Решение № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 2252/2025
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 05.01.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- Дарина Крумова -Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 59, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Стара Загора, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20255530202252 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Д. П., подадена чрез адв. И. И. от АК Стара Загора против наказателно постановление № 25-1228-001768 от 29.05.2025г. на *** - началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се аргументи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез своя повереник адв.
И. И. заявява, че поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като излага допълнителни съображения във връзка със събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна 1 страна.
С обжалваното наказателно постановление № 25-1228-001768 от 29.05.2025г. на *** - началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора на нарушителя А. Д. П. са наложени на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП следните административни наказания: глоба в размер на 1000 лева или 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца – за извършено нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
От фактическа страна е прието следното: на 11.04.2025г. около 09,49 часа на км 228+500 на АМ Тракия, Община Стара Загора, в посока запад изток, А. Д. П. управлявал товарен автомобил марка: ***, с рег. № ***, собственост на В. П., като се движил в лентата за принудително спиране без да има основание за това – МПС е без повреди и водачът, и пътниците нямат здравословни проблеми.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA бл. № 3649665 от 11.04.2025г., съставен от мл. автоконтрольор в с-р „ПП“ при ОД на МВР - Стара Загора.
От писмо с изх. № 11-00-223/09.09.2025г. по описа на Областно пътно управление, гр. Стара Загора е видно, че на км 228+500 на АМ Тракия не е бил извършван ремонт от въвеждането на участъка в експлоатация.
От писмо с изх. № НТУ/11-00-15210/28.10.2025г. е видно, че снимковият материал от Електронната система за събиране на пътни такси се съхранява 60 дни, като изисканите от съда не се съхраняват към датата на изискването им. Вместо това е приложена справка с преминаванията, от която е видно, че на 11.04.2025г. МПС с рег. № *** е засечено, както следва:
- 08,00 часа на камера с GPS координати 42,19975 и 25,12127 /Опълченец/ със скорост 23 м/с /82,8 км/ч/;
- 08,28 часа на камера с GPS координати 42,32961 и 25,62986 /Памукчии/ със скорост 17 м/с /61,2 км/ч/
- 10,16 часа на камера с GPS координати 42,4651 и 26,07101 /Полско Пъдарево/ със скорост 30 м/с /108 км/ч/
- 10,37 часа на камера с GPS координати 42,54067 и 26,48414 /Кабиле/ 2 със скорост 33 м/с /118,8км/ч/
- 12,30 часа на камера с GPS координати 42,65485 и 27,67538 /Равда/ със скорост 26 м/с /93,6 км/ч/
- 12,38 часа на камера с GPS координати 42,69552 и 27,70205 /Слънчев бряг/ със скорост 14 м/с /50,4 км/ч/
Във връзка с превозвания от процесния автомобил товар са представени:
- договор за поръчка и доставка на мебели от 31.01.2025г., сключен между В. И. /възложител/ и „*** /изпълнител/, с предмет: спален комплект със скрин;
- приемо-предавателен протокол от 13.03.2025г., от които е видно, че В.
И. е получил стоката, ведно с гаранционна карта и стокова разписка от 12.03.2025г.
- поръчка от *** на стойност 4 500 лв., направена от В. И.. На интернет страницата на дружеството www.plovdivmramor.com е посочено, че то се занимава с внос, обработка и търговия на естествени камъни.
Във връзка с личността на жалбоподателя е представена справка за нарушител/водач от 20.08.2025г., от която е видно, че до момента А. Д. П. не е санкциониран за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели М. Р. М. – актосъставител, П. К. Н. и С. Ц. Д. – свидетели по акта, както и В.
П. И., който пътувал с жалбоподателя в процесния автомобил при проверката.
От показанията на свидетелите П. К. Н. и С. Ц. Д. се установява, че при изпълнение на служебните си задължения като мл. автоконтрольори в група ГПК при РУ – Нова Загора били изпратени на сигнал за настъпило ПТП с 3 товарен автомобил на АМ Тракия, на територията на Община Нова Загора. За да достигнат до мястото на произшествието първо преминали по АМ Тракия от гр. Нова Загора до гр. Стара Загора след което тръгнали обратно от гр.
Стара Загора към гр. Нова Загора. При това свое движение в посока запад – изток, видели процесния товарен автомобил марка: ***, с рег. № *** да се придвижва в същата посока, но по лентата за принудително спиране. Спрели го за проверка, но установили, че се намират на територията на Община Стара Загора и това станало причина да потърсят съдействие от оперативната дежурна част за изпращане на техни колеги от ОД на МВР – Стара Загора, които да са териториално компетентни, за да вземат отношение във връзка с констатираното нарушение на Закона за движението по пътищата.
Междувременно обаче, тъй като трябвало да стигнат до пътнотранспортното произшествие, на което били изпратени, те разпоредили на водача А. П. да ги последва. Когато пристигнали, Н. и Д. започнали да обработват произшествието, а П. изчакал пристигането на полицейския екип от ОД на МВР – Стара Загора.
От показанията на актосъставителя М. Р. М. се установява, че когато пристигнал на място, първо разговарял с колегите си Н. и Д., които му обяснили какво констатирали. След това разговарял с водача А. П., който признал, че действително шофирал в аварийната лента на АМ Тракия, като обяснил, че сторил това, за да транспортира безопасно превозвания от него товар, тъй като пътната настилка на въпросния участък от магистралата била в много лошо състояние.
Свидетелят М. допълва също така, че когато наблюдавал с колегите си ТОЛ камерите, разположени в същия този участък, забелязали, че често автомобилите преминават в аварийната лента, особено тежкотоварните.
От показанията на свидетеля В. П. И., който бил възложител на извършвания превоз, се установява, че товарът, с който бил натоварен процесният автомобил бил на висока стойност – 4 500 лв. - плотове и 1 900 лв.
– спален комплект и за да бъде запазена целостта на товара, при преминаването в пътния участък на км 228 + 500 на АМ Тракия, който бил с множество неравности, водачът А. П. преминал в лентата за аварийно спиране.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М., Н., Д. и И., тъй като 4 същите са последователни и непротиворечиви, и взаимно се допълват.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя, а съгласно 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият е именно такъв.
Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, направени чрез адв.
И. И., че в случая е било допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН.
Съгласно посочената законова разпоредба „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.“
В конкретния случай при съставянето на АУАН актосъставителят първо е разговарял със свидетелите по акта Н. и Д., които са свидетели при установяване на нарушението, а после и със самия нарушител, след което и съставил АУАН, като в него описал възприетата фактическа обстановка, която подвел под съответния законов текст, а именно чл. 58, т. 3 ЗДвП. След това предявил АУАН за подпис на свидетелите Н. и Д. и на нарушителя П..
Съдът намира, че дори да се приеме, че е допуснато нарушение поради това, че Н. и Д. не са присъствали при самото изписване на съдържанието на акта, то същото не е съществено, тъй като те са могли да се запознаят със съдържанието му преди да го подпишат.
Освен това, разпитани в хода на съдебното следствие, свидетелите Н. и Д. заявяват същите факти и обстоятелства, които са описани в АУАН.
В случая следва да се има предвид също, че актосъставителят е този, който следва да извърши преценка на фактите и правото, и да състави АУАН след като изслуша свидетелите на нарушението и нарушителя. М. е сторил това и така е охранил правата на П.. Поради това и съдът намира, че по 5 никакъв начин не е било ограничено правото му на защита.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 58, т. 3 ЗДвП.
Към датата на извършване на нарушението посоченият законов текст предвижда, че „при движение по скоростен път на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“.
От обективна страна, на 11.04.2025г. около 09,49 часа на км 228+500 на АМ Тракия, Община Стара Загора, в посока запад - изток, А. Д. П. управлявал товарен автомобил марка: ***, с рег. № ***, собственост на В. П., като се движил в лентата за принудително спиране без да има основание за това – МПС е без повреди и водачът, и пътниците нямат здравословни проблеми.
От субективна страна, нарушението е извършено при пряк умисъл. П. е бил наясно, че не следва да управлява автомобила в лентата за принудително спиране, но за да запази целостта на превозвания от него товар е решил да го стори.
Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че в нарушението е извършено при условията на крайна необходимост и поради това на основание чл. 8 ЗАНН не следва да носи административнонаказателна отговорност.
Съгласно чл. 11 ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.“ А чл. 13, ал. 1 НК предвижда: „ Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.“
В случая е изпълнена само първата част от елементите на крайната необходимост, а именно нарушението е извършено, за да се спасят свои или на 6 другиго лични блага от непосредствена опасност. Не е налице обаче втората част, а именно, че деецът не е могъл да избегне тази опасност по друг начин, както и че причинените с деянието вреди биха били по-малко значителни от предотвратените.
От една страна, опасността е могла да бъде избегната, като се избере подходящ маршрут, по който придвижването с по-ниска скорост би могло да е безопасно и да не е предпоставка за възникване на ПТП. Придвижването по АМ Тракия е била само една от възможностите за водача, тъй като има и други пътища, които са могли да бъдат използвани в конкретния случай, още повече като се има предвид, че собственикът на товара – свидетелят В. И. е бил наясно още през м. януари 2025г., че му предстои транспортирането му. Освен това, И. е могъл да заплати доставка и на фирмите, които са му осигурили съответните стоки, тъй като те би трябвало по-добре от всеки друг да знаят как да ги транспортират, за да избегнат повреди по тях, а и в случай на повреда те носят риска от погИ.е и той не би бил за сметка на И..