Определение № 605 от 10.12.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 605 гр. Бургас, 10.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242000500489 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и по чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение № 260005/21.06.2024 год. по гр.д.№ 2903/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд са отхвърлени предявените от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /понастоящем КОНПИ/, с БУЛСТАТ *, представлявана от С. С. Ц. със седалище: гр.С., ул.Г.С.Р. №* с адрес за призоваване: град Б. ул."Ф. К." № *, ет.* БУЛСТАТ * против Д. А. П. с ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр.

Б., ж.к. „И.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с настоящ адрес: с.И., област Б.с, *** и К. Т. Я. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул. „П.“ № *, ет.З*, ап.*, двамата представлявани от адв. И. П. Ц. от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Г. К.“ № *, ет.*, ап.*, искове за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност общо 217 007,77 лв., формирано като сбор от:

- недвижим имот - Апартамент № 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.В., община Н., с адрес на имота: гр.С. В., 8229, комплекс ,Д.“, блок *, етаж *, апартамент *, находящ се в жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива - 1, състоящ се от: дневна с кухненски бокс, две спални, санитарен възел, санитарен възел с баня, три тераси, със застроена площ от 99.21 кв.м., с прилежащи части 16.61 кв.м. ид.части от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти в сградата: СО с ид.

1

*** и СО с ид. ***, под обекта: СО с ид.

***, над обекта: СО с ид. ***, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с ид.

*** с площ от 3755 кв.м., с административен адрес: гр.С.В., община Н., ул. „К.“, предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект, граници на поземления обект: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №

***, придобит с нот.а.№ 45, том V, рег.№ 5308, н.д.№ 801/ 21.05.2019г. на нотариус с рег.№ 208 с район на действие PC-Несебър, вх.рег.

№ 2702/ 21.05.2019г. акт № 33, том 8, дело № 1453/2019г. на СВ - Н., с пазарна стойност 199 300 лв., подлежащ на отнемане от Д. А. П. и К. Т. Я. на основание чл. 144, във връзка с чл. 142 ал. 2, т. 2, предл.второ, във връзка с чл.

141 от ЗОНПИ;

- сума в размер на 16 367,72 лв., представляваща вноски на каса от Д.

А. П. по стандартен депозит с IBAN * в GBR в „Уникредит Булбанк“ АД, подлежаща на отнемане от Д. А. П. на основание чл. 151, вр. чл.142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, налична в края на проверявания период;

- сума в размер на 33,83 лв., представляваща преобразуван остатък от вноски на каса от Д. А. П. по многофакторен спестовен влог с IBAN * в лв. в „Уникредит Булбанк“ АД, подлежаща на отнемане от Д. А. П. на основание чл.

151, вр. чл.142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, налична в края на проверявания период;

- сума в размер на 869,40 лв., представляваща преобразуван остатък от вноски на каса от Д. А. П. по разплащателна сметка с IBAN * в лв. в „Първа инвестиционна банка“ АД, подлежаща на отнемане от Д. А. П. на основание чл. 151, вр. чл.142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, налична в края на проверявания период;

- сума в размер на 435,82 лв., представляваща вноски на каса от К. Т. Я. по разплащателна сметка с дебитна карта с IBAN * в лв. в „Райфайзенбанк България“ АД, подлежаща на отнемане от К. Т. Я. на основание чл. 151, вр. чл.142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, налична в края на проверявания период, като неоснователни.

- осъдена е КОНПИ с БУЛСТАТ * представлявана от А. С. със седалище: гр.София, ул.Г.С.Р. № * с адрес за призоваване: град Б., ул.”Ф. К.” № *, ет.*, БУЛСТАТ * да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас държавна такса за производството в размер на 8680,27 /осем хиляди шестстотин и осемдесет лв. двадесет и седем ст./.

- осъдена е КОНПИ с БУЛСТАТ * представлявана от А. С. със седалище: гр.С., ул.Г.С.Р. № *, с адрес за призоваване: град Б., ул.”Ф.К.” № *, ет.*, БУЛСТАТ * да заплати в полза на Д. А. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с настоящ адрес: с.И., 2 област Б., ул. „Ст.“ № * и К. Т. Я. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б ул. „П“ № *, ет.*, ап.*, двамата представлявани от адв. И. П. Ц. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Б., ул. „Г. К.“ № *, ет.*, ап.* сумата от 10 913,40 /десет хиляди деветстотин и тринадесет лв. четиридесет ст./ направени по делото разноски.

С определение № 260060/21.10.2024 год. по гр.д.№ 2903/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлена подадената молба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество за изменение на решение № 260005/ 21.06.2024 год., в частта за разноските, за намаляване на присъденото в полза на Д. А. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Б., ж.к. „.“ № *, вх.*, ет.*, ап.* с настоящ адрес: с.И., област Б., ул. „С.“ № * и К. Т. Я. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б. ул. „П.“ № * ет.*, ап.*, двамата представлявани от адв. И. П. Ц. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Б., ул. „Г. К.“ № *, ет.*, ап.* заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9500 /девет хиляди и петстотин/ лв., както и да бъде отменено относно присъдената в полза на Окръжен съд - Бургас държавна такса за производството в размер на 8680,27 /осем хиляди шестстотин и осемдесет лв. двадесет и седем ст./, като неоснователна.

1.Срещу решението е подадена въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуални представители Р. И. и И. В. с твърдение, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че е неправилен подхода на съда, изграден въз основа на решенията на ЕСПЧ по делата „Тодоров и други срещу България“ и „Йорданов и други срещу България“, за отхвърляне на предявените искове, без извършено изследване на необходимостта от намесата в мирното ползване на притежанията на проверяваните лица. Твърди се, тази преценка следва да се направи след като се вземат предвид няколко елемента. Първо-твърди се, че във въведения със закона правен режим е от значение възприетият гражданскоправен подход към конфискацията на имуществото, при който акцента е не върху извършителя, а върху произхода на имуществото, а привличането на лицето като обвиняем е само повода за образуване на проверката. Второ-твърди се, че необходимостта от намеса в притежанията е обоснована от преследваната от закона цел относно защита на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможността за незаконно придобИ.е на имущество, а гражданската конфискация по правило се прилага там, където механизмите на наказателния процес не биха могли да се приложат. Сочи се, че действащия към момента ЗОНПИ не предвижда мерки насочени към осигуряване на плащането на данъци, като в настоящата си редакция отразява волята на законодателя за възстановяване на справедливостта чрез отнемане на имущество, за което не е 3 установено законен източник. Твърди се, че постановеното решение е в противоречие и с Решение № 13/13.10.2012 год. по к.д. №6/2021 год. на КС.

Предвиденият в закона праг на несъответствие над 150 000 лв. е критерия за преценка на пропорционалност за намеса на държавата в индивидуалните права на проверяваните лица, като намесата не е произволна, а обоснована от извършен анализ и индивидуална оценка кое имущество е придобито от незаконен източник. Сочи се, че в случая и съдът е установил наличието на изискуемото по закон значително несъответствие, като погрешно е приел, че въведеният режим на гражданска конфискация е в противоречие с установената практика на ЕСПЧ. Сочи се, че в ЗОНПИ не съществува изискване за установяване на причинна връзка между противоправно поведение на проверяваните лица и придобИ.е на имуществото, чието отнемане са иска. Сочи се, че указания за установяване на такава връзка не са били дадени и с доклада на първоинстанционния съд, а по възложената му с този доклад доказателствена тежест ищецът е доказал наличието на всички предвидени в закона предпоставки за отнемане на процесното имущество.

Твърди се, че наложените ограничения с решенията по делата „Тодоров и други срещу България“ и „Йорданов и други срещу България“ не се отнасят за процесния случай. Твърди се, че с оглед на защита на обществения интерес следва да се приеме, че правото на намеса на държавата в случая е пропорционално на преследваната легитимна цел, която е в съответствие със закона и правото на ЕС. Изрично е заявено обжалване на решението и в частите с които Комисията е осъдена да заплати държавни такси с твърдение, че такива не се дължат, като е посочено че жалбоподателят не е съгласен и с присъдения в полза на ответниците размер на адвокатско възнаграждение, тъй като възнаграждението е прекомерно завишено. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за цялостно уважаване на предявените искове и за присъждане на съдебните разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни Д. А. П. и К. Т. Я., чрез процесуален представител адв.Т.

К. – П., в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Сочи се, че изводите на съда по обжалваното решение са изцяло в унисон с трайно установената практика на ЕСПЧ и на ВКС. Сочи се, че в исковата молба Комисията се е позовала на повдигнатото срещу ответника П. обвинение, но не са обосновани твърдения за връзката между престъпната дейност и генериран от него доход. Сочи се, че по повдигнатото обвинение П. е бил оправдан с влязла в сила присъда, а Комисията не е посочила друга незаконна дейност, посредством която да са генерирани средства за придобИ.е на процесното имущество, поради което е налице непропорционална намеса в правото на ответниците на мирно ползване и 4 притежание. Цитирана е практика на ЕСПЧ, с твърдение, че същата правилно е приложена от съда, а във въззивната жалба на Комисията тази практика е превратно тълкувана. Изложени са съображения срещу изводите на съда за наличие на значително несъответствие с твърдение, че такова не е налице.

Цитирана е многобройна съдебна практика на ВКС относно задължението на Комисията при отхвърляне на исковите й претенции да заплати държавна такса, а с оглед конкретните обстоятелства присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

2. Подадена е частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител Р. И. срещу определение № 260060/21.10.2024 год. по гр.д.№ 2903/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд, което е постановено на осн. чл.248 от ГПК, след като окръжният съд е констатирал, че във въззивната жалба подадена от Комисията се съдържат искания за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени подробни съображения относно завишен според частния жалбоподател размер на присъденото адвокатско възнаграждение, относно предвидените за съда възможности за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение под минимума по Наредба №1 за МРАВ на базата на приетото с решение на СЕС по дело С-438-22 и др., като се твърди, че конкретните обстоятелства по делото дават основание за такова намаляване. Твърди се също, че вземанията на Комисията са публични държавни вземания и по тези дела тя не дължи държавни такси. Сочи се неправилност на обжалваното определение.

Направено е искане за неговата отмяна и за изменение на решението в частта за разноските в искания от частния жалбоподател смисъл.