Решение № 183 от 18.11.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500313 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Н. С. и Д. С. Н., чрез адв. Ц. и адв.

Н. срещу решение № 8/15.01.2024г., постановено по гр. д. № 133/2022г. на ОС – Силистра, с което е уважен предявеният от КОНПИ срещу въззивниците иск с правно основание чл.153 ЗОНПИ, като е постановено отнемане в полза на държавата на следното имущество: от Д. С. Н.- поземлен имот с идентификатор ****, гр. Дулово, с площ от 834 кв.м. на стойност 13000 лева; от С. Н. С. – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ СС917*АР на стойност 1500лв.; сума в размер на 50 092лв., представляваща налична сума в края на проверявания период по срочен депозит № 2528125*** в „Банка ДСК“ЕАД.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не се е произнесъл в пълното по заявения в депозираната от ищеца молба частичен отказ от предявените претенции по отношение на сумата от 14 500 лв. /13 000 лв. стойност на недвижимия имот и 1 500лв. – лек автомобил/, като по отношение на посоченото имущество е налице произнасяне по оттеглена 1 претенция и решението в тази част е недопустимо. Навеждат се оплаквания за неправилна преценка на доказателствения материал и направата на изводи по съществото на спора в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Излагат доводи, че неправилно съдът е приел, че е налице несъответствие между доходите и имуществото в размер на 150 000лв. Твърди се, че с недопускането и неприемането на представени от въззивниците веществени доказателства е възпрепятствана възможността те да установят наведените с отговора на исковата молба твърдения, че през 2011г. са имА. приходи от 24 860лв., представляващи суми, получени като обичайни дарения от сватбено тържество, а през 2016г. - приходи от 2 135лв., получени като дарения при сюнет на детето С.. Оспорват като неправилни и необосновани изводите на съда, че посочените в исковата молба и получени от въззивниците парични преводи не са със законен източник, с оглед установеното с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД № 328/2020г. по описана ОС Силистра, който съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК е задължителен за гражданския съд. Неправилно съдът не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства относно това, че числения състав на домакинството на въззивниците е бил различен през отделни периоди в рамките на целия проверяван период. Излага се, че решението в частта с която е постановено отнемане на сумата от 50 092лв. – сума по срочен депозит е в противоречие с разрешението дадено с т.2 на ТР № 4/2023г. на ОСГК на ВКС. Оспорват като необоснован извода на съда за наличност на сумата поради това, че за нея е издадена обезпечителна заповед, без да се изследва въпроса за нейната наличност по банковата сметка. Изложени са и оплаквания, че направените от съда изводи относно отговорността за сторените в производството разноски са в противоречие с нормата на чл.78, ал.4 ГПК. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговори от КОНПИ, чрез А. И. – главен инспектор към ТД Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Депозирана е и частна жалба от Ш. М. А., С. Н. С. и Д. С. Н. срещу постановеното по гр.д. № 133/2022г. по описа на СОС определение № 339/17.05.2024г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Посочва, че е налице прекратяване по отношение на конкретна част от исковата претенция, поради отказ от страна на ищеца, като са налице доказателства за сторени от ответниците разноски и своевременно направено искане за присъждането им.

В случая липсва каквото и да е процесуално или извънпроцесуално поведение от страна на ответниците, което да е наложило и което да има връзка с частичния отказ от исковата претенция, поради което и са налице предпоставките на чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на разноските в полза на ответниците.

С писмен отговор, КОНПИ е оспорил частната жалба като 2 неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

ОС - Силистра се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ.

За да се произнесе по същество на спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу Ш.

М. А., С. Н. С. и Д. С. Н. искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ/ЗОНПИ, ред ДВ, бр.84/2023г./

В подаденото въз основа на Решение № 2417/27.04.2022г. на КПКОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на Окръжна прокуратура – Силистра с рег. №860/11.11.2020г. за привличане на Ш. М. А. като обвиняема по ДП № 6518 ЗМ-138/2019г. по описа на ОД на МВР Силистра, пр.пр. № 860/2020г. за извършени престъпления по чл.255, ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, с Протокол № ТД04ВА/УВ-13647/14.12.2020г. Комисията е образувала проверка, обхващаща периода 14.12.2010г. – 14.12.2020г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от поверяваното лице и от нейния съжител С. Н., несъответно на реализирания от тях доход, като несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са фактически твърдения относно притежаваното имущество в началото на проверявания период, извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки, получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и придобитото имущество, което за целия проверяван период е в размер на 481 674,06 лева значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 ДР на ЗОНПИ и съставляващо основание за отнемане на незаконно придобитото от проверяваните лица имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата на подробно посочени парични суми, съставляващи направени вноски по банкови сметки, постъпили суми от трети лица; два недвижими имота; л.а. „Фолксваген“, „Голф“, с рег. № СС917* АР; сума в размер на 50 092лв., представляваща налична сума в края на проверявания период по срочен депозит № 2528125*** в „Банка ДСК“, с титуляр С. Н..

3

В хода на процеса е заявен отказ от част от исковите претенции, а именно досежно претендираните парични суми, ненА.чни в края на проверката и производството по същите е прекратено с влязло в сила определение от 10.10.2023г.

С оглед на това предмет на искането за отнемане е следното имущество: от Д. С. Н. / син на Ш. А./- ПИ с идентификатор ****, гр. Дулово, с площ от 834 кв.м. на основание чл.144, вр.чл.142, ал.2, т.1, вр.чл.149 ЗОНПИ ; от С. Н. С. – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ СС917*АР; сума в размер на 50 092лв., представляваща налична сума в края на проверявания период по срочен депозит № 25281258*** в „Банка ДСК“ЕАД, на основание чл.151, вр.чл.142, ал.2, т.5, вр.чл.141 и чл.149 ЗОНПИ.

Наведените от въззиваемите в срока по чл.131 ГПК възражения по така предявените искове са основани на доводи за липса на предпоставките за отнемане на процесното имущество, а именно установено несъответствие между доходи и имущество.

Между страните не е спорно, а и от ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Силистра с вх. № №860/11.11.2020г. за привличане на Ш. М. А. като обвиняема по ДП № 6518 ЗМ-138/2019г. по описа на ОД на МВР Силистра, пр.пр. № 860/2020г. за извършени престъпления по чл.255, ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 НК /избягване установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери през периода 21.09.2010г. – 07.09.2020г. като не е подала декларации по чл.49, ал.3, ЗМДТ/, попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, с Протокол № ТД04ВА/УВ-13647/14.12.2020г. Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на същата.

В хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние за периода 14.12.2010г. – 14.12.2020г. /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ на въззивницата и свързаните с нея лица –С. Н. /съжител на въззивницата/.

С присъда по НОХД № 328/2020г. на ОС – Силистра Ш. М. А. е призната за виновна по повдигнатите й обвинения за извършено престъпление по чл.255, ал.1, т.1 ат НК, за това, че в периода 21.09.2010г. – 07.09.2020г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в общ размер на 7 646лв., като не е подала изискуемите по чл.49, ал.3 ЗМДТ данъчни декларации в нито един случай на получени в периода дарения, възлизащи на 218 474,22лв.

С решение № 4311/08.12.2021г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.136 и сл. От ЗОНПИ е взето решени е за предявяване на настоящите искове.

Престъпленията, по повод на които е образувана проверката попадат в 4 обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ. Периодът на проверката е 14.12.2010г. – 14.12.2020г., съответен на предвидения 10-годишния период по см. на чл.112, ал.3 ЗПКОНПИ.

Установеното при проверката от Комисията несъответствие в имуществото на проверяваната е в размер на 407 096,23лв.

Между страните се спори нА.це ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за което същите не са доказА. законен източник на средства за придобиването му и в тази връзка какво се включва в понятието „имущество“, съгласно легалната дефиниция на §1, т.4 от закона и как следва да бъде направен извода за несъответствие.

Съгласно приетото с решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са нА.чни в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. По тези съображения, настоящият състав на съда приема, че придобитото и в последствие отчуждено имущество, както и преминА.те през патримониума на проверяваните лица парични средства, които не са налични в края на проверявания период не следва да участват при направа на извода за несъответствие. При преценката относно наличието на несъответствие на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от проверяваното и свързаните с него лица имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, 5 което да подлежи на отнемане. Ето защо съдът приема, че само когато превишението на наличното в края на периода възмездно придобито имущество спрямо притежаваното имущество в началото на проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения минимум, съдът следва да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т.8 вр. т.2 и т.9 от ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дА. е нА.це превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/. Действително законът не поставя ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от 150 000 лева. Това е така, защото е възможно не всичкото притежавано в края на проверявания период имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан произход на средствата, с които е придобито или погасени по давност права на Комисията/. Подобни хипотези обаче не дерогират изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на общо стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие./ В този смисъл и Решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. № 5134/2021г. по описа на ВКС./