Решение № 6136 от 05.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6136 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20211110169857 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕС АР ТИ“ ЕООД срещу „Г.Б.“ ЕАД за осъждане ответника да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 6185,91 лв., представляваща част от платено обезпечение по чл. 5 от сключения между страните договор за наем от 25.11.2014 г. едностранно прекратен от ищеца поради непреодолима сила ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 20.07.2021 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 683.89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 17.06.2020 г. до 19.07.2021 г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 12.12.2015 г. е сключен договор за новация, по силата на който ищецът е заместил „М.ЙО.“ ООД като страна по договор за наем, сключен на 25.11.2014 г. между последното дружество, в качеството му на наемател, и ответника „Г.Б.“ ЕАД, в качеството му на наемодател, с предмет: Търговски обект (за павилион) № К 2.02 с площ от 12,50 кв.м. и вътрешна площ за сядане с площ от 5 кв.м., находяща се в общите части на мола, на ниво +11.90, разположени в търговски център „Г.Б.“, представляващ сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, по плана на гр. Б, находяща се в гр. Б, ул.

„Я.К.“ № 6. Поддържа, че е прекратил едностранно наемното правоотношение поради наличието на непреодолима сила под формата на обявеното извънредно положение, за което уведомил е писмено ответника на 18.05.2020 г., от която дата счита договора за прекратен. Преди прекратяване на договора поддържа, че до ответника е изпратено нарочно уведомление в изпълнеие на чл. 10.2 от договора, че поради обявеното извънредно положение спира изпълнението си по договора на основание чл. 306, ал. 4 ТЗ.

1

Посочва, че съгласно чл. 5.8 от наемния договор при прекратяването на същия ответникът има задължението да му върне в 30-дневен срок депозираното при сключването на договора обезпечение в размер на 8660,42 лв. след приспадане на дължимите от ищеца суми. Признава, че има задължения към наемодателя в размер на 2474.51 лева, включващи консумативни разходи до края на месец март 2020 г., поради което претендира ответникът да му заплати останалата част от депозита в размер на 6185,91 лв., за което е отправил искане,но плащане не е извършено. С оглед изложеното ответникът е изпаднал в забава и и следва да заплати и обезщетение за забава в размер на 683,89 лв. за периода от 17.06.2020 г.датата на изтичане на 30-дневния срок, считано от прекратяването на договора, до 19.07.2021 г.- датата на депозиране на исковата молба в съда.

Претендира присъждане на разноски.

В срока за отговор ответникът оспорва исковете, като счита същите за неоснователни. Не оспорва, че по силата на договор за новация от 12.12.2015 г. ищецът е заместил „М.ЙО.“ ООД като наемател по договор за наем, сключен на 25.11.2014 г. с ответниковото дружество, с предмет: Търговски обект (за павилион) № К 2.02 с площ от 12,50 кв.м. и вътрешна площ за сядане с площ от 5 кв.м., находяща се в общите части на мола, на ниво +11.90, разположени в търговски център „Г.Б.“, представляващ сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, по плана на гр.

Б, находяща се в гр. Б, ***. Поддържа, че пандемията от COVID-19 не следва да се приема като форсмажорно обстоятелство, което да обуслови неизпълнение или прекратяване на договора от страна на ищеца. Оспорва ищецът да е доказал, че изпълнението на договора е станало обективно невъзможно за него. Посочва, че е получил писменото уведомление за едностранно прекратяване на договора на 18.05.2020 г., към която дата на територията на страната вече не е било налице „извънредно положение“. В процесното уведомление ищецът посочил като причина за прекратяване на договора наличието на „непреодолима сила“, в резултат на което е спрял да изпълнява насрещните си задължения, считано от 13.03.2020 г. Навежда твърдения, че ищецът не е изпълнил изискването да уведоми възможно найбързо или в подходящ срок наемодателя след настъпване на събитието, за което се твърди, че представлява „непреодолима сила“, тъй като писменото волеизявление било изпратено два месеца след обявяване на „извънредно положение“ на територията на страната. Твърди, че в процесния договор за наем не е уредена възможността той да бъде прекратен поради непреодолима сила. Поддържа, че едностранното волеизявление от страна на ищеца не е породило действие, договорът не е бил прекратен и ищецът е продължил да ползва наетата площ и след 18.05.2020 г. като не е освободил търговския обект. Твърди, че на 01.06.2021 г. на ищеца е връчено уведомление за неизпълнение, съгласно което ищецът разполагал с 5-дневен срок да отстрани неизпълнението по договора, а на 05.08.2020 г. му е връчено чрез нотариус уведомление за прекратяване на договора поради неизпълнение на същия.

Във връзка прекратяването на договора на 11.09.2020 г. ответникът е изпратил на ищеца и уведомление за прихващане, според което прихванал 2 задълженията на ищцовото дружество за наем, такса маркетинг, такса обслужване, електричество и вода, в общ размер на 14863,37 лв., със сумата от депозита 8660.42 лв., след което се формирал остатък от 6202,95 лв. дължим от наемателя. Поддържа, че ищецът е освободил наетата площ едва след прекратяване на договора от страна на наемодателя. В условията на евентуалност релевира в процеса възражение за прихващане между задължението за възстановяване на депозит- 8660,42 лв., и изискуемите парични задължения на ищеца към ответника- 14863,37 лв.

С отговора на исковата молба „Г.Б.“ ЕАД е предявила насрещни искове срещу ищеца в производството „ЕС АР ТИ“ ЕООД с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 6 202,95лв., представляваща непогасени изискуеми задължения, след извършено прихващане, относно наем, такса маркетинг, такса поддръжка (service charge), електричество и вода за горепосочените периоди, заедно със законната лихва.

В насрещната искова молба се поддържа, че На 08.05.2020г. ищецът е уведомил „Г.Б.“ ЕАД че според него е налице „непреодолима сила“ и поради това на 13.03.2020г. търговският му обект в Търговски център „Г.Б.“ е спрял работа, като заявявил, че спира и изпълнението на насрещните си задължения.

На 18.05.2020г. ищецът уведомил ответното дружество, че едностранно прекратява договора за наем на основание чл. 306, ал. 5 от ТЗ. Сочи че съгласно чл. 10.2. от договора за наем, ищецът е следвало да уведоми доверителя ни „възможно най-бързо“ за настъпването на непреодолимата сила, нейната продължителност, предвидените мерки и възможните последици. В този смисъл е и законовата разпоредба на чл. 306, ал. 3 от ТЗ, която изисква от длъжника, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок да уведоми писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. Счита, че в конкретния случай ищецът не е спазил изискването да уведоми възможно най-бързо или в подходящ срок доверителя ни - уведомлението е изпратено близо 2 месеца след настъпването на събитието (13.03.2020г.), когато се обявява извънредното положение. Ако наистина е била налице обективна невъзможност за ищеца да изпълнява договора си, той едва ли щеше да чака 2 месеца, за да уведоми наемодателя си. Съгласно чл. 10.2. от договора за наем, ищецът е следвало да уведоми доверителя ни „възможно най- бързо“ за настъпването на непреодолимата сила, нейната продължителност, предвидените мерки и възможните последици. В този смисъл е и законовата разпоредба на чл. 306, ал. 3 от ТЗ, която изисква от длъжника, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок да уведоми писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. Счита, че в конкретния случай ищецът не е спазил изискването да уведоми възможно най-бързо или в подходящ срок доверителя ни - уведомлението е изпратено близо 2 месеца след настъпването на събитието (13.03.2020г.), когато се обявява извънредното положение. Ако наистина е била налице обективна невъзможност за ищеца да изпълнява договора си, той едва ли щеше да чака 2 месеца, за да уведоми наемодателя 3 си. При това положение намира, че договорът за наем не е бил прекратен едностранно от наемодателя с изявлението му от 18.05.2020г.. тъй като не са налице правни основания за това, а и е продължил да заема наетата площ. В тази връзка и наемодателят на 01.06.2021г. е връчил на ищеца „Уведомление за неизпълнение“. Неизпълнението се състояло в това, че въпреки, че договорът за наем не е прекратен или изтекъл, наемателят е затворил Търговския обект и не ползва наетата площ по предназначение (не оперира търговския обект) - нарушение на договора съгласно чл. 7.6.3, чл. 7.6.4. На основание чл. 6.2.8. ответникът предоставил на наемателя 5-дневен срок да отстрани неизпълнението на договора, като е предупредил същия, че при продължаване на неизпълнението ще прекрати договора едностранно.

Съгласно договора наемателят е длъжен да оперира Търговския обект и да експлоатира наемната площ през цялото работно време на търговския център, като съгласно чл. 7.6.4. дори и едночасово неползване на наемната площ на ден се счита за неползване на наемната площ за цял ден. Въпреки че наемателят твърди, че е прекратил едностранно договора по-рано, същият не е освободил наетата площ и е продължил да я заема, без обаче реално да извършва търговска дейност на павилиона. На 05.08.2020г. ответникът връчил на ищеца „Уведомление за прекратяване“ (чрез нотариус Виктория Далчева), с което го уведомява, че на основание чл. 6.2.6. от договора за наем, поради това, че наемателят не експлоатира наемната площ, прекратява едностранно договора за наем и приканва наемателя незабавно да освободи наемната площ. Ето защо счита, че договорът за наем реално е прекратен на дата 05.08.2020г. едностранно от наемодателя – ответника. Във връзка с прекратяването на договора за наем, на 11.09.2020 г. ответникът изпратил на ищеца Уведомление за прихващане. Уведомлението съдържало детайлна информация за изискуемите задължения на наемателя до датата на прекратяване на договора (05.08.2020г.), както и информация за наличния депозит. Установено е, че наемателят има изискуеми задължения към „Г.Б.“ ЕАД в размер на 14 863,37 лв. Вземането на „Г.Б.“ ЕАД (14 863,37 лв.) е прихванато със задължението на наемодателя към наемателя (депозит в размер на 8 660,42лв.), до размера на по-малкото, като след извършване на прихващането ищецът дължи на ответника сумата от 6 202,95лв. Същите задължения били обективирани във фактури както следва:

1.Фактура № ********, издадена на дата 27.01.2020 г. - обща стойност на фактурата 2,652.10 лв.

Фактурата включва „Такса маркетинг“ за периода 01/02/2020 г.

- 29/02/2020 г. на стойност 39.12без ДДС.

Фактурата включва наем за периода 01/02/2020 г. - 29/02/2020 г. на стойност 2,053.62 лв. без ДДС.

Фактурата включва „Такса обслужване“ (service charge kiosk) за периода 01/02/2020 г. - 29/02/2020 г. на стойност: 117.35лв. без ДДС.

Фактурата включва ДДС на стойност: 442.01 лв.

4

2. Дебитно известие № 4000018479/, издадено на дата 31.01.2020 г. обща стойност на фактурата 130.67 лв.

Дебитното известие включва „Електричество“ за периода 01.01.2020 31.01.2020г. на стойност 97.83 лв. без ДДС.

Дебитното известие включва „Вода“ за периода 01.01.2020 - 31.01.2020г. на стойност 11.06лв. без ДДС.

Дебитното известие включва ДДС на стойност: 21.78 лв.

3.Фактура № 4000018695, издадена на дата 25.02.2020 г. - обща стойност на фактурата 2,652.10 лв.

Фактурата включва „Такса маркетинг“ за периода 01/03/2020 г. 31/03/2020 г. на стойност 39.12 лв. без ДДС.

Фактурата включва наем за периода 01/03/2020 г. - 31/03/2020 г. на стойност 2,053.62 лв. без ДДС.