данък по реда на ЗДДФЛ върху дължимото се обезщетение в брутен размер. Възраженията относно разноските и размера на адвокатския хонорар счита за неоснователни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, 2 ал. 1 от КТ.

Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на Пловдивския районен съд.

В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника на твърдяната длъжност и че същото е било прекратено на посоченото основание, че уволнението е било признато за незаконно с влязло в сила решение, че е останал без работа за периода, за който претендира заплащане на обезщетение за оставане без работа, както и да установи размера на брутното си трудово възнаграждение. Ответникът следва да докаже, че е платил претендираните суми.

Обявени са за безспорни между страните следните обстоятелства – че между страните е съществувало трудово правоотношение (ТПО), че ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, че ТПО е прекратено на посоченото основание, след което уволнението било признато за незаконно и ищцата била възстановена на работа с влязло в сила решение, че същата останала без работа за периода 28.08.2023 г. до 28.02.2024 г. Следователно, установено е основанието на вземането.

Установява се от приложения към отговора платежен документ, че ответникът платил в хода на процеса, след завеждане исковата молба, нетния размер на претенцията за обезщетение. От докладваните в съдебното заседание счетоводни документи, представени от ответника, се установява, че работодателят е удържал данъка от претендираната брутна сума, след което е изплатил нетния размер на ищеца. С извършеното плащане и удържане на данък, ответникът признава размера на претенцията и погасява изцяло същата.

Ето защо, искът е основателен, но подлежи на отхвърляне поради извършеното плащане. Поради основателността на иска, се дължи законна лихва от подаване на исковата молба до деня, предхождащ плащането, което е извършено на 09.03.2026г., т.е. от 09.02.2026г. до 08.03.2026г., вкл. Законната лихва следва да се начисли върху нетния размер на обезщетението за оставане без работа (4193.50 евро), тъй като върху данъка не се дължи законна лихва – ищецът не е търпял вреди от неплащането му, тъй като задължението за внасянето му е възникнало с плащането на обезщетението, но в същия момент работодателят е удържал данъка.

При изхода от спора, право на разноски има ищецът, тъй като искът е основателен и с отказа за плащането му преди исковата молба, ответникът е станал повод за завеждането му. Основателно е възражението за прекомерност на платения хонорар от 828 евро, тъй като делото е решено в едно заседание и всички факти са безспорни. Следва да се присъди минимумът по Наредба № 1 върху нетния размер на обезщетението - 572,74 евро/1120,18 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса, предявения от А. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за осъждането на Начално училище „Васил Левски" - град ***, да й плати сумата в размер на 4 659.45 евро, представляваща обезщетение в брутен размер за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 28.09.2023 г. до 28.02.2024 г., във връзка със сключен между страните основен Трудов договор № 04/07.09.2009 г., изменен с Допълнително споразумение № РД-11- 287/24.01.2020 г. за длъжността „Старши учител в ГЦОУД I-IV КЛАС".

ОСЪЖДА Начално училище „Васил Левски" - град *** , да плати на А.

И. Б., ЕГН **********, законната лихва върху нетния размер на обезщетението (4193.50 евро), от подаване на исковата молба – 09.02.2026г. до 08.03.2026г., вкл.

ОСЪЖДА Начално училище „Васил Левски" - град *** , да плати на А.

И. Б., ЕГН **********, сумата от 572,74 евро/1120,18 лв. – разноски за платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4