Решение № 1390 от 19.07.2019, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1390 19.07.2019 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Атанаска А. при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията А. административно дело № 504 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на 145 и сл. от

АПК, вр. чл. 68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е образувано по повод постъпила жалба от П.И.З. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против решение № 95 от 15.02.2019 г. по преписка № 146/2018 г. на трети специализиран постоянен състав на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД).

С обжалваното решение е установено, че с действията си ответникът в производството пред КЗД- Н. С., началник на сектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в Затвора Бургас, не е осъществил дискриминация по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“ по отношение на жалбоподателката П.И.З.; установено е, че не е извършено спрямо същата нарушение на права по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. и ал. 3, чл. 15 и чл.

20 от ЗЗДискр. и е оставена без уважение подадената от нея жалба с вх. № 44-00-1864/22.05.2018 г. Решението е постановено при участието на заинтересованата страна Затвор Бургас, представляван от началника Б.М..

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради съществено процесуално нарушение, изразено неизпълнение от страна на административния орган на задължението му да събере всички относими доказателства и да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая.

В съдебното заседание жалбоподателката не се явява, редовно уведомена. Процесуалният представител на същата поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение, като подробни доводи излага в писмени бележки. Претендира разноски.

За ответника- Комисия за защита от дискриминация не се явява представител, редовно уведомен. С писмени молби е заявено становище за неоснователност на жалбата и се иска за присъждане на разноски, като е направено възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна Н. С., началник на сектор „Социални дейности и възпитателна работа“ при Затвора- Бургас се явява лично в съдебното заседание и заявява становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства.

За заинтересованата страна Затвора- Бургас се явява началникът Б.М., който заявява становище за неоснователност на жалбата. Разяснява подробно правилата за разпределяне работата на инспекторите сектор „Социални дейности и възпитателна работа“. Счита, че спрямо жалбоподателката З. не е осъществена дискриминация.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по повод депозирана от П.И.З. жалба, с оплакване за осъществена от прекия и́ ръководител дискриминация по признака „лично положение“. В жалбата се твърди, че на жалбоподателката, заемаща длъжността „инспектор“ в сектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в Затвора Бургас, е възложено да отговаря за значително по-голям брой лишени от свобода в сравнение с останалите инспектори в сектора.

Твърди се, че на същата е възложено да работи със 77 лишени от свобода, в т.ч. 6-8 души, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, а други инспектори работят с до 50 лишени от свобода, респ. подсъдими и обвиняеми. Изложено е, че на З. не е предоставен достатъчен срок, за да се запознае с характеристиките на лишените от свобода във възложената ѝ ІХ-та група, поради което и предвид значителния документооборт тя допуска технически грешки в работата си. Посочено е, че такива пропуски са установявани и в работата на други инспектори, но дисциплинарно наказание е наложено само на нея. Това обстоятелство се възприема от жалбоподателката като нарушение на чл. 20 от ЗЗДискр., осъществено от прекия ѝ началник Н. С., тъй като дисциплинарните проверки са извършени по негово предложение. В жалбата са наведени и твърдения за осъществяван от последния натиск върху З. за изготвяне на предложения за налагане дисциплинарни наказания по отношение на лишени от свобода, при липса на основание за това.

С разпореждане № 378/06.06.2018 г. на председателя на

КЗД е образувана по жалбата на З. преписка № 146/2018 г., разпределена на Трети специализиран постоянен състав. Проведена е регламентираната в чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. процедура по проучване, в рамките на която са изискани становища и доказателства от участниците в производството. В предоставения срок е депозиран писмен отговор от главен инспектор Н. С., с който е заявено становище за неоснователност на направеното със жалбата оплакване. В отговора е изложено, че през м.октомври 2017 г. по искане на З. е възложено на същата да работи с девета група, поради оплакване, че в приемното отделение е претоварена. Твърди се, че в затвора работят 16 инспектори, които отговарят за групи с различна численост, образувани в зависимост от типа затворническо заведение, правната и личностна характеристика и възможностите за настаняване, като числеността на групите варира между 40 и 90 лишени от свобода, а групата, разпределена на З., е от 71 души. Наред с това се сочи, че са установени пропуски в работата на жалбоподателката, за което е уведомен компетентният да предприеме проверка орган. Отбелязано е също, че през 2017 г. са налагани дисциплинарни наказания и на други инспектори. Становище по жалбата е депозирано и от началника на Затвора- Бургас, като в него се сочи, че в деловодството на затвора не са регистрирани и не са постъпвали сигнали, жалби или оплаквания от инспектор З. за дискриминация по признак „лично положение“.

След приключване на проучването, на основание чл.59, ал.3 от Закона за защита от дискриминация е предоставена възможност на страните да се запознаят с материалите по преписката и да посочат нови доказателства.

Изготвен е доклад- заключение по преписката до председателя на Трети специализиран постоянен състав към КЗД. Преписката е разгледана в открито заседание, в което са приобщени към доказателствения материал посочените от страните писмени доказателства и са изслушани техните становища по същество. Производството пред КЗД е приключило с оспореното решение, с което е установено, че ответникът в производството пред КЗД- Н. С., началник на сектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в Затвора Бургас, не е осъществил дискриминация по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“ по отношение на жалбоподателката П.И.З.; установено е, че не е извършено спрямо същата нарушение на права по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. и ал. 3, чл. 15 и чл.

20 от ЗЗДискр. и е оставена без уважение подадената от нея жалба с вх. № 44-00-1864/22.05.2018 г.

В мотивите на решението е прието, че на З. са възлагани само задължения, посочени в длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност, а работата между инспекторите разпределяна от началника на затвора в рамките на правомощията му по чл.15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Установено е от КЗД, че със заповед № 577/10.10.2017 г., издадена от началника Затвора Бургас е възложено на З. да отговаря за лишените от свобода в девета група, а до този момент същата е отговаряла за осъдените и задържаните лица, настанени в приемното отделение на затворническото заведение. Установено е също така, че след обособяване на нови девет групи, е издадена заповед № 82/31.01.2018 г. на началника на Затвора Бургас, с която е възложено на жалбоподателката да осъществява задълженията си по длъжностната характеристика в новообразуваната трета група, идентична с предходната девета група, възложена и́ със Заповед № 577/10.10.2017 г. По повод твърдението на жалбоподателката, че е с по-висока натовареност в сравнение с останалите инспектори, е посочено в мотивите на решението, че извършвани през процесния период строително-ремонтни дейности са породили и организационни промени, които са засегнали не само жалбоподателката, но и останалите служители на затвора в различни периоди. Отбелязано е, че към момента на постановяване на решението З. отново е преместена на желана от нея позиция. При тези данни е прието от комисията, че не е допуснато нарушение на чл. 13 и чл. 15 от ЗЗДискр. Прието е също, че не е налице нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДискр., доколкото не са посочени от жалбоподателката факти, сочещи различно заплащане при равни условия. Поради данните за нарушения и пропуски в работата на жалбоподателката, за които е наложено дисциплинарно наказание, потвърдено по административен ред и влязло в сила, е прието, че не е налице и нарушение на чл. 20 от ЗЗДискр.

В съдебното производство е представена от жалбоподателката заповед № Л-2207/07.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наложено на същата дисциплинарно наказание за осъществен ремонт на служебно помещение без необходимото разрешение за това.

От показанията на свидетелката Д.А., заемаща през периода м.октомври 2017 г. - м.януари 2018 г. длъжността „инспектор социални дейности и възпитателна работа“ в Затвора- Бургас, се установява, че броят на лишените от свобода в групата варира между 75 и 90 души, в т.ч. лишени от свобода с наказание доживотен затвор. Свидетелката заявява, че броят на лицата в групата е динамичен и постоянно се променя. По отношение на работата с лицата, изтърпяващи наказание доживотен затвор, разяснява, че тя изисква повече внимание, тъй като тези лица „нямат какво да губят“, но не определя работата с тях като по-голяма по обем. Наред с това сочи, че през годините преди ремонта са били осъществени няколко ротации на инспектори. Относно реда за администриране на молбите за депозити на лишени от свобода заявява, че няма писмени методически указания, но именно инспекторите са ангажирани с тази дейност, като в съответствие със създадената практика те са длъжни лично да се уверят в желанието на лишеното от свобода лице да осъществи конкретното действие.

При тези фактически данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 47 от ЗЗДискр. Издадено е в установената от чл. 66 ЗЗДискр. форма и съдържа изискуемите реквизити.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Решаващият състав на КЗД е извършил необходимите процесуални действия за пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на установеното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството. Видно от приложения в преписката протокол, съставът е провел открито заседание съобразно изискванията на чл. 60 и сл. от ЗЗДискр., за което страните са били редовно уведомени. В проведеното производство са били събрани относимите доказателства, изслушани са били доводите на страните и е била предоставена възможност за депозиране на заключителни писмени бележки.

Решението е надлежно мотивирано, в съответствие с изискванията на чл. 36, ал. 3 от АПК. Обсъдени са всички събрани в производството доказателства и са изведени правилни изводи относно релевантните факти в процеса.

Според настоящия съдебен състав оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. С нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е въведена забрана за дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Наред с общата забрана за дискриминация е предвидена в ЗЗДискр. и специална защита от дискриминация при упражняване правото на труд. С нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр. е регламентирано задължение за работодателя да осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. На основание чл. 18 ЗЗДискр., последният е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.