Решение № 6235 от 08.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6235 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т. Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20221100510157 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. П. М., действаща чрез процесуалния си представител адв. Е. А., срещу решение № 20044374/24.06.2022 г., постановено но гр. д.

№ 1245/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в.

С посоченото решение са отхвърлени предявените от Т. П. М. срещу Б. А. Я. искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата: сумата от 1779.75 лева - принудително събрана от ищцата сума, която тя е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД за доставена топлинна енергия на имот с адрес: гр. София, ул. ****, събрана по изп.д. № 20158440402111 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ и сумата от 278.51 лева принудително събрана от ищцата сума в полза на ЧСИ С.Я. за такси и разноски по изп. д. № 20158440402111- имуществена вреда на ищцата, която се претендира от ответника в следствие на бездействието му да заплати задължения към „Топлофикация София“ ЕАД.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени изцяло, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият Б. А. Я., действащ чрез адв. И.И., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната от ищцата част по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 1779.75 лв.

За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че ищцата е следвало да оспори съществуването на облигационната връзка с Топлофикация София“ ЕАД във воденото заповедно производство, като е приел, че възможността й за оспорване на този факт в настоящето производство е преклудирана.

Действително влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на пресъдено нещо, което е установено между настоящата ищца и „Топлофикация София“ ЕАД.

Преклузията, която произтича от процесуалното бездействие на ищцата да упражни правото си на възражение в образуваното срещу нея заповедно производство, е довело до погасяване на правото й на възражение в това производство, но не засяга защитата й по отношение на самостоятелното вземане, което има срещу настоящия ответник и на произтичащите от него права.

С оглед принципите на непосредственост и състезателност на гражданския процес, възраженията на ответника в исково/заповедно производство са защитни процесуални действия единствено срещу претендираното или отричаното от ищеца /в случая заявителя „Топлофикация София“ ЕАД/ в исковата молба конкретно спорно материално право, по което е образувано съответното дело.

Действително заповедта за изпълнение е влязла в сила и спорът между „Топлофикация София” ЕАД и ищцата не може да бъде пререшаван. Не може обаче да бъде отречено правото на жалбоподателя да търси своет о вземане в отделен процес срещу действителния ползвател на имота.

Когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл.55, ал.1 от ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 от ЗЗД. Липсва пряка престация между ищцата и ответника и ищцата не разполага с друг иск, с който да защити твърдяното от нея право по отношение на този ответник. Правото на иск за вземане за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД възниква само тогава, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.

По смисъла на т. 11 от ППВС № 1 от 1979 г. възможността на едно лице да защити 2 свое право с определен иск спрямо други лица не отнема възможността му да се защити с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД спрямо трети лица по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили.

Третото лице, което има интерес от изпълнение на чуждо задължение разполага с иск по чл. 59 от ЗЗД, за да реализира регресното си право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнило на кредитора, като регресното право може да произтича от различни вътрешни правоотношения между длъжника и платилото трето лице. Искът за неоснователно обогатяване се основава на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е оправдано от гледна точка на закона.

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Формите, чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице или на юридически събития. Обедняването може да има различни форми на проявление ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.

По делото е установено, че с решение от 15.11.1986г. бракът между ищцата и Б. А. Я. е бил прекратен, като след смъртта на Я., негов единствен наследник е останал ответникът по настоящето дело, който е живял и е бил единствен ползвател на топлоснабдения имот през процесния период. Тези обстоятелства не са били оспорени от ответника.

Видно от представеното удостоверение на ЧСИ Я. от ищцата е събрана сумата от 1779.75 лв., представляваща задължения по изпълнителното дело, съгласно издадения изпълнителен лист от 06.11.2021г. по гр. д. № 15256/2012г. на СРС, 113 с-в.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното. Едва в писмената защита пред СРС ответникът твърди, че е приел наследството по опис. Доказателства за това не са представени нито в преклузивния срок по чл. 131 ГПК, нито с писмената защита, нито в производството пред СГС.

Видно от представените доказателства, собственик на имота е бил Б. А. Я. /ЕГН **********/до неговата смърт на 21.08.2008г. Негов единствен наследник е бил Асен Б.ов Я., а след неговата смърт на 12.06.2012г. – наследник е ответникът по настоящето дело Б. А.

Я.. Основателни са оплакванията, изложени във въззивната жалба, че възникналото 3 задължение за плащане към „Топлофикация София” ЕАД има имуществен характер и се включва в наследствената маса. Ето защо, сумите за потребена топлинна енергия е следвало да се заплащат изцяло от ответника по настоящето дело.

Напълно неотносимо към настоящия спор е дали ЧСИ е следвало да преведе сумите на присъединения взискател НАП. От представеното удостоверение от ЧСИ се установява, че сумата е преведена на взискателя „Топлофикация София” ЕАД във връзка с образуваното изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист по гр. д. № 15256/2012г. на СРС, 113 с-в срещу ищцата за задължения към „Топлофикация София“ ЕАД.

Ето защо, се установяват предпоставките на иска по чл. 59 ЗЗД, поради което същият следва да бъде уважен. Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде отменено в тази част.

Неоснователна е въззивната жалба срещу решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска за сумата от 278.51 лв. , представляваща имуществени вреди, изразяващи се в такси и разноски в изпълнителното производство, платени към ЧСИ.

Исковата претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.

За нейното уважаване е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: че е налице осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

От представените по делото доказателства не се установява противоправно поведение от страна на ответника. Изпълнителният лист по гр. д. № 15256/2012г. на СРС, 113 с-в е бил издаден срещу ищцата, поради неподаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срок. Ето защо, направените разноски в изпълнителното производство не са следствие на противоправно поведение от страна на ответника.

Липсата само на един от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД води до недоказаност на иска, без да е необходимо обсъждане наличието на останалите елементи от състава.

Ето защо, решението на СРС в тази част е правилно е следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 516.55 лв., представляваща направените пред СРС разноски, както и сумата от 454.48 лв. , представляваща направените във въззивното производство разноски, съразмерно на уважената част на исковете.

Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в производството пред СГС. С оглед материалния интерес и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, както и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да намали заплатеното адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредбата минимум от 506 лв.

Ето защо, на ответника се дължат разноски в размер на 68.46 лв. в производството пред 4

СГС, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20044374 от 24.06.2022 г., постановено по гр. д.№ 1245/2020 г. на Софийски районен съд, 46 с-в в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т. П. М., ЕГН ********** срещу Б. А. Я., ЕТН ********** иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 1779.75 лв., представляваща платена от ищцата сума за топлинна енергия, с която ответникът неоснователно се е обогатил и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б. А. Я., ЕГН ********** да заплати на Т. П. М., ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 1779.75 лв., представляваща платена от ищцата сума за топлинна енергия, с която ответникът неоснователно се е обогатил.

ОСЪЖДА Б. А. Я., ЕГН ********** да заплати на Т. П. М., ЕГН ********** , на основание 78, ал. 1 ГПК, сумата от 516.55 лв., представляваща направените пред СРС разноски, както и сумата от 454.48 лв. , представляваща направените във въззивното производство разноски, съразмерно на уважената част на исковете.