Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3061 от 09.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2326/2026
Вид
Определение № 3061
Подписан
09.10.2026
В сила
09.10.2026
Състав
Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 422а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 442а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.443 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.470 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.486, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3061 гр. София, 09.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20261000502326 по описа за 2026 година

Производството е по 274 вр. чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Н. К., чрез особен представител адв.М., против определение № 15835/23.07.2026г., постановено по гр.д.№ 7252/2026г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. №43644/08.06.2026г. на ЧСИ С. Х. по изпълнително дело № 20218630400546, подадена от длъжника по изпълнението Н. К., чрез назначения му особен представител срещу отказа на съдебния изпълнител да уважи възраженията срещу насочване на изпълнението срещу недвижим имот на длъжника с доводи за несъразмерност на подлежащото на принудително изпълнение вземане и стойността на недвижимия имот.

В жалбата се твърди, че разпоредбата на чл. 442а ГПК въвежда самостоятелна гаранция за защита на длъжника срещу несъразмерно принудително изпълнение, и ако отказът на съдебния изпълнител да приложи тази разпоредба бъде изключен изцяло от съдебен контрол, предоставената от закона защита се обезмисляла и оставала изцяло зависима от едностранната преценка на същия съдебен изпълнител. Моли обжалваното определение да бъде отмеН., а делото да се върне на Софийски градски съд за разглеждане на жалбата по същество.

Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба с вх.

№43644/08.06.2026г. на ЧСИ С. Х. по изпълнително дело №20218630400546, подадена от длъжника по изпълнението Н. В. К., чрез назначения му особен представител – адвокат В.

М. срещу отказа на съдебния изпълнител да уважи възраженията срещу насочване на изпълнението срещу недвижим имот на длъжника с доводи за несъразмерност на 1 подлежащото на принудително изпълнение вземане и стойността на недвижимия имот.

Както е посочено и в обжалваното определение съгл. нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл.

436, ал. 1 ГПК).

Въззивният състав намира атакуваното определение за правилно, тъй като действието на съдебният изпълнител, което са обжалва от Н.К. –а именно: отказа на съдебния изпълнител да уважи възражение за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки или принудителни действия не подлежи на самостоятелно обжалване, нито съгласно чл. 435 ГПК, нито в чл. 422а ГПК, законът не предвижда самостоятелно обжалване на посоченото изпълнително действие, както е наведено в жалбата. Следва да бъде споделено приетото от първоинстанционният съд, че разглеждането на възражението на длъжника е от компетентността единствено на съдебния изпълнител, който отговаря имуществено за вреди, в случаите на несъразмерност, като длъжникът разполага и с възможностите по чл.443 ГПК сам да предложи към кое имущество да се насочи изпълнението. Защита на длъжника срещу насочване на изпълнението към определено имущество е предвидена само в хипотеза на несеквестируемост на същото, каквото не се твърди и е изключена с оглед характера на имуществото.

При пълното съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, жалбата следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №15835/23.07.2026г.,

№7252/2026г. по описа на Софийски градски съд. постановено по гр.дело

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3