Решение № 4738 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4738 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20241110208883 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 771368-F757966 / 27.05.2024 г., издадено от началника на Отдел "Оперативни дейности"-София в ГД "Фискален контрол" към НАП, на ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО КД ЕИК 131071587 е наложена "имуществена санкция" в размер н а 1000 лева за извършено административно нарушение на 30.01.2024г.по чл. 127и, ал. 1 ДОПК на основание чл.278б, ал.4 от ДОПК..

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното дружество, в която са релевирани доводи за неговата неправилност.

Изложено е, че е нарушен материалният закон и е допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи, че не е извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Излагат се оплаквания, че липсва описание на нарушението, респективно как е проследено съответствието между декларираното и реално внесеното, че не е посочена датата на нарушението, както и място на извършването му, липсват данни за изпращача на стоката, както и за страната на изпращане. Твърди се, че в АУАН не е дадена правна квалификация на нарушението. Сочи, че липсата на фактура пречи да бъде приложена санкционната разпоредба. Намира санкцията за непропорционална на извършеното нарушение. Моли за отмяна на НП, претендира разноски.

Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба в хода на съдебното производство по делото, като се повтарят изложените в същата съображения.

Сочи, че не е установено стоките да са с висок фискален риск, както и че не било ясно в какви опаковки са стоките, които са били транспортирани, а в АУАН не е посочен код на стоката. От съда се иска да отмени атакуваното НП, като в полза на жалбоподателя се присъдят направените по делото разноски съобразно представения списък за разноски.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата законосъобразност. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

1

Депозираната жалба срещу атакуваното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирано лице.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 30.01.2024г. в пункт за фискален контрол ГКПП Кулата била извършена проверка от инспектори по приходите към НАП на МПС с рег. № Е****МС с водач С.П. МПС било пломбирано с ненарушена пломба. Било установено, че са декларирани стоки с висок фискален риск СВФР / Птичи яйца с черупки, пресни, консервирани или варени: Други пресни яйца: От кокошки (Gallus domesticus) с код по КН 0407 21 00 /с получател ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД с ЕИК 131071587 общо 30 000 броя, но било констатирано несъответствие по документи. Бил изготвен ПИП № ************ 1/30.01.2024 г.

При извършена проверка на 31.01.2024 г. в 12:26 ч. в с. Равно поле, ул."Т.М." № 1, Складова база на "Лидл", стопанисван от "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД с ЕИК 131071587 във връзка с издадения ПИП № ************ 1/30.01.2024 г. за внос на стоки с висок фискален риск СВФР / Птичи яйца с черупки, пресни, консервирани или варени:

Други пресни яйца: От кокошки (Gallus domesticus) с код по КН 0407 21 00 /с получател ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД с ЕИК 131071587 било установено, че има несъответствие в количеството на получената стока с предварително декларираната от задълженото лице. Бил проверен същият камион, пломбиран надлежно и с водач Петрушев.

ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД с ЕИК 131071587 предварително било декларирало 30 000 бройки СВФР по УНП №2024013010336. При разтоварване на стоката и на мястото на разтоварване е установено, че получената СВФР е 24 000 бройки, която съответства и на представените документи, придружаващи стоката, но не и на декларираното от получателя към НАП. Установената разлика в количеството на получената стока била 6000 бройки помалко от декларираното. Проверяващите органи приели, че дружеството е декларирало неверни данни по отношение на количеството стока, приели, че е налице вътреобщностна доставка. При втората по ред проверка товарният автомобил бил с ненарушена пломба.

Във връзка с нарушението свидетелят Г. съставил АУАН cep. AN № F757966 / 28.02.2024 г., срещу ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО КД за извършено от дружеството административно нарушение по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, който бил връчен и подписан от представител на дружеството.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и Наказателно постановление № 771368-F757966 / 27.05.2024 г., издадено от началника на Отдел "Оперативни дейности"София в ГД "Фискален контрол" към НАП, с което на ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО КД ЕИК 131071587 е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 лева за извършено административно нарушение на 30.01.2024г.по чл. 127и, ал. 1 ДОПК на основание чл.278б, ал.4 от ДОПК.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Г.; два броя протоколи за извършена проверка, приемо-предавателен протокол, ЧМР документация, информация за доставка, заповед за компетентност, извлечение за декларирани данни, списък със стоки с висок фискален риск, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от 2 събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В този смисъл съдът кредитира показанията на свидетеля Г., служител на НАП, който е извършил процесната документална проверка в складовата база на дружеството-жалбоподател, както и проверка на самата стока по вид и количество чрез преброяване. Показанията на свидетеля са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от събрания по делото писмен доказателствен материал. Доказателствените източници са еднопосочни и липса основание за дискредитирането им. В тази връзка от събраните гласни доказателствени средства се установява разминаването в декларираното количество стоки с висок фискален риск, респективно, че в хода на проверката са установени едва 24 000 броя яйца от кокошки, а не декларираните 30 000 броя. Видно от показаната на свидетеля, камионът е бил с пломба, която е била ненарушена. Свидетелят съобщава и че яйцата са били преброени при проверката и така лично е констатирал несъответствието. В случая несъответствието съдът намира за безспорно установено, доколкото същото се констатира както при преброяването на стоката по време на проверката, така и видно от съпътстващите я документи. Ето защо това възражение в жалбата съдът намира за неоснователно.

От протоколите за извършени проверки се установява тяхното протичане и констатациите на органите по приходите.

Видно от списъка на стоки с висок фискален риск, установената стока попада под този режим.

Видно от извлечението, предоставено то НАП по разпореждане на съда, действително е декларирано количеството от 30 000 яйца от птичи произход.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, видно от приложените удостоверения и заповеди за компетентност, но при допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице и е формално основание за отмяна на НП, както и нарушение на материалния закон що се отнася до елементите от обективната съставомерност на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК: "при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване".

Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България: "при всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва 3 чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48".

Според чл. 278б, ал.4 лице, което декларира неверни данни по чл. 127и, ал. 1 – 5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от разликата между данъчната основа по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност на установените при проверка стоки и данъчната основа на декларираните стоки, но не по-малко от 1000 лв.

Съдът намира, че така посоченият състав на административно нарушение изисква превозът на стоката с висок фискален риск да започва от територията на друга държава, членка на Европейския съюз, и да завършва на територията на страната. Съдът обаче констатира, че нито в АУАН, нито в НП е посочено кой е изпращач на стоката, но посъществено не е уточнено въобще от коя държава е започнал превозът, за да е приложима разпоредбата на чл.127и, ал.1 от ДОПК. Съдът е в пълна невъзможност да установи какви са констатациите на актосъставителя и на АНО по отношение на началото на превоза, за да се прецени въобще дали се касае за превоз на стока по смисъла на посочения текст. Не става ясно нито от АУАН, нито от НП от коя държава е започнал превозът. В този смисъл съдът установи, че не е описан словесно съществен елемент от обективната съставомерност на нарушението. Следва да се има предвид, че в НП и АУАН тези обстоятелства не са намерили никакво отражение, а само е посочено, че се касае за „ВОП на СВФР“. Макар и за съда да е възможно по тълкувателен път да приеме, че ВОП означава вътреобщностно придобиване, следва да се има предвид, че нито чл.127и, нито чл.278б, ал.4 от ДОПК използват този термин, респективно нарушението остава неясно от фактическа страна като словесно описание. Нито в протоколите за проверка, нито в АУАН и НП е посочено от къде е изпратена стоката. Няма и данни в АУАН и НП въобще къде е извършена проверката на МПС на 30.01.2024г., както и дали е на ГКПП и кой е той, за да се направи поне предположение за произхода на стоката.

Следва да се има предвид, че чл.127и, ал.1 от ДОПК не създава задължение за деклариране на стоки с висок фискален риск при ВОП, а при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната. Според §1 от Допълнителните разпоредби на ДОПК "Вътреобщностна доставка на стоки" и "вътреобщностно придобиване на стоки" са тези по смисъла на чл. 7 и 13 от Закона за данък върху добавената стойност“.