Решение № 3785 от 25.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3785 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20231100508762 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу решение № 8433 от 22.05.2023 г., постановено по гр. дело № 46364/2022 г. по описа на СРС, 25 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 145,50 лв., представляваща непогасено регресно вземане за изплатено от застрахователя по застраховка „Каско“ обезщетение за вредите по лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ******* от застрахователно събитие, настъпило на 16.09.2020 г. в гр. Бургас, както и за сумата от 23,93 лв., лихва за забава върху главницата за периода 11.01.2021 г. – 25.08.2022 г.

Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като съдът неправилно е приел, че липсва противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС предвид установения механизъм на ПТП. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил заключението на САТЕ и показанията на свидетеля И. в тяхната цялост, от които било видно, че причина за ПТП е отварянето на вратата на автомобила от другия участник. Намира, че поведението на застрахования при него водач на МПС е било 1 правомерно, като същият не е имал възможност да предотврати събитието. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Въззиваемият „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В случая от твърденията на страните е видно, че между тях са безспорни обстоятелствата, че същите са били застрахователи по застраховка „Каско“, респ. „Гражданска отговорност“ на сочените водачи на МПС и че на 16.09.2020 г. между застрахованите при тях автомобили е настъпило ПТП. Така спорът между страните се концентрира върху установяване на действителния механизъм на ПТП и действителната стойност на претърпените щети, за доказване на които са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на двамата водачи, участници в него, както и е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ.

При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило на 16.09.2020 г. в гр.

Бургас, като лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № *******, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е бил паркиран пред бл. № 43 в ж.к. „Зорница“ и при отваряне от водача на предна лява врата на автомобила е реализиран удар с извършващия маневра на заден ход за излизане от паркинга пред блока товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. № *******, застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“. Изложеният механизъм на ПТП се доказва несъмнено от събраните по делото свидетелски показания, които в същността си са 2 безпротиворечиви – свидетелят Г.С. Ш., водач на МПС „Форд Мондео“, разказва, че автомобилът му е бил паркиран на паркинг пред блока, а другото МПС е било паркирано зад него, като свидетелят е заобиколил колата, за да влезе в нея и при отваряне на вратата е настъпил ударът. В същия смисъл свидетелят Н.А. И., водач на т.а. „Рено Канго“, разказва, че е бил спрял пред бл. 43 в ж.к. „Зорница“, но не в рамките на паркоместата, а като е „запушил“ две други коли, спрени успоредно, и като е тръгнал на заден ход, за да излиза от паркинга, един възрастен човек си отворил вратата на автомобила и той я блъснал.

Противно на доводите във въззивната жалба, по делото не се установява отварянето на вратата да се е случило „внезапно“ – свидетелят Ш. изяснява, че се е намирал зад автомобила си, огледал се е към другите МПС, паркирани зад него, като товарният автомобил не се е движил, затова заобиколил колата и отворил вратата, при което настъпил удар. Следователно, водачът на т.а. „Рено Канго“ е имал възможност да го възприеме и да съобрази поведението си с неговите действия, като предвид движението си на заден ход виновно е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП – преди да започне движение назад, водачът е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

В приетото и неоспорено по делото заключение на САТЕ е посочено, че от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а.

„Форд Мондео“, но това не е правен извод и не означава, че този водач от правна гледна точка е виновен за инцидента. Вещото лице констатира чии действия фактически са били причина за удара, но ако те са правомерни, а поведението на другия водач е противоправно, то последният се явява делинквент на процесното събитие. В случая действията на водача на т.а. „Рено Канго“ са били в противоречие със задълженията му по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, докато по делото не се установява противоправно поведение на другия участник в нарушение на чл.

95, ал. 1 ЗДвП – видно е, че преди да отвори вратата, свидетелят Ш. се е огледал, установил е, че останалите автомобили са в паркирано състояние и не се движат, поради което е понечил да влезе в автомобила си. Свидетелят допълва, че въобще не е могъл да предотврати удара, тъй като вече се е намирал с гръб към другия учаснтик в ПТП, като изложеното от него не се опровергава от останалите гласни доказателства по делото – свидетелят И. описва инцидента доста общо, като единствено посочва, че възрастният човек си е отворил вратата, когато той тръгнал назад да излиза от паркинга и не е имал време да спре или да предприеме нещо другo, за да предотврати удара. Същият допълва, че по това време е бил на работа като куриер и е спрял на забранено място, защото е бързал, като при съвкупна преценка на описаните от двамата водачи факти се налага извод, че водачът на т.а.

„Рено Канго“ е прибързал с маневрата на заден ход, без да се увери чрез преглед в огледалата за задно виждане, че пътят зад него е свободен. Доколкото същият извършва маневра назад, той следва да предприема действията с повишено внимание предвид ограничената видимост и множеството паркирали автомобили около него (сред които той е спрял неправилно), както и с ниска скорост, която да му позволи да спре в случай на препятствие, за да избегне удар (арг. чл. 20, ал. 2 ЗДвП). В този смисъл, не може да се приеме, че същият не е могъл да предприеме нищо, за да избегне инцидента – при полагане 3 на дължимата грижа и непрекъснато наблюдаване на пътя зад автомобила в огледалата за странично и задно виждане в изпълнение на задължението си по чл. 40 ЗДвП, същият е следвало да възприеме действията на другия участник (които несъмнено са предхождали маневрата назад, доколкото ударът е настъпил в задната част на товарния автомобил, а не отстрани) и да изчака пътят зад него да се освободи, за да предприеме маневрата безопасно.

Следователно, от установената фактическа обстановка е видно, че инцидентът е причинен изцяло от противоправното поведение на застрахования при ищеца водач на МПС – свидетелят Н.А. И., който е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. По делото не се доказва наличие на противоправно поведение на другия участник в ПТП – същият се е намирал в спряло състояние, като е предприел необходимите действия, за да изпълни задължението си по чл. 95, ал. 1 ЗДвП и съобразно местоположението си не е могъл да предотврати удара.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът намира, че по делото не се установява противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП, поради което в полза на застрахователя по имуществена застраховка на другия автомобил не е възникнало регресно вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на сочения делинквент, т.е. предявените искоове за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и лихва за забава върху него са неоснователни и следва да се отхвърлят. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8433 от 22.05.2023 г., постановено по гр.д. № 46364/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 25 състав.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „*******, да запалти на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5