Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 657 от 17.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1138/2023
Вид
Решение № 657
Подписан
17.05.2023
В сила
17.10.2023
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.462, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.495 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.18, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.21, ал.2 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20235300501138 по описа за 2023 година

Производството е по чл.463 във връзка с чл.278 от ГПК.

Делото е образувано по жалба на С. К. А., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Т. Т., в качеството й на съделител против разпределение от

03.04.2023г., предявено на 04.04.2023г., по изпълнително дело №20199080401076 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. №908 при КЧСИ. В жалбата се излагат доводи, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като в него като съделител бил включен П.Г.Л., който не бил съсобственик на имота съгласно влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата.

На следващо място се твърди, че към разпределението липсвала сметка за размера на дълга, както и достатъчна конкретизация на таксите и разноските по изпълнението, включени в разпределението.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното разпределение.

Ответната страна по жалбата- Е. Т. У., ЕГН **********, в писмено възражение чрез пълномощника си адв. Е. М., оспорва жалбата и иска оставянето й без уважение.

Останалите ответни страни- М. К. А., П.Г.Л. и Община Пловдив не вземат становище по нея.

В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съгласно разпоредбите на чл.462, ал.2 и чл.463 от ГПК 1 акт на съдебния изпълнител и в срока по чл.462, ал.2 от ГПК.

Процесното изпълнително дело е образувано по молба на Е. Т. У. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№4435/2013г. по описа на Районен съд- Пловдив, с който по дело за делба между Е. Т. У., Е. Т. А., С.С. У., С. К. А. и М. К. А. е постановено изнасяне на публична продан на съсобствен недвижим имотсамостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Пловдив, ведно с 1/9 идеална част от общите части на сградата и дворното място.

Обжалваното разпределение е издадено по реда на чл.495 от ГПК след проведена по изпълнителното дело публична продан на имота, за купувач на който е била обявена съделителката Е. Т. У., предложила цена в размер на 408000 лв. Със същото е била опредЕ. сумата, подлежаща на внасяне от купувача- 208380,25 лв. за изплащане на квотите на съделителите и разноските по изпълнението.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г. по т.д. №2/2021г. на ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

Жалбата срещу разпределението е неоснователна.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че неправилно в разпределението като съделител, получаващ част от продажната цена на имота, бил включен П.Г.Л.. От приложените по делото писмени доказателства действително се установява, че с влязлото в сила на 11.04.2014г. решение по допускане на делбата същата е допусната между Е. Т. У. с квота от 2/8 идеални части, Е. Т. А. с квота от 2/8 идеални части, С.С. У. с квота от 2/8 идеални части, С. К. А. с квота от 1/4 идеална част и М. К. А. с квота от 1/4 идеална част. След влизане в сила на решението по допускане на делбата с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 12.02.2015г. Е.

Т. А. е продала на С. К. А. и М. К. А. притежаваните от нея 2/8 идеални части от имота, а с нотариален акт за дарение от 22.05.2015г. С.С. У. е дарила на Е. Т. У. притежаваните от нея 2/8 идеални части от имота. От приложените по изпълнителното дело писмени доказателства е видно и че към 12.02.2015г. - датата, на която е закупила от Е. Т. У. 1/8 идеална част от имота, съделителката С. К. А. е имала сключен граждански брак с П.Г.Л., прекратен с развод с влязло в сила на 07.12.2016г. съдебно решение. По делото не се твърди и не се установява С. К. А. и П.Г.Л. да са избрали режим на разделност или договорен режим на имуществените си отношения като съпрузи, като от представеното по изпълнителното дело удостоверение от Агенцията по вписванията е видно, че такъв не е бил регистриран. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от СК по отношение на тях следва да се прилага законовия режим на общност, поради което и по силата на чл.21, ал.2 от СК придобитата по време на брака чрез покупко- продажба от С. К. А. 1/8 идеална част от 2 имота е станала съпружеска имуществена общност между нея и съпруга й П.Г.Л., прекратена след развода им, когато П.Г.Л. е станал собственик на 1/16 идеална част от имота. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че той няма право да получи част от продажната цена на имота, тъй като не фигурирал като съсобственик в решението по допускане на делбата и в издадения изпълнителен лист за изнасяне на имота на публична продан. Както е прието в т.3 на Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013г. по т.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона действие, като конституирането в съдебното производство на приобретателя наред с прехвърлителя не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя, по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. В отношенията между приобретателя и прехвърлителя от материалноправна гледна точка правата върху валидно прехвърлената идеална част от имота ще се считат права на приобретателя, като във фазата по извършване на делбата прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя. Предвид горното и доколкото лицето П.Г.Л. е частен правоприемник на съделителката Е. Т. У., то признатите на последната права с влязлото в сила решение по допускане на делбата и с издадения въз основа на него изпълнителен лист се считат за негови. При това положение именно същият следва да участва в изпълнителното производство, образувано за извършване на публична продан на съсобствения имот, поради което правилно е бил конституиран като страна по същото и правилно му е била разпредЕ. припадащата му се част от цената на имота.

Неоснователни са и твърденията в жалбата, че нямало данни как ЧСИ е достигнал до определените в разпределението суми, както и че липсвала достатъчна конкретизация на таксите и разноските, включени в него. Подлежащите на погасяване вземания са ясно посочени- припадащата се на другите съделители част от продажната цена на имота, направените от съделителката Е. Т. У. разноски и такси по изпълнението, дължимите за имота публични вземания и дължимите в полза на ЧСИ такси по изпълнението. Таксите и разноските в общ размер от 11330,40 лв. са подробно описани в Приложение №1 към разпределението с посочване на вида и размера им, датата на начисляването им и съответното правно основание по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. В разпределението е била включена съгласно разпоредбата на чл.458 от ГПК и Община Пловдив за публичните вземания за данъци върху имота, които са били съобщени на съдебния изпълнител до изготвяне на разпределението. На жалбоподателката С. К. А. е била разпредЕ. сумата от 76500 лв., представляваща припадащата й се съобразно квотата й част от продажната цена на имота, от която е постановена да се удържат 2124,45 лв.- припадащата й се част от дължимите такси и разноски и 23,58 лв.- дължими данъци за имота, като й са определени за изплащане 74351,97 лв. В жалбата не се правят конкретни възражения кои 3 от така посочените суми, отнасящи се до нея, са неправилно изчислени или недължими. Що се отнася до доводите в жалбата, че към разпределението липсвала сметка по чл.79, ал.2 от ЗЧСИ, следва да се посочи, че таксите и разноските по изпълнението са посочени в Приложение №1, съдържащо необходимата информация, включително и каква част от тях са били предварително заплатени и от кого. От приложеното копие от изпълнителното дело е видно, че за заплатените от съделителката Е. Т. У. суми за такси и разноски са били издавани и съответните сметки. По отношение на неплатените такива неиздаването на сметка по чл.79, ал.2 от ЗЧСИ е без значение за дължимостта им при положение, че са настъпили основанията за начисляването им. Както е прието в мотивите по т.3 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г. по т.д.№2/2021г. на ОСГТК на ВКС във всички случаи таксите, необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят, следва да бъдат начислени от органа по принудителното изпълнение и събрани от него.

Предвид горното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед неоснователността на жалбата и направеното от ответната страна Е. Т.

У. искане жалбоподателката следва да бъде осъдена да й заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

По изложените съображение Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на С. К. А., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Т. Т., в качеството й на съделител против разпределение от 03.04.2023г., предявено на 04.04.2023г., по изпълнително дело №20199080401076 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. №908 при КЧСИ.

ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН **********, да заплати на Е. Т. У., ЕГН **********, сумата от 350 лв.- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4