Решение № 260117 от 31.03.2025, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е

№

…………………. гр.

София, 31.03.2025 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА П. при участието на секретаря КИРИЛКА ИЛИЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9179 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове с правна квалификация чл.45 от ЗЗД – за плащане на обезщетение за вреди – имуществени и неимуществени такива от действия на ответника, които се твърди да съставляват злоупотреба с право, както и по чл.59, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесните суми, представляващи обезщетение за ползването без основание на собствения му недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил на публична продан имот, съставляващ апартамент в гр.София. Твърди, че ответникът неоснователно е обжалвал действията на ЧСИ, като цялостното му поведение съставлявало злоупотреба с права и превратното им упражняване, насочени единствено и само към препятстване възможността на ищеца да упражнява правата си върху имота, придобит на публичната продан. Твърди, че в резултат от действията на ответника е претърпял вреди – имуществени /заплащан наем за имот/, както и неимуществени такива /негативни емоции/ чието обезщетяване иска. Твърди освен това, че имотът все още не му е предаден от ответника, поради което последният възпрепятства ползването му. Иска заплащане на обезщетение за времето, през което е лишен от възможността да ползва собствения си имот. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Оспорва да е упражнявал превратно правата си, както и да е извършил злоупотреба с тях. Оспорва ищецът да е претърпял имуществени вреди с твърдения за липса на доказателства за реалното извършване на претендираните разходи /плащане на наем/, както и да е търпял неимуществени вреди, които да подлежат на обезвреда. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства се установява, че при ЧСИ рег.№ 781 при КЧСИ е образувано изпълнително дело № 20117810400789 по молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2011г. издаден по ч.гр.д. № 20348/2011г. на Районен съд София, 51 състав срещу Т.И., упражняваща адвокатска професия, за заплащане на суми по договор за кредит, ведно с таксите и разноските по изпълнението.

Принудителното изпълнение е насочено към недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица”, бул. „**** с площ от 97,31 кв.м., собствен на длъжника Т.И., върху който е вписана възбрана и от 05.07.2011г.

С определение от 01.08.2011г., постановено по гр.д.№ 3068/2009г. на СГС, 6 състав, е допуснато обезпечение на предявения по делото иск чрез спиране на изпълнението по изп.д.

№ 20117810400789.

Изпълнението е възобновено на 08.08.2012г. след отмяна на допуснатото обезпечение.

На 13.07.2015г. Т.П.И. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 164, т.I, дело №

125/2015г. на Нотариус рег.№ 207 при НК, е прехвърлила на сина си – ответника Г.Х., недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение, запазвайки си правото на ползване.

Няма спор по делото, че всички действия на съдебния изпълнител, в т.ч опис и насрочване на публична продан посочения недвижим имот са обжалвани от Т.П. и сина й Г.Х.. Видно от мотивите на решение № 4875 от 18.07.2018г. по ч.гр.д.№ 6574 от 2016г. на СГС, в подадената жалба Г.Х. е твърдял, че е собственик на имота и владее същия, а в хода на производството е установено, че е във владение на имота преди налагане на възбраната върху него, които е обусловило и допустимост на подадената от него жалба /л.286 и сл./. Обжалвано е и постановление за възлагане на недвижимия имот от 23.05.2017г., което е отменено за допуснато нарушение на чл.490, ал.1 от ГПК, вр.185 от ЗЗД /решение № 5609/27.07.2017г. по ч.гр.д.№ 8745/2017г. на СГС, потвърдено с определение от 19.02.2018г. по ч.гр.д.№ 489/2018г. на САС - л.56 и сл./ .

След приключване на производствата е нарочена нова публична продан на имота в периода от 01.05.2017г. до 01.06.2017г.

На 02.06.2017г. е извършена публичната продан, като за купувач е обявен ищецът Н.Д.. Същият в срок е довнесъл цената и е изготвено Постановление за възлагане на имота на 09.06.2017г.

Съобщението за изготвеното постановление за възлагане на Апартамент № 2, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 128, ет. 2 до ответника Х. е изготвено на 09.06.2017г. с изх. № 09350, като същото е връчено на 18.07.2017г. в кантората на ЧСИ Г. Д.. per. № 781 от ПЧСИ К.А.. За получател се е разписала Т.П.И. - майка на адресата и длъжник в изпълнителното производство.

Постановлението за възлагане е обжалвано от Т.И. като длъжник в изпълнителното производство, и от ответника Г.Х..

В подадената жалба ответникът Х. изрично е посочил, че е във фактическо владение на имота от 2010г. и е демонстрирал недвусмислено намерението си за своене /л.297 и сл./. Такива изявления се съдържат и в подадената на 04.02.2019г. от Г.Х. молба за обезпечение на бъдещи искове /л.291 и сл./

С решение от 24.11.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 13992 от 2017г. на СРС, жалбите са оставени без разглеждане. Решението е обжалвано, в т.ч. и от ответника. С определение от 21.11.2018г., постановено по ч.гр.д№ 4179 от 2018г. на САС, жалбите на длъжника в изпълнителното производство и на ответника Г.Х. са оставени без уважение, при което постановлението за възлагане на недвижимия имот, предмет на публичната продан е влязло в сила на 21.11.2018г.

На 04.01.2019г. на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение и е насрочен въвод във владение по отношение на имота.

Няма спор по делото, че към датата на предявяване настоящия иск, въводът не е осъществен и ищецът не ползва имота в каквато насока са и показанията на св.Росица Д., които съдът не намира основание да не цени и възприема изцяло.

По делото са приети заключения на СТЕ – първоначална и повторна, за установяване размера на средния пазарен наем за аналогични имоти

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл.45 от ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване противоправното деяние на ответника, вредите, както и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника.

В настоящия случай ищецът претендира вреди от действия на ответника – подаване на жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело, които квалифицира като злоупотеба с права.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 КРБ гражданите имат право на молби, жалби, предложения и петиции до държавните органи.

Наред с това по силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси, като съгласно чл.

117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред. Затова подаване на молби/жалби до компетентни органи представлява признато от закона право и само по себе си не е противоправно действие, което да обуслови отговорност за вреди. Такава противоправност обаче може да възникне в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба със същото по чл.

57, ал. 2 КРБ /в т.вр. решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение

№ 668 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 201 от

06.01.2020 г. по гр. д. №

3973/2018 г., IV г. о. на ВКС/. Подаването на молба/жалба до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.

За предявяването на неоснователен иск/жалба пред съд от едно лице, то не може да носи отговорност по чл. 45 ЗЗД или чл. 49 ЗЗД за причинените на другата страна вреди, ако не е доказана злоупотреба с права - съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

В практиката си ( решение по гр. д. №

1243/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 1243/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, решение

№ 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. 1913/2017 г.,III г. о. на

ВКС)

ВКС последователно приема, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, поради което упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно.

Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Злоупотреба с право /тоест противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес , какъвто е настоящия случай.

Събраните по делото доказателства обосновават извод, че е налице злоупотреба с право от страна на ответника, а именно същият е инициирал производството по чл.435 от ГПК /обжалване постановлението за възлагане на имота от 09.06.2017г./ с единствена цел да увреди ищеца – да препятства влизане в сила на постановление за възлагане на имот, с което да осуети възможността на ищеца да осъществи правото си на собственост в пълнота и цялост.

Няма спор по делото, че длъжникът в изпънителното производство – Т.И., е майка на ответника и упражнява адвокатска професия. При действието на наложена възбрана върху имота, по отношение на който е насочено принудително изпълнение за събиране на нейни задължение, Т.И., през 2015г. е прехвърлила същия на ответника - неин син. След прехвърлянето на имота, както Т.И., така ответникът обжалват всички действия на съдебния изпълнител във връзка с извършването на публична продан на имота, в т.ч. и постановлението за възлагане от 09.06.2017г., с което имотът е възложен на ищеца.

От представените по делото документи от ЧСИ е видно, че ответникът е уведомен за изготвеното постановление, като не са му давани указания за възможност за обжалването му, не се съдържат такива и в самото постановление.

Независимо от това, на 25.07.2017г. ответникът е депозирал жалба срещу същото. Жалбата е с идентично съдържание като тази, подадена на 05.07.2017г. от неговата майка и длъжник в производството.

С решение от 24.11.2017г., постановено по ч.гр.д.№

13992 от 2017г. на СРС, жалбите са оставени без разглеждане. Решението е обжалвано, в т.ч. и от ответника. С определение от 21.11.2018г., постановено по ч.гр.д. № 4179 от 2018г. на САС, жалбите на Т.И. и на ответника Г.Х. са оставени без уважение, при което постановлението за възлагане на недвижимия имот, предмет на публичната продан е влязло в сила на същата дата - 21.11.2018г Вярно е, че изразеното от ответника становище за незаконосъобразност по отношение на Постановление за възлагане от 09.06.2017 г., издадено по изп. дело №