Решение № 265 от 25.04.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Разград, 25.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20213330102093 по описа за 2021 година

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от"Б" ЕООД с ЕИК ************* с която е предявен иск срещу Г. Р. Р. за установяване, че Г. Р. Р. дължи на "Б" ЕООД с ЕИК********, сума в общ размер 5 500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/, включваща: 4 200 лева /четири хиляди и двеста лева и тридесет и една стотинки/ - главница, дължима сума по платежно нареждане от 14.05.2021 г. и 1 300 лева /хиляда и триста лева / - главница, дължима сума по платежно нареждане от 17.05.2021 г. и законна лихва за периода от 08.07.2021 г. до пълното изплащане на дължимата сума, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1509/2021 г. по описа на РС-Разград. Претендира и за заплащане на направените по това и по ч.гр.д. 1509/2021 г. разноски. Сочи, че ответникът е работил като шофьор товарен автомобил /международни превози/ по трудово правоотношение с ищеца, че за негови неправомерни действия са му наложени глоби и управляваният от него автомобил е бил задържан, че ищецът му е предоставил тези суми, за да продължи изпълнението на трудовото правоотношение, че ответникът дължи връщане на тези суми, тъй като те са му предоставени без валидно правно основание, за да погаси свои лични задължения за глоби, че тези две суми са преведени от ищеца на ответника с две платежни нареждания – от 14.05.2021 г. и от 17.05.2021 г., че ищецът е поканил ответника да върне тези суми, но той не е сторил това. Твърди, че за процесната сума е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е депозирал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на иска. Същият оспорва иска. Признава, че е работил по трудово правоотношение с ответника, както и че са му били наложени санкции във връзка с дейността му като шофьор международни превози. Твърди, че причина за тези санкции е било поведението на ищеца – непоставяне на печата върху международната 1 товарителница и указанията на ищеца към ответника да не изпълни разпореждането на органите на реда в Република Италия, както и че задължението е било записано като солидарно за ищеца и ответника по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. Р. Р. е предявил насрещна искова молба срещу

ЕДНОЛИЧНО

ДРУЖЕСТВО

С

ОГРАНИЧЕНА

ОТГОВОРНОСТ „Б” град Б, с която са предявени следните искове: за заплащане на сумата 500.00/петстотин/ лева- дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за периода 28.02.2021г.-31.05.2021г., предявен като частичен иск от общо дължими 1 500.00/хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва считано от 15.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 2 665.00 евро /две хиляди шестстотин шестдесет и пет/ евро представляващи обезщетение за командировъчни пари за периода 21.04.2021г.-31.05.2021г., т.е. за 41 дни по 65.00евро/шестдесет и пет/ евро на ден, ведно със законната лихва считано от 15.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата;

100.00/сто/ лева-дължимо и незаплатено възнаграждение за нощен труд за периода 28.02.2021г.-31.05.2021г. за 200.00/двеста/ часа, ведно със законната лихва считано от 15.06.20021г. до окончателното изплащане на сумата, предавен като частичен иск от общо дължими 500.00/петстотин/ лева;

100.00/сто/ лева-дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд през работни и почивни дни/събота и неделя/ през периода 28.02.2021г.- 31.05.2021г., ведно със законната лихва считано от 15.06.20021г. до окончателното изплащане на сумата, предявен като частичен иск от общо дължими 500.00/петстотин/ лева; 50.00/петдесет/ лева-дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за положен труд през официални празнични дни03.03.2021г., 06.05.2021г. и 24.05.2021г., ведно със законната лихва считано от 15.06.20021г. до окончателното изплащане на сумата, предявен като частичен иск от общо дължими 200.00/двеста/ лева. Претендира и заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че нa 28.02.2021г. постъпил на работа и започнал да изпълнява превози по международни курсове, че с работодателя се договорили да му заплаща дневни командировъчни пари в размер на 65.00EUR, че съгласно клаузата на чл.2, ал.2 от трудовия договор дължимото се месечно трудово възнаграждение следвало да се заплаща от работодателя до 15 число на месеца следващ месеца, за който се дължи, че на 18.03.2021г. работодателят му превел по банков път сумата от 1000.00 лева с основание „аванс командировка”,че на 02.04.2021г. ответникът му заплатил 1000 лева с основание „заплата командировка”, а на 16.04.2021г. - 2 500.00 лева с основание „заплата, командировка”. Твърди, че работил при ответника от 28.02.2021г. до 31.05.2021г. , че през посочения период бил командирован основно в Италия, а след 16.04.2021г. ответното дружество не е извършвало плащане на трудово възнаграждение и командировъчни пари. Счита, че работодателят му дължи трудово възнаграждение по чл.128 от КТ в общ размер на 1 500.00 лева, както и обезщетение за командировъчни пари за 41 /четиридесет и един/ дни по 65.00 EUR/шестдесет и пет/ евро на ден или общо 2 665 EUR, на основание чл.215 от КТ. Твърди, че положил труд в повече от договореното работно време от 8/осем/ часа на ден, като за периода 28.02.2021г.-31.05.2021г. работил извънредно през работни и почивни дни 200.00/двеста/ часа, за които работодателят дължи възнаграждение по чл.261 от КТ в размер на 500.00/петстотин/ лева. Също така твърди, че през периода 28.02.2021г.-31.05.2021г. полагал нощен труд в размер на 200.00/двеста/ часа, за които работодателят дължи на основание чл.261 от КТ възнаграждение в 2 размер на 500.00/петстотин/ лева, както и че през периода 28.02.2021г.31.05.2021г. работил през празнични дни- 03.03.2021г., 06.05.2021г., 24.05.2021г., за което работодателят на основание чл.264 от КТ дължи възнаграждение в размер на 200.00/двеста/ лева, че трудовото правоотношение било прекратено считано от 02.06.2021г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ., че на 11.08.2021г. изпратил на ответното дружество покана за доброволно плащане на горните суми с куриерска фирма „Еконт експрес” по пратка №5300316537906, но и до настоящия момент не получил дължимите суми.

В отговор на насрещната искова молба, ответникът оспорва основателността на предявените обективно съединени искове. Сочи ,че работното време на ответника е било с 8 часа при петдневна работна седмица. Признава, че на служителя се полагат и средства за командироване за времето на командироване в чужбина, съгласно КТ, но счита, че същите са в размер определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, който към датата на командироването е 27 (двадесет и седем) евро на ден, за което са издадени и съответно Заповед за командировка в чужбина № 010321/26.02.2021 г. и Заповед за командировка в чужбина № 230421/22.04.2021г. Твърди, че дружеството е начислило и изплатило на ищеца в пълен размер и без забавяне полагащите му се трудови възнаграждения, включително командировъчни пари, съгласно нормативните изисквания на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, съгласно единни ставки, определени в НСКСЧ, че Регламент (ЕО) 561/2006, който определя правилата относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки, отговорността за познаване на трудовото законодателство и нормативно определени правила за работното време е на шофьора, спазването им е задължение на всеки професионален шофьор, а поведение в нарушение на приетите правила носи отговорност за шофьора, допуснал съответното нарушение, а задължението да следи и спазва определеното работно време е на професионалният шофьор, а не на работодателят му, който не е и възможно да осъществява контрол, от разстояние. Твърди, че в насрещната искова молба не са наведени твърдения, нито са представени каквито и да е доказателства, които да сочат вина или указание на работодателят за нарушаване на определеното работно време.

Твърди, че нощният трудът се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, а ищецът е извършвал своята дейност през деня и няма как да се дължи възнаграждение, както и че съгласно Регламент (ЕО) №561/2006 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и Регламент (ЕИО) №165/2014, шофьорът е длъжен да спазва почивките и работното време и той сам контролира това и няма как да иска възнаграждение за това, след като не представя никакви доказателства, че му е наредено да извършва дейност в дни на национален празник и в почивните дни. Твърди, че според данните от тахографа за март има 22 работни дни, за април 21 работни дни, за май са 17 работни дни и за юни 1 работен ден, или обобщено за периода от 01.03.2021 г. до 31.05.2021 г., ищецът е бил в почивка дните, които му се полагат за това и е ползвал всички дни, които му се полагат по договора, както и е ползвал полагаема платена отпуска, плюс неплатен за период от 06.04.2021 г. до 22.04.2021 г. За националните празници признава, че се дължи двойният размер, но на заплатата, а не на командировъчните пари.

3

След като прецени събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ответникът Г. Р. Р. е работил по трудово правоотношение при ищеца „Бък“ЕООД въз основа на трудов договор от 26.02.2021 г. /л.7/ на длъжност шофьор товарен автомобил /международни превози/. В договора е уговорена основна месечна работна заплата от 650 лв. В т.3 от договора е уговорено заплащането на допълнително месечно трудово възнаграждение за индивидуално трудово представяне, което се определя ежемесечно в размер и по преценка на работодателя. Срокът на заплащане на основното и на допълнителните трудови възнаграждения е края на текущия месец и до 15-то число на следващия. Размерът на платения годишен отпуск е 25 работни дни за всяка календарна година. На работника – ищец по делото, е представена за подпис длъжностна характеристика на длъжността. В последната /л.8/ е посочено 9 часово време за управление на МПС обвързано с минимум 500 кв.м. дневен пробег в зависимост на първото от двете условия, както и това, че е задължително ищецът да получи пътен лист и разписание от прекия си ръководител. В длъжностната характеристика /стр.2/ е записано и задължението ищецът да носи със себе си документите, посочени във Заповед №16/14.10.2008 г. Видно от същата заповед /л.10/ тези документи включват и ЧМР /Товарителница, надлежно попълнени и подпечатани, съпътстващи транспортни документи на товара и документи и сертификати на транспортното средство.

Според представения протокол №7000014486220 /л.14 и сл./ е извършено нарушение от Г. Р. Р.. В същия протокол като солидарно отговорно лице е посочен работодателя „Б“ЕООД. Конкретно е посочено, че е констатирана липса на печат, поставен от водача на транспортната компания в документите. Съответно е допуснато плащане в намален размер, а именно 2000 евро.

На 14.05.2021 г. „Б“ЕООД е превел на Г. Р. Р. сумата 4 200 лв. , като основание за това е посочил: за лична глоба нарушение.

17.05.2021 г. „Б“ЕООД е превел на Г. Р. Р. сумата 1300 лв. със същото основание.

За сумата 5500 лв. „Б“ЕООД е депозирал заявление за издаване на заповед, такава е издадена по ч.гр.д.№1509/2021 г. Срещу същата е депозирано възражение от длъжника, поради което на заявителя са дадени указания па чл.415 от ГПК и в законовия едномесечен срок той е подал установителен иск за вземането.

В представените заповеди за командировка /л.199, л.200/ е посочен размер на дневни пари 27 евро. Командировките са съответно за периода 01.03.2021 г. – 05.04.2021 г., 23.04.2021 г. – 28.05.2021 г.

Представени са две молба /л.225 и 226/ от ищеца за ползване на платен годишен отпуск съответно 4 работни дни за периода 06.04.2021 г. – 09.04.2021 г. и неплатен годишен отпуск от 9 дни за периода 12.04.2021 г. – 22.04.2021 г.