Решение № 466 от 22.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501891 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развира по реда на чл. 269 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение, въззивната жалба и отговора са докладвани с разпореждане № 3115 от 26.07.2023г.

Делото е образувано възоснова на въззивна жалба, подадена от ответника в исковото производство, а именно А. Г. К., който е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд, с което е осъден да върне на ищеца А. Н. С. 30 000 евро, които според същото решение е получил на 16.08.2020 г. без основание. Осъден е да заплати и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2022г. до окончателното изплащане на присъденото задължение, на основание чл. 55 от ЗЗД и разноски в производството в размер на 2 625 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание, въззивният жалбоподател поддържа жалбата, в която твърди, че решението е неправилно и необосновано, както и направеното в нея искане за отмяна на Решение № 142 от 17.03.2023г. постановено по гр. д.

1

№ 663 по опис на Окръжен съд гр. Благоевград и постановяване на въззивен акт по същество, с които претенцията на ищеца да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски в размер на 4 173 лева, от които държавна такса в размер на 1173 лева и останалите 3000 лева, като адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна помощ, който е представил в списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемият С., ищец в исковото производство е подал писмен отговор, който поддържа в съдебна заседание. В него оспорва въззивнажа жалба на ответника като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Моли да бъде потвърдено. Претендира разноски, но не представил доказателства за извършен разход.

Пред въззивната инстанция страните не са представили писмени бележки.

Въззивната жалба е подадена от страна, която е обосновала правен интерес от въззино обжалване. Жалбата е насочена срещу обжалваем съдебен акт.

Въззивният съд е констатирал редовността на жалбата с разпореждане, постановено по реда на чл. 267 от ГПК. Същата се явява и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:

Постановено е валидно и допустимо съдебно решение. Съобразно правомощията на възизвния съд, ограничени до посоченото в жалбата, основното оплакване се състои в това, че съдът не е взел предвид всички доказателства по делото, които според въззивния жалбоподател навеждат на наличието на търговски взаимоотношения между двете страни и са свързани с твърдението, за извършени от ответника дейности, за което му се дължи възнаграждение. Ищецът счита, че има право да задържи сумата, от която да се удовлетвори за положения труд и направените разходи.

Настоящият въззивен съд след като се запозна с представените по делото доказателства, приема за установено, че спорещите страни са се познавали и са имали намерение да развиват съвместен бизнес. По делото не са представени доказателства за наличието на съвместна правно организационна форма, която да съответства на твърдението на едното от физическите лица, че спорещите страни са развивали такъв. От събраните по делото доказателства се установява, наличието на кореспонденция със уведомително съдържание между страните, която обаче не води до съществените елементи на договор за поръчка или друг вид възмездно облигационно 2 правоотношение. Прехвърлянето на дялове от ООД „ЛМ Консулт“ на съпругата на въззивния жалбоподател е правна сделка, в която той не участва и тя е неотносима към твърдения за наличие на основание, на което са давани и съответно получени суми в общ размер от 30 000 евро. Предаването на сумите е станало с писмени документи – разписки, по автентичността на който не се спори, както е безспорен и факта на получаването.

Първоинстнационният съд е обсъдил всички доказателства. Правилно е зачетена тяхната доказателствена сила и са изведени фактите, които установяват. Не е спорно, че въззиния жалбоподател е получил сумите.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът сега въззивен жалбоподател носи доказателствената тежест да убеди съда, че е налице основание да получи сумите към момента на получаването или, че е възникнало такова в последствие, на което да основава задържането им.

Намерението за съвместен бизнес не покрива какъвто и да е фактически състав, който да обоснове правно основание за разместване на блага между физически правни субекти. Извършването на правни или фактически действия се основава на договор за поръчка и неговите разновидности, а когато правните субекти извършват обща търговска дейност, финансирането на тази дейност се извършва чрез съответните правно организационни форми, които изискват внасяне на капитал /които се разпределя на дялове или акции между членове или акционери/. Простото предаване на суми, за които ответникът в исковото производство твърди, че има право да задължи, водят към извод за неоснователно обогатяване, още повече, че липсват доказателства за наличието на последващи правоотношения, които да обосноват възникване на основание за извършено плащане. Въззивният жалбоподател не е обосновал и не е доказал каквото и да е правоизключващо, правопогасяващо, правоотлагащо или друго възражение за наличие на възмездно правно защитимо правоотношение, което да обоснове основание за получаване на присъдената сума.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че то съдържа анализ на доказателствата и са изведени правни изводи, които настоящия съд напълно споделя.

С оглед изхода от спора, право на разноски е възникнало за въззиваемия, който е представляван от адвокат, подал писмен отговор на възизвната жалба.

3

Доказателства за извършен разход не са представени, поради което съдът не присъжда разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142 от 17.03.2023г. постановено по гр.д. № 20221200100663 по опис на Благоевградски окръжен съд.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4