Определение № 138 от 24.02.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Частно наказателно дело 67/2022
- Вид
- Определение № 138
- Подписан
- 24.02.2022
- В сила
- 12.03.2022
- Състав
- Димитър Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1, т.2, б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.196 ал.1 т.2 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.345 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.346 ал.2, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.306 ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138 гр. Пазарджик, 24.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Димитър Бишуров
Съдебни
Галя Василева Василева заседатели: Петър Николов Вацев при участието на секретаря Ива Чавдарова в присъствието на прокурора Пр. Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Частно наказателно дело № 20225220200067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.306 ал.1, т.1 от НПК.
Образувано е по предложение на прокурор при РП-Пазарджик за определяне на общо най-тежко наказание по влезли в сила присъди по наказателни дела от общ характер спрямо К. К. Ц., ЕГН: **********.
В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик изразява становище, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. Пледира и за приложението на чл.24 от НК.
Лишеният от свобода се явява лично и със служебен защитник, чрез който излага съображения за основателност на предложението. Оспорва като неоснователно искането на прокурора за приложението на чл.24 от НК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното правно положение относно съдимостта на лишения от свобода Ц.:
Той е осъждан общо тринадесет пъти в периода 2006г. – 2021 г., но за осъжданията му по първите дела, подробно отразени в справката за съдимост на позиции от т.1 – т.7, включително, съдът намира, че не следва да взима становище по същество в настоящото производство. Това е така, защото деянията по тези дела не са в условия на реална съвкупност с последните 1 шест осъждания по НОХД, описани от т.8 до т.13 в справката за съдимост, за които прокурорът предлага кумулация. Също така, наложените наказания по първите седем дела вече са били групирани, доколкото е било възможно, и са били изтърпени.
Данов е осъждан за последно по следните шест НОХ дела, както следва:
П о НОХД № 74/2020 год. на РС-Гълъбово е осъден с присъдаспоразумение, влязла в сила на 06.07.2020г., за престъпление по чл.345 ал.1 от НК, извършено на 16.12.2019г., като му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим.
П о НОХД № 724/2020 год. на РС-Сливен е осъден с присъдаспоразумение, влязла в сила на 21.07.2020г., за престъпление по чл.346 ал.2, т.3 от НК и по чл.345 ал.1 от НК, извършени на 16.12.2019г., като при условията на чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим.
П о НОХД № 1095/2020 год. на РС-Пазарджик е осъден с присъда, влязла в сила на 07.11.2020г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, извършено в периода 22.11.2019г. до 20.12.2019г., като му е наложено наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим.
П о НОХД № 331/2020 год. на РС-Нова Загора е осъден с присъдаспоразумение, влязла в сила на 25.11.2020г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, извършено на 16.12.2019г., като му е наложено наказание от една година лишаване от свобода при строг първоначален режим.
По НОХД № 1393/2020 год. на РС-Сливен е осъден с присъда, влязла в сила на 15.02.2021г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, извършено на 17.12.2019г., като му е наложено наказание от две години лишаване от свобода при строг първоначален режим.
П о НОХД № 1229/2021 год. на РС-Пазарджик е осъден с присъдаспоразумение, влязла в сила на 07.12.2021г., за престъпление по чл.196 ал.1 2 т.2 от НК, извършено на 20.12.2019г., като му е наложено наказание от две години лишаване от свобода при строг първоначален режим.
При тези данни от правна страна съдът намира, че по отношение на деянията и наложените за тях наказания, подробно описани по-горе, са налице основанията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, доколкото всяко от описаните шест деяния е било извършено преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
С оглед на казаното до тук, на лишения от свобода Ц. ще следва да се определи и наложи едно общо най-тежко наказание измежду тези по НОХД № 74/2020г. на РС-Гълъбово, НОХД № 724/2020г. на РС-Сливен, НОХД № 1095/2020 год. на РС-Пазарджик, НОХД № 331/2020 год. на РС-Нова Загора, НОХД № 1393/2020 год. на РС-Сливен и НОХД № 1229/2021 год. на РСПазарджик, а именно две години и осем месеца лишаване от свобода, каквото е наказанието по НОХД № 1095/2020 год. на РС-Пазарджик.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл.24 от НК, т.к. целите на наказанието по чл.36 от НК не биха се постигнали с изтърпяването на общото наказание от 2 години и 8 месеца ЛС. За да формира този свой извод, съдът съобрази изключително високата степен на обществена опасност на шестте деяния включени в съвкупността, повечето от които са извършени при условията на опасен рецидив, което принципно заслужава по-висока социална, морална и правна укоримост. Несъмнено е, че данните за личността на дееца и тежестта на извършените от него престъпления, налагат да се постанови попродължителен престой в местата за лишаване от свобода. Още повече, че досегашният му престой там, включително и за предишни подобни престъпления, които не са предмет на групиране в настоящото производство, очевидно не е изиграл принудително-възпиращ и поправителнопревъзпитателен ефект. В подкрепа на този извод може да се изтъкне това, че преди деянията, които подлежат на групиране в настоящото производство, осъденият Ц. е търпял за последно наказание от 4 години ЛС по НОХД №554/2013г. на РС-Димитровград, определено му в последствие като общо най-тежко такова при извършена кумулация по НОХД № 195/2015г. на същия съд. Той е бил освободен от затвора по изтърпяване на 20.10.2018 година.
Малко повече от година след това – през месеците ноември и декември 3
2019г., Ц. е подновил престъпната си деятелност, като извършил престъпленията, които подлежат на кумулация в настоящото производство.
Всичко това иде да покаже, че Ц. се е оформил като личност, действаща демонстративно, с престъпна упоритост и чувство за безнаказаност.
Превърнал е извършването на престъпления - основно кражби, в източник на доходи. Наведените от осъдения доводи за неприложение на чл.24 от НК не могат да бъдат споделени. Дори безрезервно да се приеме, че той е биологичен баща на починалото дете А. М. Г., то настъпилата смърт на последното по никакъв начин не може да промени изводите на съда в горния смисъл. Друг би бил въпросът, ако детето бе все още живо и с влошено здравословно състояние, което би предполагало полагане на грижи за него не само от майката, но и от биологичния баща. Такива обстоятелства обаче не са налице.
По тези съображения и на основание чл.24 от НК ще следва да се постанови определеното общо най-тежко наказание от 2 години и 8 месеца ЛС да се увеличи с 1 година, при което Ц. следва да изтърпи общо наказание от 3 години и 8 месеца години ЛС. С така увеличеното наказание не се нарушава забраната да не се надминава сбора от отделните кумулирани наказания, който е общо 9 години и 8 месеца, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание, за деянията включени в съвкупността, който е 15 години за престъпление по чл.196 ал.1, т.2 от НК.
На основание чл.57 ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС общото най-тежко и увеличено наказание от три години и осем месеца ЛС следва да бъде търпяно при строг първоначален режим.
На основание чл.25 ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание ЛС ще следва да се приспадне фактически изтърпяното до момента наказание ЛС, по което и да е от горепосочените шест НОХД.
Водим от горното и на основание чл.306 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.25 ал.1 от НК и във връзка с чл.23 ал.1 от НК съдът, ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА на К. К. Ц., ЕГН: ********** едно общо найтежко наказание по присъдите по НОХД № 74/2020г. на РС-Гълъбово, НОХД № 724/2020г. на РС-Сливен, НОХД № 1095/2020 год. на РС-Пазарджик, 4
НОХД № 331/2020 год. на РС-Нова Загора, НОХД № 1393/2020 год. на РССливен и НОХД № 1229/2021 год. на РС-Пазарджик, в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА определеното общо найтежко наказание от 2 години и 8 месеца ЛС с ЕДНА ГОДИНА, при което осъденият К. К. Ц. следва да изтърпи общо наказание от ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл.57 ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС определя строг първоначален режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода.
На основание чл.25 ал.2 от НК ПРИСПАДА, от определеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода, фактически изтърпяното до момента наказание ЛС, по което и да е от горепосочените шест НОХД.
Препис от определението да се изпрати на РП-Пазарджик, „Бюро съдимост” при РС-Чирпан и Затвора – гр. Бургас, за сведение и изпълнение.
Определението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Пазарджик.
Председател: _______________________
Заседатели:
1. _______________________
2. _______________________
5