Решение № 25 от 15.01.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Казанлък, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510102646 по описа за 2023 година

Производството по делото е по извършване на делба на недвижим имот - втора фаза.

С влязло в сила решение № 319/12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2646/2023 г. по описа на РС-Казанлък, е допуснато извършване на съдебна делба между Л. Д. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, Р. И. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, З. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, М. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, и Д. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, на следния недвижим имот:

СГРАДА с идентификатор: ****.167.1 (****), със застроена площ: 72 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение, жилищна сграда - еднофамилна, изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: ****.167 (****) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., обл. С.З., одобрени със Заповед **** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 04.08.2023 г., адрес на поземления имот: ****, площ: 403, кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 167, квартал: 281, парцел IV, при граници и съседи: ****.510, ****.168, ****.509, ****.166. при квоти, както следва: за Л. Д. Ф., ЕГН ********** - 1/4 ид. част от правото на собственост; за Р. И. Ф., ЕГН ********** - 1/4 ид. част от правото на собственост; за З. Г. С., ЕГН ********** - 1/6 ид. част от правото на собственост; за М. В. М., ЕГН 1

********** - 1/6 ид. част от правото на собственост; за Д. В. М., ЕГН ********** - 1/6 ид. част от правото на собственост.

В първото открито съдебно заседание във фазата по извършването на делбата съделителят Р. И. Ф. предявил претенция за възлагане на процесния имот на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК. Твърди, че имотът е неподеляемо жилище, в което при откриване на наследството е живял и не притежава друго жилище.

Съделителите З. Г. С., М. В. М., Д. В. М. оспорват възлагателната претенция на Р. Ф., като оспорват твърдението му, че при откриване на наследството е живял в наследственото жилище.

В първото по делото заседание след допускане на делбата З. Г. С., М. В.

М., Д. В. М. са поискали постановяване на привременна мярка на основание чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане от съделителя Р. И. Ф. на сумата от по 56 лева месечно на всеки от съделителите за лишаване от ползването на по 1/6 ид. ч. от делбения имот за периода от 14.11.2024 г. до окончателното извършване на делбата.

Съделителят Р. И. Ф. не оспорва размера и периода на претендираната сума по привременната мярка.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на поделяемостта и актуалната пазарна оценка на процесния имот по делото са изслушани заключения на комплексна СТЕ с вх.

№ 6941/14.05.2024г. и СТЕ с вх. № 14796/21.10.2024г. и допълнително заключение към нея. Според заключението на комплексна СТЕ с вх. № 6941/14.05.2024 г., съгласно действащите норми за проектиране и специфичните характеристики на делбения имот същият е реално неподеляем без съществени преустройства. Според заключението на СТЕ с вх. № 14796/21.10.2024 г. актуалната пазарна оценка на процесния имот е 79 676 лв., а средната стойност на пазарния наем на имота е в размер на 336, 00 лв. на месец, а за 1/6 ид. ч. от имота средната стойност на пазарния наем е в размер на 56 лв. на месец.

Настоящият съдебен състав кредитира и допълнителното заключение по съдебно-техническа експертиза с вх. № 16600/20.11.2024 г., като обективно и компетентно изготвено. Съгласно експертното заключение Вещото лице е взело данни за конкретните три аналози от интернет, имоти обявени за продажба. Вещото лице също приема, че делбеният имот също е за ремонт.

Има дворно място с гараж и постройка от допълващо застрояване. Обявена е с отстъпено право на строеж. Дворът е с площ 685 м2. Приет коефициент за офертни цени 0,95. Приет коефициент за местоположение 0,8. Приет коефициент за състояние на имота 0,7. Сградата, обект на делото, е в много лошо състояние, за ремонт и подмяна. Няма външна мазилка.

Довършителните работи в една сграда са приблизително 40% от строително 2 монтажните работи на цялото строителство 270 000 x 0,95 x 0,8 x 0,7 x 0,6 = 86 184 лв.

От представената по делото справка от имотния регистър за заличавания и отбелязвания по персонална партида, касаеща Р. И. Ф. е видно, че същият не притежава друго жилище освен 1/4 ид. ч. от процесния имот.

Не се спори между страните по делото, че към настоящия момент процесният имот се ползва от Р. И. Ф. .

За установяване на спорното обстоятелство дали Р. И. Ф. при откриване на наследството е живял в имота по делото бяха ангажирани гласни доказателства.

Свидетелят С.Т., посочен от Ф., заяви, че познавал Л. и Р., познавал и сестрата на И., която също била починала. Децата на сестра му не ги бил виждал и не ги познавал. Къщата я знаел, повече от 30 годни се познавали с И.. Работели заедно преди много години. До смъртта му били приятели.

Много добре познавал къщата, много пъти бил ходил. Събирали се за И.ден, за рождени дни. Р. го познавал от малък – това е малкият син на И.. Имал и големи деца от първия брак на жена му. Р. бил единственото биологично дете.

Къщата имала два входа, минавало се от към терасата и от входа, където влизали на втория етаж. Имало две стаи, баня, тоалетна. Там живели.

Поддържали са постоянна връзка. На първия етаж на къщата живеели бащата и майката на И.. Към момента на смъртта на бабата и дядото Р. живеел в къщата. Към момента на смъртта на баща му Р. живеел в къщата на ул. ****.

От Л. разбрал, че И. бил починал в болница в П.. От миналата година не бил ходил в дома на И.. Р. не го бил виждал в къщата, срещали се на улицата до магазин „К.“.

Свидетелката А. К. заяви, че познава Л. Д. Ф.. Тя била на годините на баща й, знае, че живеела в чужбина, знае, че мъжът й бил от К. – И., виждала го е. Повечето време не била в селото, защото била в чужбина. Преди това живеели в К., а последните години в с. П., около 4-5 години Л. живеела в с. П..

Синът й знае, че е международен шофьор. Имала двама сина - Р. и П.. Р. пътувал много често, не го била виждала често в селото. П. също не го виждала, знае, че работел в К.. Не помни Р. като малък, като ученик знае, че е учил в П. и живеели там, знае, че се е прибирал при баща му в К., споделял е, че е идвал в К.. Р. бил 7-8- години по-малък от свидетелката. Тази информация била от преди 10-тина години. За Р. знае, че пътувал много с камиони. Р. не го била виждала толкова често в селото. Предполага, че в К. живеел, друг имот не е чувала да имат някъде. Като кмет, Л. й се обадила да пуснат разрешително на името на Р. за една земеделска земя, попитала къде бил, защото знае, че пътува и искала да знае дали е в Б.. Л. й казала, че Р. бил в Б., но бил в К.. Това й казала. Р. си бил закупил земеделски имот и искал да издаде разрешително за премахване на дървета. Л. сама живеела в с. П., но преди да почине И., знае, че го докарала, защото в К. не им било удобно в къщата на втория етаж. Къщата не знае къде е. Не може да кажа дали била 3 тяхна и къде са живели. Знае, че мъжът й бил от К. и тук били живели с детето на млади години, но не го е виждала лично.

Свидетелката Б.И., посочена от З. Г. С., М. В. М., Д. В. заявява, че познава З. С.. З. й била съученичка и приятелка. Живеела на ул. ****. Родени били в К., на тази улица били живели, после З. отишла в Р., после отишла в Б., а сега била в А.. Поддържала връзка с нея. Познавала Д. - бабата и М. Ф. – дядото. Живеели в тази къща на първия етаж. На втория етаж, докато били малки, живеели З. с майка си и баща си. В последствие, след като се развели, И. бил в Съюза, като се върнал, той останал на втория етаж, а З., с майка си и баща си, слезли на първия. Л. се наричала съпругата на И.. Много отдавна се били разделили с И., не знае дали имат развод. Имали дете, което било малко тогава. Тяхното дете се казвало Р., ако го видела, никога нямала да го познае.

Виждала го била като малък. След раздялата Р. останал при Л., а И. останал сам. И. останал в къщата след смъртта на родителите си. М. живеела в Р. и първият етаж останал неин, като наследник на родителите си. Етажът бил празен, защото М. я нямало. Свидетелката работела във „****“ и 2020-2022 година била инкасатор на тяхната улица. При посещенията само И. й отварял, нямало друг, който да съжителства с него. Не била виждала друг човек.

Нямало друг, който да отваря през 2020-2022 г.

Съдът постави в очна ставка свидетелите С.Е.Т. и свидетеля Б. Д. И.. И двамата заявиха, че не знаят кой е водил И. в болница. Свидетелката научила за смъртта на И. от некролога. Свидетел С.Т. заяви, че Л. е била в И.. Р. последните години не го виждал в къщата, виждал го пред К. или някъде из града. Знае, че е шофьор на автовоз. Той пътувал из Е. и И..

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По възлагателната претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК:

В срока по чл. 349, ал. 4 ГПК съделителят Р. Ф. е направил искане за възлагане на процесния имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, което е прието за разглеждане във втората фаза на делбата.

За основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК е необходимо да се докаже кумулативното наличие на следните факти – процесният имот да е неподеляем; да е жилищен; съсобствеността върху него да е възникнала изцяло от наследяване; при откриване на наследството съделителят да е живял в имота и съделителят да не притежава друг жилищен имот.

Посочените факти подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за възлагане, с изключение на отрицателния факт, че не е титуляр на правото на собственост върху друг жилищен имот. Положителният факт – притежаване на друг жилищен имот следва да се докаже от съделителя, който оспорва претенцията за възлагане.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК е неоснователна.

4

Съображенията за това са следните:

От неоспореното от страните заключение на съдебно- техническите експертизи се установява, че процесният имот е неподеляем.

Следва да се обсъди наличието на следващата предпоставка за възлагане на имота, а именно - съсобствеността върху имота да е възникнала изцяло от наследяване.

Съгласно т. 8 от ТР N 1/04 г. на ОСГК на ВКС при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.

288, ал. 3 ГПК (отм.) е недопустимо. Според посоченото ТР на ОСГК на ВКС само възникнала в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.).

В случая, данните по делото сочат, че съсобствеността върху имота е възникнала на основание наследствено правоприемство, след като по делото се установи, че договорът за дарение от 1993г. е върху невъзможен предмет и е нищожен, поради което възлагането по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е приложимо.

От справката от имотния регистър за заличавания и отбелязвания по персонална партида, касаеща Р. И. Ф. е видно, че същият не притежава друго жилище освен 1/4 ид. ч. от процесния имот.

Спорна в настоящия случай е предпоставката "съделителят, който е предявил претенцията, да е живял в имота към момента на откриване на наследството". Под това понятие практиката в т. 7 на тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС приема, че наследникът следва да е живял в имота постоянно, продължително, т. е. да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване жилищните нужди на съделителя, без законът да изисква съделителят да е живял с наследодателя в едно домакинство.