Определение № 3599 от 17.07.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3599 гр. Бургас, 17.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от С. П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120100786 по описа за 2026 година за да се произнесе, вез предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от Й. П. С., И. Д. С., Ф. Д. С., С.

И. Я., Д. С. Я. и Е. К. Т. против „Ремонтстрой“ АД, с която са предявени осъдителни искове.

В исковата молба се твърди, че Й. П. С., И. Д. С. и Ф. Д. С. са акционери в ответното дружество в качеството им на наследници на Д. П. С.. От своя страна, С. И. Я. и Д. С. Я. са акционери в качеството им на наследници на Свилен Д. Я.. Твърди се, че „Ремонтстрой“ АД е редовно известено за настъпилото правоприемство.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който дружеството заявява, че общо за отчетните 2020 г., 2021 г. и 2022 г. на наследниците на акционера Димо Саватев се дължат общо 25 335,38 лева или 12 953,77 евро. Ответникът твърди, че за изплащане на дължимата сума, е било необходимо да се извърши вписването на ищците Й. П. С., И. Д. С. и Ф. Д. С. като наследници на Димо Петков С. в книгата на акционерите. За целта лицата е следвало да представят в дружеството следните документи:

Удостоверение за наследници на Д. П. С.; Документ за самоличност (копие) на всеки от наследниците; Писмено споразумение или пълномощно, в което се посочва лице, което ще получи сумата от името на всички наследници; Банкова сметка (IBAN), по която следва да бъде преведена сумата.

Тъй като до депозиране на отговора нито един от наследниците на акционера Димо С. не е представил необходимите документи, удостоверяващи правата му, на никой от наследниците не е изплатен дивидент. Предвид факта, че липсва искане, което да е било подкрепено с изискуемите по закон документи, доказващи права на дивидент, липсва основание и способ за плащане. Ответникът твърди, че дори по делото не са приложени нито един от документите, сочещи за право на дивидент на който и да е от наследниците на Д. С.. Към настоящия момент дължимата сума фигурира като неразпределена по партидата на починалия акционер-наследодател на тези ищци и дружеството не отказва и ще изплати сумата, стига тези лица да удостоверят по надлежен ред правата си пред Дружеството. В тази връзка, то не може и не следва да търпи негативите на претендираните с исковата молба лихви, тъй като самите ищци не са спазили закона и не могат да черпят права за плащане на лихви при условие, че сами са се поставили в положение на невъзможност да им бъде изплатен дължимия дивидент. Същите мотивите се излагат и по отношение на наследниците на Свилен Д. Я..

1

По отношение на претенциите на Е. К. Т. за заплащане на дивидент в размер на 9132,05 лева за 2021 г. и 4560 лева за 2022 г. дружеството твърди, че не дължи такива суми на това лице, тъй като начислените за тези отчетни периоди дивиденти са му били изплатени. На Т. е изплатена като дивидент за 2021 г. сумата от 8675,45 лева. Дължимият за 2022 г. дивидент в размер на 4337,72 лева фигурира по партидата на този акционер и ще бъде изплатен от дружеството.

По отношение на претенциите на Е. К. Т. за заплащане на възнаграждение за периода от 03.2023 г. до 08.2023 г. дружеството заявява, че на това лице е изплатено възнаграждение за м.март 2023 г. сумата от 780 лева, удържан е данък в размер на 78 лева. За м.април на Т. е изплатено възнаграждение като член на Съвета на директорите в размер на 780 лева, удържан е данък в размер на 78 лева. Трудовият договор на Т., по който му е изплащано възнаграждението, е прекратен на 16.05.2023 г.

Дружеството заявява, че за 2023 г. и за 2024 г. не се разпределяни дивиденти.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

В хипотезата на чл. 247а, ал. 1 - 3 и ал. 5 ТЗ материалноправната легитимация на ищец по иска е на акционера, легитимиращ се като такъв към датата на приемане на решение на ОС за разпределяне на дивидента. В случая обаче е налице спор по делото дали въобще ищците, наследници на починалите акционери, притежават качеството акционери в ответното дружество, защото последното твърди, че не са вписани в книгата на акционерите и не са заявили надлежно пред него своите права.

Правото на дивидент е имуществено субективно право на съдружника да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала на дружеството и е част от членственото правоотношение, поражда се и съществува едновременно с него. Според настоящия съдебен състав, в процесния случай е налице спор по отношение на членственото правоотношение на ищците наследници на починал акционер в ответното дружество, защото последното въобще твърди да е налице „основание“ за плащане на дивидент.

Според разпоредбата на чл.71 от ТЗ всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството. С оглед фактическите твърдения на двете страни следва, че спорът по отношение на ищците наследници има за предмет нарушени членствени права – макар тези ищци да считат себе си за „акционери“, ответното дружеството не ги приема за такива, поради което и не приема, че има задължение към тях за изплащане на дивидент.

Предвид изложеното, главните искове на ищците наследници са с правно основание чл.71 от ТЗ, вр. чл.247а, ал.5 от ТЗ, а акцесорните – с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. В хода на процеса следва да се установи, че тези ищци имат качеството на акционери, поради което и имат право на дивидент.

Според разпоредбата на чл.104, т.7 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд. Както вече се посочи, исковете по чл.71 от ТЗ са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция.

Според разпоредбата на чл.104, т.6 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство.

Следователно исковете на ищеца Е. К. Т. (за който няма спор, че е акционер) за изплащане на дивидент, респективно за изплащане на възнаграждение като член на съвет на директорите и акцесорните искове за лихва също следва да бъдат разгледани от окръжен съд. В случая, се касае за търговски спор във връзка с право, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество – чл. 365, т. 3 ГПК, поради което исковете на всички ищци подлежат на разглеждане по един и същи ред.

Мотивиран от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК съдът 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 786/2026 г. по описа на БРС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Бургас в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3