Решение № 58 от 19.09.2025, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Административно наказателно дело 129/2025
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 19.09.2025
- В сила
- 10.10.2025
- Състав
- ТОДОР АСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.5 ал.3 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Гълъбово, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20255550200129 по описа за 2025 година По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят И. Ж., чрез адв. Ж.
В. от АК – Стара Загора, моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуалния си представител, който поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.03.2025г. около 00.37ч. в гр. Гълъбово, актосъставителят Ч. К. В. – служител на РУ-Гълъбово, спрял за рутинна проверка лек автомобил „Опел Мерива” с per. № ******, движещ се по ул.”Г. Бенковски” №17 в посока изток.
Автомобилът бил собственост на М. С. Ж. е ЕГН **********. Управляван бил 1 от жалбоподателя И. И. Ж., с ЕГН - **********, постоянен адрес ******. След справка направена чрез ОДЧ, актосъставителя установил, че въпросното МПС към момента на проверката е служебно дерегистрирано, за което нарушение на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA Акт № ****** за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. Въз основа така съставеният АУАН, впоследствие С.П.Б. - Началник на РУ в ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово издал обжалваното Наказателно постановление № ******/14.04.2025г. на, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ на жалбоподателя била наложена “Глоба” в размер на 400 лева (четиристотин лева).
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 28.05.2025 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 10.06.2025 г., видно от входящия регистрационен номер.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, по отношение на които доказателства съдът формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната логическа и съдържателна съгласуваност.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено извършено нарушение от страна на И. И.
Ж. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят Ж. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.
Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателят.
С оглед изложеното, съдът намира, че И. Ж. е осъществил от обективна и 2 субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Въпреки установеното нарушение, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно действително съгласно чл.638, ал.3 КЗ административно нарушение извършва лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите- т.е. договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;
Тъй като материално правното положение на лицето, което само управлява автомобил не може да бъде по-тежко от това на собственика на автомобила, следва да се приеме, че отговорност по чл. 638, ал.3 КЗ възниква за лицето управляващо автомобил, без да е негов собственик, само ако за въпросният автомобил е било задължително сключването на задължителна застраховка на автомобилистите. Съгласно чл. 483 ал.1 т.1 КЗ такова задължение е налице ако автомобилът е регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение.
В случая се установява, че МПС е било спряно временно от движение, но липсва каквато и да е доказателствена обезпеченост на задължителния елемент от субективната съставомерност, а именно собственикът да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство от Сектор ПП при ОД на МВР, с оглед задължението му по чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата и тази негова информираност да е била предадена на жалбоподателя за да се приеме, че последният е знаел за това обстоятелство към 19.03.2025 г. - момента, в който жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил и е бил спрян за проверка.
Незнанието на това обстоятелство прави деянието несъставомерно, а НП необосновано и недоказано, и подлежащо на отмяна. В конкретната хипотеза жалбоподателят е управлявал временно спряно от движение МПС, което се субсумира под фактическия състав на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, каквото нарушение обаче не е вменено на жалбоподателя.
По горните съображения обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено. С оглед изхода от спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът счита за основателно направеното в жалбата от процесуалния представител на жалбоподателя искане за 3 присъждане в полза на страната на сторените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер на 500 лева за адвокатски хонорар.
Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание (глоба в размер на 400 лв.), както и обема на извършените процесуални действия и приключване на делото в едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в претендираният размер, който е съобразен с правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което направеното в тази връзка възражение е неоснователно и следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателят сумата в размер на 500 лева за направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ ******/14.04.2025г. на С.П.Б. Началник на РУ в ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от К З на И. И. Ж., ЕГН ********** е наложена “Глоба” в размер на 400 лева (четиристотин лева).
ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Ж., ЕГН **********, жив.**************** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________ 4