Решение № 13413 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13413 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20261110103618 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

П. С. Т. е предявила срещу „С К К Г" АД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, чл.12, ал.1, т. 7 – т. 9 ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на договор за потребителски микрокредит от разстояние от 06.11.2023 г. сключен между страните, а при условията на евентуалност отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето ЗЗД, с които се иска прогласяване нищожността на клаузата от същия договор, регламентираща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 52, 68 % поради противоречие с добрите нрави, както и на клаузата от договора по пар. 7, регламентираща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че на 06.11.2023 г. между него и „С К К Г" АД е бил сключен договор за потребителски микрокредит от разстояние. Страните са постигнали споразумение заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1000 лв. при годишен лихвен процент от 52, 68 %, а посоченият в договора годишен процент на разходите 67, 46 %. Посочва, че при сключването на договора, в пар. 6, във връзка с пар. 7 от договора е било предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на поръчител, който да отговаря на предвидените условия в пар. 6 от договора. При непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в пар.7 е било предвидено начисляването на неустойка в размер на 320, 95 лв. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като в него не е посочено ясно как е формиран годишният процент на разходите и че в последния е следвало да бъде включена и предвидената неустойка, като поради невключването на последната договорът не съдържа действителния годишен процент на разходите. В този смисъл се позовава на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 22 ЗПК. Поддържа също така, че е налице нарушение и на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 т. 12 и т. 20 и ал. 2, чл.12, ал.1, т. 7 – т. 9 ЗПК. При условията на евентуалност предявява искове за прогласяване нищожността на клаузата от същия договор, регламентираща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 52, 68 % поради противоречие с добрите нрави, както и на клаузата от договора по пар. 7, регламентираща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение поради противоречие със закона. С оглед 1 гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Признава сключването на процесния договор, но излага доводи, че същият отговаря напълно на всички императивни изисквания по Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. По отношение на предвидената в договора неустойка сочи, че такова задължение възниква при неизпълнение на договорното задължение за осигуряване на някое от предвидените обезпечения, като договарянето на такъв тип плащания е допустимо от закона и същите не се вземат предвид при изчисляването на годишния процент на разходите. Посочва, че при изчисляването на размера на годишния процент на разходите по процесния договор за кредит е включен единствено разходът за възнаградителна лихва. Поддържа, че дори да се приеме, че клаузата за неустойката е нищожна, то това не влече нищожност на целия договор за кредит. Излага доводи, че императивната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК изключва приложението на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, чл.12, ал.1, т. 7 – т. 9 ЗПК в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че по отношение на същия е налице на нарушение на закона, тъй като е посочен неправилен размер на ГПР, както и че същият противоречи на закона и на добрите нрави на твърдените в исковата молба основания. По евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор, който съдържа оспорените клаузи, както и че оспорените клаузи противоречат на закона и на добрите нрави.

Съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че на 06.11.2023 г. между П. С. Т. и „С К К Г“ АД, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1000 лв., както и че в посочения в договора годишен процент на разходите не е включена предвидената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски микрокредит от разстояние, сключен между ищеца и ответното дружество на 06.11.2023 г., по силата на който на ищеца е бил отпуснат заем в размер на 1000 лв. със срок от 5 месеца. В договора са посочени фиксирана годишна лихва в размер на 52, 68 %, годишен процент на разходите в размер на 67, 46 % и обща сума за погасяване в размер на 1135, 45 лв. Съгласно пар. 6 от договора в тридневен срок от сключване на договора потребителят се задължава да осигури на кредитора едно от следните обезпечения: поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща размер на трудовото възнаграждение, надвишаващ 90 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати, или поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение, надвишаващ 50 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати.

Съгласно пар. 7, в случай че потребителят не представи в срок някое от обезпеченията и не упражни правото си на отказ от договора, той дължи неустойка в размер на 320, 95 лв., 2 платима на 5 равни части на падежите на вноските по договора.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

Между страните не се спори, че ищецът е получил заемната сума в размер на 1000 лв.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице – поръчител или две физически лицапоръчители, отговарящи на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус и тридневен срок за осигуряване на обезпечението заедно със служебни бележки от страна на поръчителите, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.

Основателен е и доводът на ищеца, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай дори не са необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се включва в същия неустойката, не нарушава това изискване, а при нейното включване е надхвърлен законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като самата неустойка надвишава размера на главницата. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

3

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл.

19, ал. 4 ЗПК, но в случай че бъдат включени, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и понапред, след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.