Решение № 1213 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20261110200049 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С наказателно постановление /НП/ № 824099-F808510/ 25.06.2025 г. на директор на офис „Младост“ в ТД на НАП, София, на А. В. С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 120.00 лв. на основание чл.80, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.

В законоустановения срок е постъпила жалба, в която се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и немотивирано, като се излагат съображения в тази насока. Жалбоподателят отправя искане към съда наказателното постановление да бъде отменено; алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовна призована, се представлява от процесуален представител. Той моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени обхвата на съдебния контрол, след като разгледа жалбата, събраните доказателства и направените доводи, достигна до следните изводи от фактическа страна:

На 31.01.2025 г. е извършена проверка в информационната система на НАП и е установено, че в качеството си на физическо лице жалбоподателят като данъчно задължено лице съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДФЛ не е изпълни задължението си да подаде данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през 2022 г., в компетентната териториална дирекция на НАП /ТД на НАП София, офис „Младост“/ в законоустановения срок, а именно: до 02.05.2023 г.

Предвид на горното на жалбоподателя е съставен АУАН № F808510/ 31.01.2025 г. за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ , връчен на същия срещу подпис, без изложени възражения. Такива са постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление № 824099-F808510/ 25.06.2025 г. на директор на офис „Младост“ в ТД на НАП, София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 120.00 лв. на основание чл.

80, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по делото писмени доказателства /АУАН, данъчна декларация, заповеди за компетентност/ , както и гласните такива - показанията на свидетеля С. Д. М.. Доказателствата се явяват пълни, логични и непротиворечиви, и се кредитират изцяло, както гласните, така и писмените такива, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е допустима. Тя е депозирана в законоустановен срок от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на оспорване административен акт.

2

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове и при спазване на процесуалните правила. Ясно е описано извършеното от нарушителя административно нарушение от фактическа страна, като правилно е посочена и правната му квалификация. Предвид това, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

За да се произнесе по материалната законосъобразност на наказателното постановление, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28. Подаването на декларация е основно задължение на данъчно задължените лица за определяне и внасяне на данъка. Касае се за действие, при което данъчнозадълженото лице следва да спази един строго фиксиран некратък срок - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2022 г. на 30.12.2024 г. с вх.№ 2215И0583929, извън законоустановения срок.

От събраните по делото доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че описаното нарушение в АУАН и издаденото въз основа на него НП е реализирано. Съставът на административното нарушение е осъществен чрез бездействие, изразило се в неподаване в срок на декларация.

Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със словесното описание на нарушението както в АУАН, така и в наказателното постановление. При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП.

3

Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв. Наложеното административно наказание глоба в размер на 120 лв. е с правилно посочване на санкционната норма чл.80, ал. 1 от ЗДДФЛ, касаещо нарушение неподаване в срок на данъчна декларация. Съдът счита, че в конкретния случай административнонаказващият орган е спазил изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, като размерът на глобата е невисок, а закъснението е в рамките на близо осем месеца. Ето защо размерът на административното наказание „глоба“ е определен справедливо. Съдът намира, че с така определеното по вид и размер административно наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказване, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Основното възражение на жалбоподателя визира наличие на основания за маловажност на случая. Съдът счита, че не са налице основания да се приеме, че случая е маловажен и не може да се приеме, че е налице институтът по чл.28 от ЗАНН по следните съображения: в процесната хипотеза нарушението не се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН предвид характера на засегнатите обществени отношения , свързани с данъчната и бюджетна сфера, и завишените изисквания в тази връзка. Касае се за нарушение, осъществено чрез бездействие в законоустановения срок.

Закъснението, с което е подадена декларацията, не може да се определи нито като кратък, нито като незначителен период от време /той е от порядъка на близо осем месеца/. Следва да се отбележи, че в конкретния случай е допуснато от страна на жалбоподателя нарушение по чл.53, ал. 1 от ЗДДФЛ, което е формално по своя характер, като за съставомерност на деянието не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат, а касае фиска на държавата. Настоящият случай не се отличава съществено от други нарушения от същия вид, като с оглед на това съдът счита, че нарушението не е маловажно. Поради това процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН учреждението, чиито орган е издал процесния електронен фиш, а именно: СДВР, има право на юрисконсултско възнаграждение с оглед обстоятелството, че съдът потвърждава ЕФ. В 4 разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е визирано, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 130 до 190 лева. В случая по настоящото дело самият правен спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение към минималния размер по Наредбата за заплащането на правната помощ - 70.00 евро (седемдесет евро) с левова равностойност 136.91 лева (сто тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинка).

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 824099-F808510/ 25.06.2025 г. на директор на офис „Младост“ в ТД на НАП, София, с което на А. В. С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 120.00 лв. на основание чл.80, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.

ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на НАП сумата от 70.00 евро (седемдесет евро) с левова равностойност 136.91 лева (сто тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинка), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5