Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1010 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2232/2026
Вид
Решение № 1010
Подписан
14.10.2026
В сила
14.10.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1010 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100502232 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 74899/11.09.2026 г. на Ч. Г. М. - длъжник по изп. дело № 20267160400136 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу Разпореждане от 17.08.2026 г., с което е оставено без уважение искането му за намаляване на адв. възнаграждение по делото.

Твърди се в жалбата, че в срока за доброволно изпълнение е заплатил 30 % от задължението и е поискал разсрочването му, като по изпълнителното дело не са извършвани действия по осребряване на имущество. Релевира се, че представителството по делото се изчерпва с депозиране на молбата за образуване на същото. Отправеното искане е да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да се намали претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя от 500 евро на 102.26 евро, колкото е нормативно предвидения минимум за образуване на изпълнително дело.

Ответникът по жалбата О. Ч. М. - взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за 1 недопустимост и неоснователност на същата.

ЧСИ Н. Г., рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20267160400136.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима в тази й част.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20267160400136 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 18.03.2026 г. по молба на О. Ч. М. и въз основа на изпълнителен лист № 138 от 13.03.2026 г., издаден по гр.д. № 2500/2023 г. по описа на ВРС, по което Ч. Г. М. е осъден да заплати на дъщеря си сумата от 27 653.03 евро.

С иницииращата принудителното изпълнение молба взискателят представя пълномощно на адв. Л. П. и разписка за сумата от 1500 евро, получена от упълномощения. В молбата са посочени изпълнителни способи.

На длъжника е връчено ПДИ на 23.04.2026 г.

С молба от 23.04.2026 г. М. отправя искане за спиране на производството по чл. 454 от ГПК, тъй като заплаща сумата от 5 000 евро по сметка на ЧСИ и отправя искане за разсрочване на остатъка от задължението му.

С писмо с изх. № 5792/29.04.2026 г. ЧСИ уведомява длъжника, че на 28.4.2026 г. е постъпила сума в размер на 5006.11 евро, като за спиране на изп. производство следва да бъде довнесена сумата от 469.16 евро.

От извлечения от банкова сметка на ЧСИ е видно, че на 28.04.2026 г. длъжникът превежда сумата от 5006.11 евро по настоящото изп. дело, на 2

14.05.2025 г. – сумата от 469.16 евро, на 26.05.2026 г. – сумата от 33.68, на 27.05.2026 г. – сумата от 2737.63 евро, на 08.06.2026 г. – сумата от 196.56 евро, на 26.06.2026 г. - сумата от 2737.63 евро; на 09.07.2026 г. – сумата от 196.56 евро, на 02.06.2026 г. – сумата от 751.42 евро, на 28.08.2026 г. – сумата от 2737.63 евро, на 28.08.2026 г. – сумата от 2737.63 евро, на 03.09.2026 г. – сумата от 10018.35 евро,

На 06.08.2026 г. длъжникът депозира молба до ЧСИ с искане да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С Разпореждане от 17.08.2026 г. ЧСИ оставя горното искане без уважение. За същото длъжникът е уведомен на 27.08.2026 г.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

В представените по делото пълномощно и разписка адвокатът е 3 упълномощен да образува и води изпълнително дело по издадения в полза на взискателката изпълнителен лист, както и да извършва всички необходими действия и да осъществява процесуално представителство по изпълнителното дело срещу възнаграждение в общ размер на 1500 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1. – за образуване на изпълнително дело – в размер на 102.26 евро /200 лв./; по т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4.

В настоящия случай упълномощеният от взискателката адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 1500 евро за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело до момента единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист № 138 от 13.03.2026 г., издаден по гр.д. № 2500/2023 г. по описа на ВРС. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на сумата от 102.26 евро /200 лева/ - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.

В тази връзка възражението на длъжника за недължимост на пълният размер на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение се явява основателно и приетото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 102.26 евро /200 лева/.

С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1500 евро следва да бъдат намалени до дължимите такива в размер на сумата от 102.26 евро /200 лева/, който размер изцяло съответства на минималните такива съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По изложените съображения жалбата на Ч. Г. М. срещу отказа на ЧСИ да измени размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по изп. дело, обективиран в Разпореждане от 17.08.2026 г. се явява основателна в частта, с която са определени разноски на длъжника за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 102.26 евро до пълният 4 размер на претенцията от 1500 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС да намали размера на заплатеното от взискателката адвокатско възнаграждение, обективиран в Разпореждане от 17.08.2026 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя О. Ч. М., EГН ********** по изп. дело № 20267160400136 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС от 1500 /хиляда и петстотин/ евро на 102.26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5