Решение № 7763 от 26.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7763 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20211110142150 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Ю. М. Д. и С. М. С. против ПРБ и ОД на МВР – ........, РУ – .........., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да платят обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 10 989,16 лева във връзка с твърдяно за незаконосъобразно съхранение на лек автомобил марка „............

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Минчо С. С., починал на 31.03.2009 г., който е бил собственик на гореописания лек автомобил. Сочи се, че за времето от 18.45 ч. на 26.06.2008 г. до 08.15 ч. на 27.06.2008 г. последният е противозаконно отнет, за което деяние е образувано досъдебно производство по описа на Първо РУ на СДВР, водено срещу неизвестен извършител. На 13.01.2010 г. автомобилът е установен и е прибран за съхранение в РУ на МВР - .........., за което първата ищца е уведомена едва на 14.02.2018 г. Молбата й за връщане на автомобила е удовлетворена на 29.03.2019 г. с постановление на прокурор при СРП. Сочи се, че с разписка от 12.04.2019 г. автомобилът бил върнат на Ю. Д., като по него са установени липси, повреди и лош външен вид. Поддържа се, че ответната страна ОД на МВР не уведомила нито прокурора, нито подателя на съобщението за противозаконното отнемане на МПС - то, че то е установено и се намира в двора на РУ на МВР - ...........

Твърди се, че от своя страна прокурорът не е осъществил функции по ръководство и контрол в хода на образуваното предварително производство, за да обезпечи своевременното връщане на иззетия автомобил на собственика му. Посочено е, че в периода на съхранение автомобилът е загубил част от стойността си, включително, че не са осигурени условия за неговото съхранение. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците ПРБ и ОД на МВР – ........, РУ – .........., като в предвидения от закона срок са депозирани отговори на исковата 1 молба, с които ответниците оспорват исковите претенции по основание и размер.

Съобразно подробно изложените в писмените отговори доводи е направено искане исковите претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа следното:

От представения контролен талон № 000919599 съдът приема за установено, че М.С.. С. е бил собственик на лек автомобил „............

Видно от представеното удостоверение за наследници от 02.06.2021 г. М.С.. е починал на 31.03.2009 г, като негови наследници по закон са ищците – негови дъщери.

По делото е приобщена пр. преписка № ......... г. по описа на СРП, ведно с материалите по ДП № ........г. по описа на 01 РУ-СДВР, към която е присъединена пр.

............... Въз основа на нея се приемат за установени следните фактически обстоятелства:

За времето от 18.45 ч. на 26.06.2008 г. до 08.15 ч. на 27.06.2008 г. процесният лек автомобил е бил противозаконно отнет. За въпросното деяние е образувано досъдебно производство по описа на Първо РУ на СДВР, водено срещу неизвестен извършител. С постановление на СРП от 29.04.2009 г., на основание 244, ал. 1, т. 2 от НПК, наказателното производство е спряно и препис от постановлението е изпратено на 01 РУ СДВР с указания за продължаване на издирването на неразкрития извършител.

На 13.01.2010 г. в гр. .......... автомобилът е намерен и е предаден на РУ .......... с протокол за доброволно предаване. Със същия протокол се установява състоянието на лекия автомобил при неговото фактическо предаване на органите на МВР. Поконкретно, в протокола е посочено, че автомобилът е предаден без акумулаторна батерия и резервна гума, както и че няма радиокасетофон и е с газова уредба.

За намирането на автомобила Ю. Д. е уведомена от РУ – .......... на 14.02.2018 г.

С молба от 01.03.2018 до СРП от Ю. Д. моли да се издаде постановление, с което да се върне на наследниците на Минчо С. процесния лек автомобил „........... съхраняван от РУ – ...........

С постановление от 29.03.2018г. Прокуратурата е оставила без уважение молбата. На същата дата наказателното производство е възобновено.

Въз основа на постановление от 29.03.2019 г. прокуратурата е уважила молбата на ищците и автомобилът им е предаден на 12.04.2019 г. За предаването на автомобила е изготвена разписка, подписана от Ю. Д., в която е посочено, че автомобилът е приет, като от него липсват 3 броя роубари от неръждаема стомана, резервна гума и четири акумулаторни батерии.

С договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 01.09.2019 г. ищците са продали процесния лек автомобил за сума в размер на 400 лв.

По делото е прието заключение на съдебна авто-техническа и оценителна експертиза /л. 109 и сл. от делото/, което съдът кредитира, като компетентно и обективно изготвено. От заключението на вещото лице съдът приема за установено, че стойността на автомобила към 13.01.2010 г. възлиза на 4 350 лв., а стойността на автомобила към дата на 01.10.2019г. е 4000 лева.

С оглед съдържанието на представената по делото разписка от 27.01.2010 г. /л.

30/, съставена от Павел Палов – домакин при РУ-.........., съдът приема за установено, че при предаване на автомобила на ответниците същият е имал газова уредба, не е имал резервна гума и радио и/или касетофон. Не се установява да е имал роубари и другите 2 сочени за липсващи при връщането му на правоимащите лица принадлежности.

Доколкото с разписката е посочено, че автомобилът е имал газова уредба и с оглед разясненията на вещото лице /л. 129/, че средната пазарна цена на същата към 13.01.2010 г. възлиза на 1000 лв. Съдът приема за доказано, че към посочената дата – 13.01.2010 г. цената на автомобила е 5 350 лв.

В обобщение, същият се е обезценил в процесния период със сума в размер на 1 350 лв., съставляваща имуществена вреда за ищците.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Вредите от повреждане или унищожаване на вещта са вреди от нарушение на правото на собственост - чл. 45 ЗЗД, респективно чл. 49 ЗЗД. Когато вещта е иззета като веществено доказателство, и увреждането на вещта /каквото настоящият съдебен състав намира да е твърдяното нейно обезценяване/ е настъпило по времето, когато вещта е иззета, вредите са претърпяна загуба от неизпълнено законно задължение за пазене на вещта. Увреждането на вещта не е предпоставено от разумния срок на наказателното производство, защото вредите могат да се реализират и по време на разумния срок на процеса. Следователно, когато се претендират вреди от увреждане на вещта по време на пазеното й като веществено доказателство, искът следва да се квалифицира по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 2б ЗОДОВ /в този смисъл: решение № 23/08.04.20 г. на ВКС по гр. д. № 1944/19 г. на ІІІ ГО и решение № 50003 от 30.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2022 г., III г. о ., ГК/. Преюдициално за разрешаването на спора по чл. 49 ЗЗД /увреждане на чужда вещ/ е да се установи правото на собственост върху увредената вещ, защото от противоправното действие намалява имуществото на собственика на вещта, като по делото не е спорно, че ищците са дъщери и наследници по закон на ½ от имуществото на собственика на лекия автомобил – Минчо С., към датата на кражбата на същия.

В процесния случай съдът намира, че от материалите по делото е доказано наличието на елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците за част от предявените искови претенции.

Действията, респективно бездействията на разследващите органи и на Прокуратурата по осъществяване на ръководство и надзор върху разследването / чл.

196 НПК/, извършени в хода на висящото наказателно производство след доброволното предаване на процесния лек автомобил на 13.01.2010 г. и при липса на необходимост от последващото му задържане като веществено доказателство, са противоправни. Разследващите органи са длъжни да вземат мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването – чл. 203, ал.

1 НПК. Те, заедно с прокурора, осигуряват провеждането на досъдебното производство в предвидените в процесуалния закон срокове – чл. 22, ал. 2 НПК. Съгласно чл. 234, ал.

1 НПК, този срок е двумесечен, считано от образуване на разследването. В случаите, когато са иззети предмети като веществени доказателства органите на досъдебното производство вземат мерки те да не се повредят или изменят – чл. 110, ал. 2 НПК, а когато поради техните размери или други обективни причини не могат да се приложат по делото следва по възможност да бъдат запечатани и оставени за съхранение в предвидените от съответния орган места. При отпадане на необходимостта от оглед и техническо изследване на предмета, иззет като веществено доказателство в производството и когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина – от една страна, и от друга – когато не се касае за предмет на административно нарушение, прокурорът не разполага с аргументирани съображения за неговото задържане и следва да постанови връщането му на правоимащия, на основание чл. 111, ал. 2 НПК. Такъв е разглеждания случай.

Описаните действия и бездействия на разследващите органи, извършени при 3 очертаната фактология и установените правила за разследване в хода на досъдебното производство, вкл. и посредством събиране на доказателства, чрез приобщаване и обследване на предмети с характеристиките по чл. 109 НПК несъмнено реализират отклонение от вменените им по закон правомощия да не задържат необосновано тези предмети, когато са налице предпоставките на чл. 111, ал. 2 НПК и са противоправни.

Такова е задържането на процесния автомобил за времето от 13.01.2010 г. до 12.04.2019 г. – датата на връщане.

Налице е вреда за ищците, защото е доказано по делото от заключението на съдебно-автотехническата и оценителна експертиза, че е налице обезценка на вещта за процесния период със сумата от общо 1 350 лв., съставляваща разликата между стойността му към момента на предаване и тази към момента на връщане.

Вредата е в причинна връзка с поведението на органите на досъдебното производство, които са допуснали необосновано дълго задържане на автомобила за нуждите на разследването, като веществено, през което време продължителният му престой на паркинг на едно място, влиянието на атмосферните условия и неполагане на дължимата грижа към чуждата собственост, са довели до установените повреди по автомобила, намалили неговата стойност. Отговорността на двамата ответници следва да се ангажира при условията на чл. 53 ЗЗД – солидарно. В случая вредите са произтекли при и по повод задържането на автомобила, иззет като веществено доказателство, продължило неоправдано дълъг период, което е в следствие на поведението на длъжностни лица и при двамата ответници. Разследващите органи, каквито по досъдебното производство са служителите на МВР, са под надзора и ръководството на прокурора, но те са независими при осъществяване на възложените им по закон функции – чл. 10 НПК. Техните решения почиват на вътрешното им убеждение и доказателствената съвкупност по делото, като се ръководят от закона – чл. 14 НПК. Затова възложителят на тяхната работа в лицето на ответната дирекция на МВР, следва да носи отговорност за вредите, които са причинили, солидарно с прокуратурата.

От приетото по делото заключение на съдебна авто-техническа и оценителна експертиза /л. 109 и сл. от делото/, което съдът кредитира, като компетентно и обективно изготвено, се установи, че стойността на автомобила към 13.01.2010 г. възлиза на 4 350 лв., а стойността на автомобила към дата на 01.10.2019г. е 4000 лева.