Определение № 3264 от 30.10.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3264 гр. София, 30.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002100836 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния представител Е. Д. – главен инспектор в ТД на КПКОНПИ - Бургас, срещу решение № 159/27.09.2022 г. по в.гр.дело № 230/2022 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 320 от 14.04.2022г., постановено по гр.д.№829/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл.153 ЗПКОНПИ на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против П. Й. М. от гр. Б., понастоящем в Затвора - Б., за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 401 144,75 лв., представляваща равностойността на имущество, което ответникът противозаконно отнел на 31.05.2018 г. и на 01.06.2018 г. от стопанисваната от „Прима 2000 - заложна къща“ ЕООД заложна къща „Щедрия“ в гр.А., ул. „Б.“ №, а именно: сумата от 4 800 лв.; златни накити на обща стойност 395 902,38 лв., от които 6 508,85 гр. 14 карата /проба 585/, 74,11 гр. 18 карата /проба 750/, 13,28 гр. 20 карата /проба 833/, 199,27 гр. 21,6 карата /проба 900/, 342,01 гр. 22 карата /проба 916/, 84,42 гр. 24 карата /проба 999/, 1,43 гр. 8 карата /проба 333/; сребърни накити на обща стойност 442,37 лв., от които 13,37 гр. проба 500 и 214,5 гр. проба 925. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявеният иск се уважи.

1

В изложението са формулирани следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на ВКС и, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1.Влизат ли в патримониума на проверяваното лице движимите вещи, които същият противозаконно е отнел от трети лица чрез престъпление? Следва ли стойността на същите да бъде отразена в анализа за значително несъответствие? Подлежат ли същите на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ? Твърди се противоречие на въззивното решение по въпроса с определение № 364 от 10.05.2021 г. по гр. дело № 699/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. 2. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ парични средства, които не са налични в края на проверявания период и представляват ли същите „имущество“? Изложени са съображения, че по въпроса е образувано тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 29/12.04.2021 г. по гр.д. № 1021/2019 г. на ІІІ г.о., решение № 79/31.01.2018 г. по гр.д. № 1692/2017 г. на ІV г.о., определение № 697/2018 по гр. дело №І 4917/2017 г., определение № 431/03.06.2019 г. по гр. дело № 4071/2018 г. на ІІІ г.о. и определение № 438/16.05.2018 г. по гр. дело № 3098/2017 г. на ІV г.о.

В изложението са наведени съображения за очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба – П. Й. М., не е изразил становище по подадената жалба.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ.

Прието е за безспорно от фактическа страна, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Бургас от 16.07.2019 г. за привличане в качеството на обвиняем на П. Й. М. по досъдебно производство № 251-ЗМ362/2017 г. на ОД на МВР-Бургас, пр.пр. № 627/2017 г. на Специализирана прокуратура, вх. № 256/21019 г. на ОП - Бургас за престъпление по чл.196а НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал.1, т. 6 ЗПКОНПИ, ищцовата комисия с протокол от 17.07.2019 г. е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на П. М. за периода от 17.07.2009 г. до 17.07.2019 г., като с решение № 1819/30.09.2020 г. е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

С присъда № 111 от 28.05.2020 г. по НОХД № 1024/2019 г. на 2

Окръжен съд-Бургас М. е осъден на лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 НК за това, че в периода 18.01.2018 г. - 01.06.2018 г. в гр. Б. и в гр. А., при продължавано престъпление и в съучастие със З. И., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства, отнел движими вещи от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите са в големи размери - общо 421 946,91 лв., като по обвинението по чл.196а НК М. е признат за невинен. Досежно деянието, извършено на 31.05. - 01.06.2018г. в заложна къща „Щедрия“, стопанисвана от „Прима 2000 - заложна къща“ ЕООД, с управител А. Н. Д., откъдето са отнети намиращите се в метална каса 4 800 лв., златни накити на обща стойност 395 902,38 лв. и сребърни накити на стойност 442,37 лв., или вещи на обща стойност 401 144,75 лв., З. И. е признат за невинен. След обжалване пред БАС и пред ВКС, присъдата е влязла в сила с постановяване на решение №78/20.05.2021 г. по н.д. № 195/2021 г. на ВКС.

Посочено е, че в резултат на проверката на КПКОНПИ за релевантния период от 05.07.2006 г. до 05.07.2016 г., Комисията е приела наличие на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника в размер на 460 703,87 лв., при придобито имущество на стойност 415 279,88 лв. и нетен доход отрицателна величина - 45 423,99 лв., като с решение №1267/19.05.2021 г. комисията е направила заключение за внасяне на искова молба по ЗПКОНПИ. Разглежданият иск е предявен на 26.05.2021 г., като ищецът претендира отнемане в полза на държавата имущество на П.

М., представляващо сумата от 401 144,75 лв., стойността на противозаконно отнетите пари и вещи от заложна къща „Щедрия“ по НОХД №1024/2019г. на ОС - Бургас.

Съдът е приел, че съгласно чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ, комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като в производството пред съда представя доказателства за вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество, обстоятелствата по надлежно започнала проверка, наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и др. обстоятелства за произхода на имуществото.

В случая е прието за установено, че М. е привлечен като обвиняем за престъпление, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.6 ЗПКОНПИ, за което комисията е била надлежно уведомена и е образувана проверка за установяване налице ли е значително несъответствие в имуществото на лицето за проверявания период. Посочените обстоятелства сочат на законосъобразно започнало производство по специалния закон.

Въззивният съд е приел, че П. М. е роден на 17.02.1978 г. в гр.Бургас. Не е женен. Има две деца, родени от майка Н. Г. И. и живеещи с нея - В., род. на 26.11.2005 г. и Н., род. на 10.10.2010 г., като няма данни 3 родителите да живеят заедно. Прието е, че през проверявания период, ответникът е придобил установено от Комисията движимо и недвижимо имущество, както следва:

С нотариален акт № 22 от 07.12.2011г. на нотариус № 248 М., заедно с още 4 лица, е продал недвижими имоти в землището на с.Драганово за сумата от 6 879,52 лв. за неговия дял. За предадено имущество за скраб, на ответника са изплатени общо 352,33 лв., от които за 2011г. - 297,21 лв. и за 2014г. - 55,12 лв.

През 2016 г. има получен облагаем доход от „Арт Проект - БГ“ ЕООД сума в размер на 420 лв. За периода 2009 – 2011 г. лицето има осигурителен доход за самоосигуряващи се лица от „Джи Ем Белд“ ООД общо 28 450 лв.

Прието е, че по банкови сметки на проверяваното лице се установяват суми в размер на 28,38 евро или 55,56 лв., 20 евро или 39,12 лв., 285,75 евро или 559,50 лв., представляващи усвоено начално салдо и съобразени като приход от Комисията, както и суми от 138,18 лв., 197,40 лв. направени вноски, а също платени такси, отчетени като разход. Поради липса на налично имущество на ответника, не са наложени обезпечителни мерки.

Съдът е приел, че издръжката на проверяваното лице за проверявания период е изчислена по данни на НСИ в размер общо на 48 604,08 лв. Констатирани са 3 задгранични пътувания: излизане през ГКПП Калотина на 29.10.2017 г. и влизане на 22.12.2017 г., излизане през ГКПП Лесово на 21.07.2018 г. и влизане същия ден, влизане през ГПКК Калотина на 26.08.2018 г., за които комисията е приела разход общо в размер на 4 712 лв., съобразно необходимите минимални парични средства по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Ответникът не е представил декларация по чл.136 ЗПКОНПИ. Депозирал е възражение по чл.138 от закона в смисъл, че не е установено същият да притежава имущество, злато, пари и др., свързани с престъплението.

С оглед на гореизложеното въззивният съд е посочил, че общата стойност на придобитото от ответника имущество през проверявания период е прието от Комисията в размер на 415 279,88 лв., от които вноски по каса - 3 734 лв. и отнетото имущество на стойност 411 545,88 лв. чрез извършеното от М. престъпление, за което е осъден по НОХД № 1024/2019г. на БОС.

Въззивният съд е приел, че имуществото в размер на 395 902,38 лв., отнети златни и сребърни накити чрез престъплението, за което е осъден ответникът, не е придобито от него, макар и същият да е установил фактическа власт върху откраднатите вещи. Разяснено е, че съгласно чл.77 ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. Прието е, че в случая въпросното имущество не е придобито чрез сделка. То не може да бъде придобито и по давност, с оглед забраната по чл.80, ал.2 ЗС за придобиване по давност на движима вещ, върху която е започнало владение чрез престъпление. Прието е, 4 че е неприложима и хипотезата на чл. 78, ал.1 ЗС за придобиване на собственост при придобито владение на движима вещ по възмезден начин.

Формиран е извод, че въпросните откраднати вещи не са станали собствени на ответника, че те не са влезли в неговия патримониум и не могат да се считат за придобито от него имущество през проверявания период.

Въззивният съд е счел за несъстоятелно позоваването във въззивната жалба на разпоредбата на чл.76 ЗС. Според съда текстът касае защита на владелеца или държателя на движима или недвижима вещ и е неприложим по отношение на собственика, който разполага с иска по чл.108 ЗС без ограничение във времето, предвид невъзможността на отнелия вещта чрез престъпление да я придобие по давност.

Прието е, че останалото сочено от комисията придобито от ответника имущество е в размер на 19 377,50 лв., от които вноски по каса - 3 734 лв. и отнети парични суми чрез престъпление - 15 643,50 лв. Приел е, че въпросните суми не са налични парични средства у ответника. Прието е, че е налице противоречива съдебна практика и е образувано тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по въпроса дали преминали през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични в края на периода, следва да се приемат за „имущество“ по смисъла на § 1, т.4 ЗПКОНПИ.

Въззивният съд е възприел становището, че неналичните парични средства не могат да се приемат за имущество на лицето, тъй като те съставляват разход, излезли са от неговия патримониум. Същите не могат да бъдат отнети на основание чл.151 ЗПКОНПИ, тъй като не са вещи с парична равностойност.