Решение № 260037 от 11.03.2021, Районен съд - Свиленград

Р

Е Ш Е Н И Е гр. Свиленград, 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС

Свиленград, граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: Радина Хаджикирева при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 303 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от ТП на Държавно горско стопанство – гр.

Ивайловград срещу „ГЕНЧО-КТМ 300 ЕСХ” ЕООД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5990,16 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума след разваляне на договор за извоз и подвоз на дървесина, ведно със законната лихва върху нея от 03.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена Заповед № 305/04.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1106/2019 г. по описа на РС Свиленград.

Ищецът твърди, че в началото на 2019 г. сключил с ответното дружество неформален договор за извоз и подвоз на иглолистна дървесина от обекти в териториалния обхват на ДГС – гр. Ивайловград, предназначена за третото лице „Кроношпан България” ЕООД. Цената за подвоз на един пространствен кубичен метър дървесина била в размер на 11 лв. без ДДС. Съгласно постигнатите договорки дължимите суми следвало да бъдат превеждани авансово на ответното дружество, а след извършването на подвоза и представяне на необходимите документи – товарителница и фактура, издадена от ответника, стойността на фактурата се приспадала и осчетоводявала от вече авансово платените суми. Поддържа се, че в изпълнение на постигнатите уговорки превели на ответника на 02.04.2019 г. сумата от 2589,60 лв. с ДДС за заплащане на задължение по фактура № 88/02.04.2019 г., както и сумата от 4881,60 лв. с ДДС за заплащане на задължение по фактура № 87/02.04.2019 г. След извършване на преводите от тяхна страна управителят на ответното дружество следвало да представи оригиналите на фактурите и товарителниците, удостоверяващи извършения извоз/подвоз. Въпреки договореното управителят на ответника представил в счетоводството им само фактура № 87/02.04.2019 г. на стойност 1481,04 лв., а не както било уговорено на стойност 4881,60 лв. Посочено е, че се свързали с представител на третото лице „Кроношпан България” ЕООД, който им потвърдил, че бил извършен подвоз на 112-20 куб. м. дървесина. Впоследствие по имейл получили от ответното дружество двете фактури с № 87 и 88/02.04.2019 г., като на фактура № 87 като основание било посочено „продажба на дървесина”, а стойността на 1 куб. м. била 4881,60 лв. По отношение фактура № 88 било отразено като основание „сеч и извоз на дървесина”, а стойността на 1 куб. м. била 2589,60 лв. Отказали да осчетоводят фактурите, тъй като не съдържали достоверна информация, като ответникът не бил извършвал подвоз/извоз на дървесина за тези стойности. Твърди се, че провели множество разговори с управителя на ответника по телефона и го уведомили, че развалят договора. Въпреки че обещал да се яви в административната сграда на ищеца, за да уредят отношенията си, той не сторил това. След това спрял и да отговаря на обажданията на служители на ищеца. Предвид изложеното депозирали пред РС Свиленград заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което било уважено в цялост. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение срещу издадената заповед, за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск. По тези съображения моли да бъде уважена исковата му претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който излага съображения за неоснователност на иска. Не оспорва, че е осъществявал услуга по извоз/подвоз на дървесина в полза на ищеца. Твърди, че е изпълнил задълженията си в количествено, качествено и времево отношение, поради което не дължал връщане на претендираната сума. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена Заповед № 305/04.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1106/2019 г. по описа на РС Свиленград, с която е разпоредено на ответника да заплати на ищеца следните суми: 5990,16 лв., представляваща авансово платена сума по договор за извозване на дървесина, който впоследствие бил развален поради виновно неизпълнение от страна на длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 119,80 лв. – разноски по делото за държавна такса, и 440 лв. – за платено адвокатско възнаграждение. От приложеното ч. гр. д. № 1106/2019 г. се установява, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В изпълнение на указанията на съда в преклузивния едномесечен срок, спрян на основание чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, и продължил да тече съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., след изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т. е. от 21.05.2020 г., ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си.

По делото са представени три броя фактури, издадени от ответника, с получател ищеца. Фактура № 88/02.04.2019 г. се отнася за сеч и извоз на 1 куб. м. дървесина на стойност 2589,60 лв. Приложени са и две фактури с № 87/02.04.2019 г., като едната е за продажба на 1 куб. м. дървесина на стойност 4881,60 лв., а другата – за подвоз на 112,20 куб. м. дървесина при единична цена от 11 лв. за куб. м. на обща стойност 1481,04 лв.

От основното и допълнително заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че между страните не бил подписан писмен договор за извършване на подвоз. Цената за подвоз на един пространствен куб. м. дървесина била в размер на 11 лв. без ДДС. Уговорено било авансово превеждане на суми за извършения подвоз от ищеца към ответника. След проверка в счетоводствата на страните вещото лице е установило, че били извършени две авансови плащания от ищеца към ответника на 02.04.2019 г. по фактура № 88/02.04.2019 г. на стойност 2589,60 лв. с ДДС и по фактура № 87/02.04.2019 г. на стойност 4881,60 лв. с ДДС. При ищеца била осчетоводена фактура № 87/02.04.2019 г. за сумата от 1481,04 лв. с основание „подвоз“ в с/ка 401 като задължение за плащане. Другите две фактури били анулирани. Извършените два броя преводи по фактури № 87 и 88 на 02.04.2019 г. на обща стойност 7471,20 лв. по с/ка 401 фигурирали като авансово платени за извършване на подвоз. Остатъкът от 5990,16 лв. по с/ка 401 съставлявал вземане за преведен в повече аванс. При ответника фактура 87/02.04.2019 г. на стойност 1481,04 лв. била осчетоводена като вземане от ищеца по с/ка 499. Фактура № 87/02.04.2019 г. на стойност 4881,60 лв. не била осчетоводена, а другата фактура с № 88/02.04.2019 г. за сумата от 2589,60 лв. била анулирана. При ответника били осчетоводени получените преводи в общ размер на 7471,20 лв. в партидата на ищеца по с/ка 499. Към момента на проверката по с/ка 499 аналитична партида ТП на ДГС – гр. Ивайловград била с кредитно салдо в размер на 5990,16 лв., която сума била преведена в повече от ищеца и следвало да бъде възстановена. Отделно от това експертът е установил още, че за периода 01.01.2019 г. – 02.04.2019 г. ответникът бил издал пет броя фактури за подвозени 885,20 пространствени кубика дървесина на обща стойност 12 036,24 лв., които били осчетоводени от ищеца. За същия период ищецът бил издал към „Кроношпан България“ ЕООД пет фактури за 864,87 пространствени кубика на обща стойност 10 378,44 лв., които били обвързани с получените фактури от ответника, придружени с превозни билети. Уточнено е, че ищецът се явявал посредник между ответника и „Кроношпан България“ ЕООД, като последният заплащал авансово на ищеца суми. Издадените фактури изчерпвали постепенно авансовите преводи.

Единичната цена за това, че се извършва посредническа дейност за „подвоз“ на дървесина била 12 лв., а взаимоотношенията по същата дейност към ответника били на цена от 11 лв. и 12 лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че се получавала разлика между подвозените пространствени кубици по издадените от ответника фактури (885,20) и тези, издадени от ищеца към „Кроношпан България“ ЕООД (864,87), тъй като експертизата обхващала периода от 01.01.2019 г. до 02.04.2019 г. и не отчитала издадените преди това фактури към „Кроношпан България“ ЕООД. Установено е въз основа на подвозните билети, намиращи се в ТП на ДГС – гр. Ивайловград, че общото количество дървесина, превозена от ответника, възлизала на 885,19 куб. м. Плащанията, извършени от ищеца към ответника, били в общ размер на 18 026,40 лв. На 02.04.2019 г. ищецът превел на ответника общо сумата от 7471,20 лв. (2589,60 лв. + 4881,60 лв.), за която нямало издадени подвозни билети. По фактура № 87/02.04.2019 г. на стойност 1481,04 лв. не било извършвано плащане, а задължението по нея било прихванато от платената авансово сума в размер на 7471,20 лв.

По делото в качеството на свидетели са разпитани В.К. и Т.Т.– служители на ищеца, както и С.Ч.– бивш директор на ТП на ДГС – гр. Ивайловград. Съдът намира показанията им за логични и последователни, поради което не са налице основания да не бъдат кредитирани. От показанията на свидетелката В.К. се установява, че работила на длъжност „счетоводител“ при ищеца. Разказала е, че ответното дружество извършвало подвоз на „Кроношшан България“ ЕООД, тъй като те нямало с какво да извозват дървесината. Затова постигнали уговорка с ответника да извършва подвоз за 11 лв. на куб. м.

Понякога се случвало да му заплащат авансово, като след това установявали действително подвозеното количество дървесина въз основа на издадените подвозни билети. Общото количество дървесина, което ответникът извозил за „Кроношпан България“ ЕООД, било 885,20 куб. м. Това било цялото насечено количество. По отношение плащанията по двете фактури № 87 и 88 от 02.04.2019 г. е обяснила, че управителят на ответното дружество дошъл при нея, за да му заплатят за извършената услуга. Когато впоследствие започнала да сравнява фактурите с издадените превозни билети се оказало, че са му заплатили повече. След това ответникът издал една фактура за 112 куб. м., като това били реално извозените кубици дървесина, които оставало да му се заплатят. Изяснила е, че управителят на ответното дружество знаел за това и се съгласил, че дължи връщането на тези пари.

В тази насока са и показанията на свидетелката

Т.Т., която работила като „главен счетоводител“ в ТП на ДГС – гр. Ивайловград. Обяснила е, че при изготвяне на годишния финансов отчет за 2019 г. установила, че имало платени суми, които не отговаряли на реалните фактури. Спомня си, че разговаряли по този въпрос с управителя на ответното дружество и по негово желание направили справка за извозените и платени кубици дървесина. Тогава изготвили споразумение, като управителят се съгласил, че дължи сумите. Но същото не било подписано.

Изложеното се потвърждава и от свидетеля С.Ч., който също е посочил, че към онзи момент дървообработващото дружество „Кроношпан България“ ЕООД имало договор за закупуване на дървесина от ТП на ДГС – гр. Ивайловград. След като дървесината била отсечена, нямало кой да я натовари на тировете. Затова постигнали договорка с ответника той да товари дървесината, за което ищецът следвало да му плаща по 11 лв. на пространствен куб. м., а „Кроношпан България“ ЕООД – да заплаща на ищеца. В този момент свидетелят напуснал работата си като директор на ТП на ДГС – гр. Ивайловград и не знаел колко кубици дървесина е подвозил ответникът.

Разпечатката съдържа 20 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f7e0768-9d5b-47f0-b257-748d8fbc2676