Решение № 2038 от 19.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2038 гр. Пловдив, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330203848 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. Й. С., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4065224, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Щ.Ц., жалбоподателят С. моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира направените разноски по делото за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.08.2020г. в 14.02ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 20 в посока бул. „Цар Симеон“ било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Опел Зафира” с рег. № ***, установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 11743са, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 87 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 37 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Г. Й. С., ЕГН **********.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото – снимков материал, справка за собственици на МПС – л. а. „Опел Зафира” с рег. № ***, Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019г. на Български институт по метрология, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Приложение към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ с рег. № 1030р27802/31.03.2020г., ръководство за работа със СПУКС от потребителите – оператори за техническо средство видеокамера модел: ARH CAM S1, разпечатка от централизираната информационна система за документооборот.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, жалбоподателят С., управлявайки описания във фиша автомобил, е превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено място.

Правилно е и отразяването, че в случая е била нарушена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП.

ЕФ правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП.

Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението 2

/ОДМВР Пловдив/, мястото /гр.Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 20 в посока бул. „Цар Симеон“/, датата /29.08.2020г./, точният час на извършване на нарушението /14:02ч./, регистрационният номер на МПС /***/, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /Г. Й. С./, описание на нарушението /управление на лек автомобил с установена скорост 87 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч и превишена стойност на скоростта 37 км/ч/, нарушената разпоредба /чл.21 ал.1 от ЗДП/, размерът на глобата /400 лв./, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.

По делото е установено, че приетото за извършено нарушение по ЗДП е заснето със средство за измерване на скоростта АТСС ARH CAM S1 № 11743са, за което е ноторно и служебно известно на съда, че представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар. „триножник” - преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя характер. Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП вече е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, каквато е и системата в настоящия случай.

От посоченото се установява, че ЕФ, съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за контрол.

В тази връзка, относно възражението в жалбата, че нарушението е установено в присъствието на контролен орган, съдът намира, че присъствието или отсъствието на контролен орган /оператор на системата/ при мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя, какъвто е настоящият случай, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Така от една страна очевидно е, че когато законодателят в §6 т. 65 б.“б“ от ДР на ЗДП посочва, че мобилните АТСС са такива, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, то той има предвид именно присъствието на контролен орган във връзка с поставяне начало и край на работния процес, а не това, че мобилното АТСС може да функционира в съответствие с изискването на §6 т.65 б.“б“ от ДП на ЗДП само в тези моменти, в които на някакво разстояние от него физически стои 3 контролен орган.

Във връзка с направеното възражение, че заснетите и установени с мобилни системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за които чл.189 ал.4 от ЗДП предвижда издаването на ЕФ, тъй като при тях е задължително присъствието на контролен орган, следва да се отбележи, че същото не държи сметка, че с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. посочената разпоредба е изменена. И за разлика от предходната й редакция, която предвиждаше издаване на ЕФ в случаи на нарушения, установени и заснети с АТСС, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, действащата, включително и към датата на извършване на процесното нарушение, не съдържа такова изискване.

Съгласно посочената разпоредба в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за нарушение, установено и заснето с АТСС.

Предвид горното и на това, че за нарушението не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, законосъобразно на основание чл.189 ал.4 от ЗДП е бил издаден ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а не е бил съставен АУАН, респ. издадено НП.

Неоснователно е оспорена от жалбоподателя годността на използваното в случая АТСС, с което е установено нарушение на скоростта при движение на пътя. Налице са надлежни доказателства, че техническото средство е одобрен тип средство за измерване, съгласно представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. с приложено към него описание на техническите и метеорологични характеристики на системата. Годността на АТСС се установява и от приложения по делото Протокол № 57-С-ИСИС/30.09.2019г. на Български институт по метрология за извършена проверка на техническото средство, със срок на валидност една година и заключение, че използваното АТСС съответства с одобрения тип.

Съдът не споделя и изложените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения относно неспазване на изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., касаещи попълване на протокол съгласно приложението при всяко използване на мобилно АТСС, както и изискването протоколът да бъде съпроводен със снимка на разположението на уреда. Протоколът е задължителен за мобилните устройства и системи, както и снимка, която да обоснове наличието на измерващата система в процесното време и място. Изискването за съставяне на този протокол не е самоцелно.

Видно от представения по административната преписка протокол, който според съда е коректно и в пълнота попълнен, същият служи като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол и режима на измерване на АТСС, както и за спазване на изискването на чл.6 ал.1 от същата наредба, че АТСС е използвано, съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип. От съдържанието му се установява и полицейският служител, приел протокола и свалил изготвените статични изображения/видеозаписи от АТСС, който видно от 4 писмо рег. № 103000-24793/05.10.2021г. на ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ е бил на процесната дата в наряд с въпросното служебно МПС. Съответно е представена разпечатка от централизираната информационна система за документооборота, от която се установява, че изготвеният на 31.08.2020 г. протокол за използваното на 29.08.2020г. АТСС е изведен в дневник-регистър за протоколите по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

Що се касае до изискването на ал.3 на чл.10 от горепосочената наредба, наличната по преписката снимка на разположение на използваното АТСС е доказателство за изпълнение на това изискване. Относно доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, според които представената снимка не може да бъде обвързана с деня на осъществения контрол и с мястото, на което се твърди АТСС да е разположено, съдът намира за необходимо да изложи следното:

Според константната практика на Административен съд - Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

Наред с това съгласно чл.6 ал.2 от горепосочената наредба, местата за разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира чрез посочване на съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл.16 ал.3 от наредбата представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в ЕФ мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия административен адрес до конкретните географски координати, на които е разположено техническото средство, както в случая – бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 20 в посока бул. „Цар Симеон“.