Определение № 13945 от 18.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13945 гр. София, 18.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100112847 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Г. Р. Т. срещу „Ф.и.а.“ ЕООД, с която се иска да се отмени определение № 268819/18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5503/2021 г. в частта, в която е оставена без уважение частна жалба с вх. № 23010581/10.02.2021 г. по описа на СРС, подадена от Г. Т. срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 53356/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 35 с-в, както и да се постанови решение, с което да се установи, че „Ф.и.а.“ ЕООД няма изискуемо и ликвидно вземане спрямо Г. Р. Т..

С отделна молба е направено и искане за допускане на обезпечение на исковете чрез обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело №9407/2020 г., по описа на ЧСИ М. Б. и спиране на гр.д. №4500/2023 г., ЧЖ I-ви състав, по описа на СГС.

Допускането по чл. 389, ал. 1 ГПК на поисканото обезпечение на предявен иск е обусловено от кумулативното наличие на следните материални и процесуални предпоставки: 1) искът да е допустим; 2) да е вероятно основателен /подкрепен с достатъчно доказателства/; 3) да е налице обезпечителна нужда; 4) исканата обезпечителна мярка да е подходяща.

Съдът, като съобрази изложеното в молбата по чл. 389, ал. 1 ГПК и приложените доказателства, намира, че горепосочените предпоставки не са налице и молбата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съдът намира, че заявеното като иск искане на ищеца да бъде отменено определение № 268819/18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5503/2021 г. на СГС, е недопустимо. Аргументът следва от характера на определението, което е постановено в производството по чл. 419 ГПК, в което е отхвърлена частната жалба на длъжника Г. Т. срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №53356/2020 г., на СРС, 35 състав. Определението на съда е окончателно, то не подлежи на инстанционен контрол и не е в правомощията на друг съд (още по-малко на друг състав на същия съд - СГС) да го отмени.

1

Предявеният иск по чл. 424 от ГПК, с който се оспорва вземането на ответника, като цесионер на първоначалния кредитор на ищеца – „Юробанк България“ АД, също се явява недопустим.

В исковата молба е изложено, че срещу Г. Т. и съпругата му С. Т.а е било образувано заповедно производство по реда на чл. 417 от ТПК - ч.гр.д. № 53356/2020 г., 35 състав по описа на СРС, от кредитора „Юробанк България“ АД, впоследствие прехвърлено на „Ф.и.а.“ ЕООД. Видно от приложената заповед длъжниците са осъдени да заплатят непогасени вземания по договор за банков кредит от BL47600 от 09.04.2014 г., както следва: 102 368,52 лв. – главница, ведно със законната лихва от 02.11.2020 г.; 2963,64 лв. – лихва. 249,64 лв. – мораторна лихва; 199,42 лв. – такса; нотариални разноски – 120 лв.

Изложено е, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение от 18.11.2020 г. са били подадени възражения и съответно частни жалби за отмяна на заповедта за незабавно изпълнение от Г. Т. и С. Т.а и обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на които е образувано ч.гр.д. № 5503/2021 г., като с определение № 268819/18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5503/2021 г., СТС е уважа жалбата на С. Т.а и оставя без уважение тази на Г. Т., като е счетен за неоснователен доводът му, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост не му е връчено, тъй като той не е подписал разписката към съобщението.

Твърди се, че Г. Т. подава жалба с вх. № 21321/2022 г. до Софийска градска прокуратура за извършено престъпление по служба - за наличие на данни за съставяне на документ с невярно съдържание „разписка“, удостоверяващ връчването от С.В.М. на уведомление, като е образувана е пр. пр. № 21321/2022 г., която е препратена по компетентност на Софийска районна прокуратура и е образувана пр.пр. 51588/2022 г. по описа на СРП. По устни данни на разследващия полицай графологическа експертиза е извършена и тя установява, че подписът и изписването на имената върху разписката не са положени от Г. Т., но към момента ищецът не се е снабдил с копие от нея.

На първо място следва да се отбележи, че в исковата молба се твърди, че с подаване на частната жалба по чл. 419 ГПК е подадено и възражение, от което е изводимо, че въпросът за съществуването на вземането, обективирано в процесната заповед за незабавно изпълнение, е решен в производството по чл. 422 ГПК, където Г. Т., като ответник, е трябвало да изчерпи всички свои възражение, включително и това за неавтентичност на подписа му в полученото уведомление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В случай че кредиторът не е предявил в срок иск по чл. 422 ГПК, то заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване. И в двете хипотези настоящият иск би бил недопустим.

Дори да се приеме, че длъжникът не е подал възражение по чл. 414 ГПК и заповедта е влязла в сила, то доводите му за неавтентичност на подписа му, положен във връченото му уведомление за предсрочна изискуемост, са преклудирани и не съставляват новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК, нито биха могли да се приемат, че са заявени в срока по ал. 2 ГПК. Двете алинеи предвиждат, че длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато са намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в 2 същия срок, като искът може да се предяви в тримесечен срок от узнаване на обстоятелствата или снабдяване с новото писмено доказателство.

От приложеното към исковата молба определение № 268819/18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5503/2021 г. на СГС, е видно, че в частната си жалба по чл. 419 ГПК Т. Т. е оспорил заповедта за незабавно изпълнение с твърдението, че не е подписал уведомлението за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Тъй като частната жалба се подава в срока за депозиране и на възражението по чл. 414 ГПК, то и за длъжника е било известно още към онзи момент изтъкнатото в настоящото производство обстоятелство за неавтентичност на уведомлението, поради което това обстоятелство не е ново по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК.

Ирелевантно е дали и кога ищецът се е запознал със заключението по изготвената в досъдебното производство съдебно-графологична експертиза, тъй като тя не се явява ново писмено доказателство. Изводът следва от факта, че длъжникът още в срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК е знаел, че уведомлението не е подписано от него и е следвало да подаде възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, респективно да изчерпи тези свои доводи в евентуално развилото се производство по чл. 422 ГПК.

Предвид горните съображения съдът намира предявените искове за недопустими, поради което производството по делото подлежи на прекратяване, а искането за допускане на обезпечение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 389 ГПК, на Г. Р. Т., за обезпечаване на предявените с искова молба с вх. №106174/15.11.2023 г. искове.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производство по гр.д. №12847/2023 г., образувано по искова молба, подадена от Г. Р. Т. срещу „Ф.и.а.“ ЕООД, с която се иска да се отмени определение № 268819/18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5503/2021 г. в частта, в която е оставена без уважение частна жалба с вх. № 23010581/10.02.2021 г. по описа на СРС, подадена от Г.

Т. срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 53356/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 35 с-в, както и да се постанови решение, с което да се установи, че „Ф.и.а.“ ЕООД няма изискуемо и ликвидно вземане спрямо Г. Р. Т., обективирано в горепосочената заповед за незабавно изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3