Решение № 787 от 30.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Бургас, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120201310 по описа за 2026 година Производството е по чл.59д-63 от ЗАНН и е oбразувано по жалба на „Д. П.

Г.“ ООД с ЕИК ******** със седалище в гр.П. и адрес на управление ул.******** с управител Л. И. Г. и служебен адрес в гр.П., ул.******** чрез адв.М. К. АК-П. срещу наказателно постановление № 878991-F873804/16.03.2026г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас към ЦУ на НАП, с което на дружеството на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро за нарушение на чл.32, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се предлага на съда да обяви нарушението за маловажен случай и да се предупреди нарушителя. Сочи се съдебна практика. Излагат се подробни аргументи в тази насока. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски.

В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява. Неговият процесуален представител изпраща становище, в което поддържа жалбата.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседания се явява ЮК Р., който оспорва жалбата. Счита атакуваното НП за законосъобразно и моли за неговото потвърждаване. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в 1 контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.02.2026г, в 13,41 часа била извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ПР на ЗДДС – студио за козметични услуги „G POINT“, находящ се в гр.Б., стопанисван от „Д. П. Г.“ ООД с ЕИК ******** със седалище в гр.П. и адрес на управление ул.******** с управител Л. И. Г.. При проверката било установено, че дружеството в качеството му на задължено лице (ЗЛ) по чл.3 от Наредба Н-18/2006г за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронни магазини е допуснало нарушение на разпоредбите на същата.

На 16.02.2026г от наличното в обекта и регистрирано в НАП ФУ Eltrade A3 KL с рег.№4706934 от 05.04.2024г, ИН на ФУ ED 386195 и ИН на ФП №44386195 били издаден фискален касов бон (ФКБ), в който била регистрирана продажба на услуги, които по дадени писмени обяснения от А. Г. Н. с ЕГН **********, служител в Д. П. Г. били: лазерна епилация на зона брадичка (жени) на стойност по ценоразпис към деня на проверката 16,36 евро и зона горна устна (жени) на стойност по ценоразпис на деня 32,27 евро .

Във ФКБ 0005242/16.02.2026г продажбите били регистрирани като „услуги“ и обща стойност 26,00 евро, а според дадените писмени обяснения , „обща стойност 26 евро, с намаление от сайта“ и „сайта за записване на часове Gpoint.bg“.

Свидетелите А. А. и Д. Д., и двамата в качеството на инспектори в НАП, установили в това нарушение по чл.32 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. В цитираната норма законодателят е задължил ЗЛ при продажби по цени с отстъпка или надбавка регистрацията във ФУ да се извършва по цена, след което се извършва операция “процентна или стойностна отстъпка или надбавка“.

За проверката и констатациите й проверяващите съставили констативен протокол на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК ПИП cep. АА № 0054019/16.02.2026г., приложен по делото (лист 19-21 от делото). Свидетелят Д. счел, че с поведението си „Д. П. Г.“ ООД с ЕИК ******** със седалище в гр.П. е извършило нарушение по смисъла на чл.32, ал.1 от Наредба Н-18. В протокола изискал лицето да се яви на 26.02.2026г, за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. На 26.02.2026г се явило упълномощеното лице Х.

К. (пълномощно на лист 14-16 от делото) и в негово присъствие бил съставен акт за 2 установяване на административно нарушение серия АN №F873804 от 26.02.2026г (лист 10-13 от делото). Последният бил запознат със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения (лист 17 от делото).

От гореописаната фактология по несъмнен начини се установява, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл.32 ал.1 от Наредба Н-18/2006г.

Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № 878991-F873804/16.03.2026г (лист 6-9 от делото). В него при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр.ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН напълно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав, 3 като съдът счита, че е налице завършен процес на правна квалификация. Правилно освен нарушената норма на чл.32 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ е посочена и препратка към чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Материалноправната норма от тази наредба, посочена като нарушена и очертаваща състава на посоченото по-горе нарушение е чл.32, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, , в които при продажба по цена с отстъпка или надбавка регистрация във ФУ се извършва по обявената цена, след което се извършва операция „процентна или стойността отстъпка от цената“.

Констатираната с акта фактическа обстановка, макар и да не се оспорва, кореспондира по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, дневен финансов отчет от процесната дата, пълен отчет на фискалната памет и показанията на свидетеля Д., чиито показания, съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл.185 ал.2 изречение второ, вр. ал.1 от ЗДДС. Правилно и законосъобразно е избрана и административнонаказващата разпоредба.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, 4 но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.

По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид това счита, че налагането на минималния размер на санкция се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева (40,90 евро) и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.

Така мотивиран Бургаският районен съд, V наказателен състав РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление

№ 878991-F873804/16.03.2026г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас към ЦУ на НАП, с което на „Д. П. Г.“ ООД с ЕИК ******** със седалище в гр.П. и адрес на управление ул.******** с управител Л. И. Г. и служебен адрес в гр.П., ул.******** чрез адв.М. К. АК-П. на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро за нарушение на чл.32, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

5

ОСЪЖДА „Д. П. Г. “ ООД с ЕИК ******** със седалище в гр.П. и адрес на управление ул.******** с управител Л. И. Г. да заплати на НАП-София разноски за ЮК възнаграждение в размер на 40,90 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6