Определение № 123 от 20.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 20.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500058 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна жалба от „Агроленд 21“ ЕООД с. Дерманци, Обл. Ловеч против Определение № 966/ 28.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 550/ 2025 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на дружеството срещу Заповед № 188/ 05.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 302/ 2025 г. по описа на РС – Луковит и е прекратил производството по делото. Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на съда за недопустимост на частната жалба, обоснована с липсата на подадено възражение по чл.414 ГПК. Твърди, че в частната жалба се съдържат пълноценни, конкретни и правно издържани възражения срещу заповедта и да се приеме, че не е налице възражение само поради заглавието на документа, нарушава принципа на същественост и правото на ефективна съдебна защита. Сочи, че след постановяване на определението, е подал отделно възражение по заповедното производство, входирано в РС – Луковит на 11.12.2025 г., с което е отстранил формалната пречка за разглеждане на жалбата му. Моли обжалваният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на ОС – Ловеч за разглеждане по същество на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

Настоящата инстанция констатира следното: Срещу „Агроленд 21“ ЕООД с. Дерманци са издадени Заповед № 188/ 05.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 302/ 2025 г. по описа на РС – Луковит и изп. лист.

Заповедта е връчена на длъжника от ДСИ заедно с покана за доброволно изпълнение на 15.09.2025 г. Още на следващия ден – 16.09.2025 г. е подадена частна жалба от дружеството срещу разпореждането за незабавно изпълнение, в която длъжникът е направил оплаквания, че не са налице предпоставките за допускане на незабавно изпълнение и същевременно е изложил доводи, че налице е спор относно основанието на дълга, изпълнението на договора 1 и размера вземането на кредитора, който следва да бъде разгледан по същество в исково производство. За да постанови обжалваното определение, ОС – Ловеч е преценил жалбата за недопустима по съображения, че не е изпълнено императивното изискване на чл.419, ал.2 ГПК за представяне на възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Посочил е, че в случая не може да се приеме, че такова възражение е включено в съдържанието на частната жалба, „тъй като същата се състои основно от твърдения по същество на спора и оспорване съществуването на вземането на заявителя“. Позовал се е на съдебна практика в подкрепа на своя извод.

След постановяване на този акт жалбоподателят е подал бланково възражение по заповедното производство пред РС – Луковит.

При тази фактическа обстановка ВТАС намира подадената частна жалба за основателна.

На първо място следва да се отбележи, че постановеният от ОС – Ловеч диспозитив на обжалвания акт, с който е оставена без разглеждане „частната жалба срещу Заповед № 188/ 05.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 302/ 2025 г. по описа на РС – Луковит“ е непрецизен – длъжникът не е обжалвал заповедта за изпълнение, което е недопустимо, а предмет на жалбата му е единствено инкорпорираното в нея разпореждане, с което е постановено незабавното й изпълнение.

Касае се именно до непрецизност, защото съдът се е произнесъл по допустимостта на жалба с правно основание чл.419 ГПК, с каквато е сезиран.

Съгласно чл.419 ГПК длъжникът в заповедното производство може да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение на издадената срещу него заповед за изпълнение, като за надлежно упражняване на това право законът изисква едновременно с жалбата да бъде подадено и възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414, ал.1 ГПК.

Възражението е основно процесуално средство за защита на длъжника при липса на материалните предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение и предпоставя предявяване на иск от кредитора за установяване на претендираното от него вземане.

Очевидно е, че не може да се оспорва разпореденото от съда незабавно изпълнение, ако не се оспорва съществуването на самото вземане. Едновременното подаване на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и на възражението означава да бъдат спазени преклузивните срокове за това, които са еднакви и за подаване на възражение, и за подаване на частната жалба – едномесечен срок от датата на връчване на заповедта за изпълнение.

Длъжникът може да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение и да направи възражение с два отделни документа, като по отношение на възражението не е необходимо то да е направено в бланка по образец или дори да съдържа заглавието „възражение“ и е възможно двата документа да бъдат депозирани по различно време в рамките на предвидения в закона едномесечен срок. Длъжникът може също така в един и същ писмен документ едновременно да възрази срещу самата заповед за изпълнение и да атакува разпореждането за незабавното й изпълнение. Съдът е длъжен да установи действителната воля на страната от съдържанието на волеизявлението й, без значение как тя е наименувала документа, в който то е инкорпорирано. В този смисъл е практиката на ВКС и съдилищата – 2

Определение № 294 от 19.04.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 283/2011 г., I т. о., Определение № 524 от 14.07.2011 г. по ч. т. д. № 383/2011 г., II т. о. на ВКС, Определение № 350 от 21.05.2015 г. по ч. т. д. № 923/2015 г., I т. о. на ВКС и др.

В конкретния случай наред с оспорването преценката на заповедния съд за наличие на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение, жалбоподателят е възразил и срещу основанието и размера на присъденото в негова тежест вземане. Това впрочем е констатирал и самият ОС, посочвайки, че жалбата се състои „основно от твърдения по същество на спора и оспорване съществуването на вземането на заявителя“, но формираният от него извод за липса на възражение по чл.414, ал.1 ГПК противоречи на тази констатация. Цитираната в определението му съдебна практика е напълно неотносима към настоящия казус:

Определение № 62/ 23.01.2013 г. по ч.т.д. № 958/2012 г., II т.о. касае случай на подадено в срок възражение и частна жалба, подадена след изтичане на преклузивния срок, Определение № 43 от 16.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4650/2013 г., II т. о. също касае върната частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение поради просрочие, а Определение № 707/24.10.2013 г. по ч. т. д. № 3648/2013 г., II т. о. на ВКС касае преценка за спазване на срок за подаване на възражение при производство по чл.423 ГПК.

Частната жалба на „Агроленд 21“ ЕООД безспорно съдържа в себе си и изискуемото се от чл.419, ал.1 ГПК възражение по чл.414, ал.1 ГПК, при което се явява процесуално допустима.

По изложените съображения обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на ОС – Ловеч за разглеждане по същество на частната жалба на „Агроленд 21“ ЕООД против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 188/ 05.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 302/ 2025 г. по описа на РС – Луковит.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 966/ 28.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 550/ 2025 г. по описа на ОС – Ловеч.

ВРЪЩА делото на ОС – Ловеч за разглеждане по същество на частната жалба на „Агроленд 21“ ЕООД с. Дерманци, Обл. Ловеч против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 188/ 05.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 302/ 2025 г. по описа на РС – Луковит.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4