Решение № 263 от 24.02.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ .............../24.02.2020г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛА ПЕНЕВА

НЕВИН

ШАКИРОВА при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Невин

Шакирова въззивно гражданско дело № 335 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на К.Д.Д. срещу Решение № 5576 от 10.12.2019г. по гр.д.

№ 6961/2019г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Плиска“ № 13, представлявано от С.Д. Щ.и Й.С. Щ/искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 29/08.03.2019г., издадена от С.Щ., в качеството му на управител на „Тримпекс мениджмънт“ ООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. I от КТ – поради закриване на част от предприятието; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „технолог търговска експлоатация на корабите“, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 31 170.00

/тридесет и една хиляди сто и седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от 11.03.2019г.

Жалбата e основана на оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяване при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Изложените доводи по същество са, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор на въззивника, доколкото не е налице реално закриване на част от предприятието.

Неправилни са формираните в решението правни изводи, че длъжностите „технолог търговска експлоатация на корабите“ и „суперинтендант“ са идентични, доколкото са обозначени с различен обозначителен код в националния класификатор на длъжностите съгласно ЕНК. Даденото предварително разрешение от ИТ от друга страна не е на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а при закриване на цялото предприятие, като основанието за даване на разрешението не съответства на основанието за уволнение – закриване на част от предприятието. Представените щатни разписания и заповеди са оспорени като съставени за нуждите на процеса: така, съгласно Справка за актуално състояние на всички трудови договори в „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД след 02.01.2019г. действат 12 трудови договори, а друг е сключен на 24.07.2019г. По щатно разписание на длъжностите в сила от 02.01.2019г. длъжностите са 12, а в протокола от заседание на СД на „Юнион груп“ от 28.01.2019г. е взето решение за уволнение на 11 служители на „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД. В противоречие с тези доказателства, съгласно заключението на вещото лице е налице 13-ти служител – специалист външна търговия, който обуславя обособяване на отдел „външна търговия“, като „незакрита“ част от предприятието.

Такава длъжност не фигурира нито в справката за актуално състояние на всички трудови договори в дружеството, нито в предходното щатно разписание, в което длъжностите са отново 12. Дори и да е назначен един служител, това се е случило едва на 24.07.2019г., а не към момента на уволняване на въззивника. Към 08.03.2019г. няма други отдели, а за да се закрие част от предприятието, трябва да остане друга, незакрита част от него. В случая не е налице обособена част от предприятието, прекратило изцяло своите функции – с уволнението на всички 9 лица на трудови договори, се преустановява цялостната производствена и служебна дейност в дружеството, а не се закрива вид дейност на отделна част. Налице е извършено вътрешно-организационно преустройство на дейността, а не закриване на част от предприятието. Дори и да беше закрито структурно звено, то неговата дейност не е преустановена, а разпределена между другите фирми на холдинговото дружество „Юнион Груп“ ЕАД, в което са обединени икономически и управленски пет дружества. Същите са свързани лица по смисъла на ТЗ – наличен е идентитет в управлението и в собствеността на капитала. Изложени са също доводи, че извършеното уволнение в случая е израз на превратно упражняване на субективни права с единствената цел да се създаде привидно уволнително основание – няма реално закриване на функции; няма фактическо премахване на длъжности; всички освен въззивника и З.З.са преместени на запазени длъжности към „Тримпекс Юнион“ ООД, като действителният мотив за уволнение е несъгласието на ищеца с предлагано споразумение за намаляване на трудовото му възнаграждение.

Константна е съдебната практика, че следва да е налице решение на управленския орган за закриване на звено, преди прекратяване на трудовите договори. В тази връзка е представен от ответника Протокол от 28.01.2019г. на СД на „Юнион Груп“ ЕАД, а не решение на управленския орган на дружеството – работодател.

Последното е самостоятелно основание за отмяна на уволнението. Моли поради всичко изложено да се отмени обжалваното решение, а предявените искове – уважени.

В отговор на жалбата „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД оспорва доводите в нея. Поддържа, че прекратяването на ТПО на въззивника е извършено при стриктно спазване на императивните разпоредби на КТ, поради което решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Моли същото да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от К.Д.Д. срещу „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 29/08.03.2019г. на управителя на дружеството, за незаконно и отмяна на заповедта; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „технолог – търговска експлоатация на корабите“; както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 31 170 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 11.03.2019г. до 11.09.2019г., през който е останал без работа поради уволнението.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са, както следва: страните били обвързани от трудово правоотношение по силата на което ищецът заемал длъжността „технолог търговска експлоатация на корабите“.

На 08.03.2019г. му е връчено писмо, със съдържание, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. I вр. чл. 326, ал. 1 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено едностранно от работодателя. В писмото не е посочен трудовият договор, който се прекратява, а прекратяваното правоотношение се отнася за друга длъжност „суперинтендант“.

Така осъщественото прекратяване е незаконосъобразно, доколкото заповедта е нередовна от формална страна – не съдържа волеизявление за прекратяване на конкретен трудов договор и дейност, извършвана от ищеца; не е налице хипотезата на соченото основание за прекратяване – закриване на част от предприятието. За да е налице такова, трябва да има реално премахване на организационно обособено звено от предприятието и преустановяване на дейността му, при което се прекратяват ТПО с работниците и служителите от същото. Ищецът не е работил в структурно обособено звено, определено като част от предприятието, прекратено към момента на връчване на заповедта; дейността на работилите на длъжност шест технолози по техническата експлоатация на корабите не е преустановена, като четирима от тях са „уволнени“ и веднага назначени на същите длъжности в „Тримпекс Юнион“ ООД при пълен идентитет на извършваната дейност, в т.ч. работно място, телефони, както и обекти на експлоатация – трите менажирани от дружеството работодател и от свързаното с него икономически и управленски дружество „Тримпекс Юнион“ ООД търговски кораби, а трима служители, работещи по търговската експлоатация на корабите – са преназначени на същите длъжности отново в същото последно дружество. Следователно не е налице обособена част от предприятие, прекратило изцяло функциите си, а с уволнението на всички девет лица на трудови договори, се преустановява цялостната дейност в „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД, а не се закрива отделна част. Извършено е само вътрешно-организационно преустройство на дейността. Дори и да се приеме, че е закрито структурно звено, то дейността му не е преустановена, а създадена като ново звено на холдинговото дружество „Юнион Груп“ ЕАД, в което са обединени пет дружества. Ищецът първоначално е работил като суперинтендант с трудов договор от 14.06.2011г. сключен с „Тримпекс Юнион“ ООД, като това е било практика и относно назначаването на други работници. По тези доводи, по същество извършеното уволнение е превратно упражняване на субективни права с цел създаване на привидно уволнително основание. Действителният мотив за уволнението е несъгласието на ищеца с предлагано от работодателя споразумение за намаляване на трудовото възнаграждение. Правото на уволнение е ненадлежно упражнено: не е осъществен подбор, доколкото реално е налице само съкращаване на щата, както и не е поискано разрешение от ИТ по чл. 333, ал. 4 от КТ. Ищецът е с 50% трайно намалена работоспособност съгласно решение на ТЕЛК от 19.12.2018г. с поставена диагноза левкома на роговицата след пробив. Липсата на разрешение обуславя незаконосъобразност на уволнението само на това основание. Отправил искане поради всичко изложено за положително произнасяне по исковете.

В отговор на исковата молба, ответникът оспорил исковете. Признал факта на възникналото между страните трудово правоотношение на основание трудов договор № 04/01.10.2013г., по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „технолог търговска експлоатация на кораби“. Навел доводи, че при прекратяване на ТПО от работодателя са били спазени всички законови изисквания, вкл. и чл. 333 от КТ. Развил доводи, че законът не сочи конкретното съдържание на писменото волеизявление за прекратяване на правоотношението, а на ищеца му е било известно, че заеманата от него длъжност „технолог…“ е идентична с длъжността „суперинтендант“ и съгласно НКПД за двете длъжности е предвиден един и същ код – 3151-4013. Наред с това ищецът получил длъжностна характеристика за заеманата длъжност на 01.10.2013г., в която ясно е посочено, че длъжността може да бъде записана и по двата начина. Оспорил на следващо място довода, че не е осъществено соченото в заповедта прекратително основание – закриване на част от предприятието е въпрос на преценка по целесъобразност на работодателя и стои извън трудовото право и не подлежи на съдебен контрол. Необходимостта от съществуването на обособената част от предприятието в случая е отпаднала с изтичане на срока на сключен от работодателя с „Трумар Мениджмънт“ ЛТД договор за менажиране на търговски кораби, но в останалата част предприятието не е прекратило дейността си като е в процес на подготовка за стартиране на друга търговска дейност. Отдел „Менажиране и експлоатация на търговски кораби“ е относително обособена организационна структура. Управителният орган е взел решение за закриване на част от предприятието поради изтекъл през декември 2018г. и неподновен договор за менажиране на кораби. Последното е породило правото на уволнение на работодателя, като подбор в този случай не е бил необходим, тъй като са освободени всички работници и служители, заети с дейността на отдела. Преди уволнението изискал и получил становище на ТЕЛК от 19.02.2019г., както и разрешение от ИТ от 25.02.2019г. Отправил в тази връзка искане за постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.

Разпечатката съдържа 29 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f7dc4cb-f6db-4276-9c7c-cec40dd7c1ce