Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 459 от 15.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2764/2024
Вид
Решение № 459
Подписан
15.04.2025
В сила
15.04.2025
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 468 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 485, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 494, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 494, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000502764 по описа за 2024 година

С решение № 3043 от 21.05.2024 г., по гр.д. № 9072/22 г., СГС, І-14 с-в, ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. Р., К. М. Р., Е. А. Р., М. С. Р., представляващ ЕТ „М. Р. – М. Д.“, срещу "Банка ДСК" ЕАД (конституирана по реда на чл. 227 от ГПК като правоприемник на "ОТП Факторинг България" ЕООД) иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищците при условията на активна солидарност сумата от 30 000 лв., частично от 159 160 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.08.2022 г. до изплащане на вземането.

С решението се ОТХВЪРЛЯ и иска, предявен от К. Н. Р., К. М. Р., Е. А.

Р., М. С. Р., представляващ ЕТ „М. Р. – М. Д.“, срещу Министерство на правосъдието, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 441 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищците при условията на активна солидарност сумата от 30 000 лв., частично от 152 160 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка осъществено противоправно деяние от ДСИ Б. С. към СИС на КРС по изп.д. № 271/2012 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

1

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците К. Н. Р., К.

М. Р., Е. А. Р., М. С. Р., представляващ ЕТ „М. Р. – М. Д.“. Твърди се, че съдът не е обсъдил твърденията на ищците. Поддържат тезата си, че ищците не са били уведомени надлежно за извършената от банката в полза на „ОТП Факторинг“ ЕООД цесия преди образуване на изпълнителното производство, нито в хода на последното от самия ДСИ. Сочи се, че поради факта, че изпълнителното производство е образувано от „ОТП Факторинг“ ЕООД, а изпълнителния лист е бил издаден в полза на банката, у длъжниците се създала дезориентация и те не могли да организират защитата си по чл. 422 ГПК. Считат, че легитимацията на дружеството-взискател възниква именно от уведомяването по чл. 99 ЗЗД, каквото валидно не е осъществено. Изтъкват, че ДСИ е нарушил закона, като е изнесъл на публична продан недвижим имот, собственост на ищеца – едноличен търговец, без взискателят да има легитимация като кредитор по изпълнението. Считат, че ДСИ е следвало да разпредели сумата на банката, като първоначален кредитор. Намират, че имота е продаден на занижена цена в нарушение от съдебния изпълнител.

Изтъкват, че дружеството-цесионер е придобило дълга на необосновано занижена цена от банката, а ипотекираният имот е продаден на цена по-ниска от пазарната. Според жалбоподателите това е довело до обогатяване на цесионера ОТП „Факторинг България“ ЕООД с разликата между покупната цена на дълга и продажната цена на ипотекирания имот. Подчертава се, че ако банката е била предложила на длъжниците-ищци цената, която е била предложила на цесионера за вземането, то вероятно те биха погасили дълга.

Молят решението да се отмени и да се уважат исковете.

Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва жалбата. Сочи, че между страните е било обявено за безспорно, че възражение по чл. 414 ГПК не е подавано, поради което всички оплаквания относно материалната легитимация на цесионера са преклудирани. Сочи, че цесионерът е бил упълномощен по силата на договора за цесия да уведоми длъжниците, до които са изпратени уведомителни писма. Изтъква, че в хода на изпълнението длъжниците са се запознавали с всички книжа по него, вкл. с договора за цесия, а това е станало и във връзка с множеството дела, които са се развили между страните. Счита, че най-късно ищците са уведомени за цесията с писмения отговор по делото.

По същество поддържа довода, че не е реализиран фактическия състав за обезщетяване на вреди на длъжниците, тъй като те са изпълнили спрямо лице, 2 което има правото да получи плащане. Отделно подчертава, че ищците К. Р., К. Р. и Е. Р. не са били увредени, тъй като продаденият имот не е техен. Сочи, че действията по публичната продан са надлежно извършени от ДСИ. Твърди, че цената на договора за цесия не е от значение за длъжниците, тъй като това е въпрос на свободно договаряне между цедента и цесионера, като сочи допълнително, че от страна на ищците не е правен никакъв опит за уреждане на отношенията с банката във връзка с получения кредит.

Ответникът Министерство на правосъдието оспорва жалбата.

Подчертава, че несъобщаването на цесията не рефлектира върху дължимостта на вземането (решение № 404 от 12.02.2016 г. по гр.д. № 666/2015 г., ВКС, ІV ГО), а касае само обстоятелството, че преди уведомяването длъжникът може да плати валидно и на стария кредитор, въпреки, че той вече е прехвърлил вземането си. Сочи, че обезщетение може да се претендира само за действително претърпени вреди, а не предполагаеми. Подчертава, че всички жалба на ищците срещу ДСИ са отхвърлени от съдилищата.

Ответникът ДСИ Б. С. (ответник по обратния иск на Министерство на правосъдието) намира жалбата за нередовна, както и за неоснователна. Счита, че изложението преповтаря исковата молба, а решението съдържа всички необходими мотиви.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, чл. 441 ГПК и чл. 54 ЗЗД.

Ищците К. Н. Р., К. М. Р., Е. А. Р., М. С. Р., представляващ ЕТ „М. Р. – М.

Д.“, твърдят, че срещу тях била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 22.11.2011 г. в полза на "Банка ДСК" ЕАД, въз основа на договор за кредит от 3.07.2007 г., но след това банката цедирала вземането си на "ОТП Факторинг България" ЕООД с договор от 25.01.2012 г., за който ищците не били уведомени. По искане на цесионера от 19.12.2012 г. пред ДСИ при PC гр. Кюстендил било образувано изпълнително дело. Считат, че взискателят няма активна легитимация, тъй като цесията не включвала вземането по издадения изпълнителен лист, а вземане по договора за кредит и 3 поради липса на уведомяване по чл. 99 от ЗЗД. Твърдят, че тъй като изпълнителното производство било образувано по искане на дружеството, ищците били лишени от възможността да организират защитата си и да предприемат действия относно подаване на възражение по чл. 414 от ГПК (респ. производство по чл. 422 ГПК), тъй като изпълнителният лист е бил издаден в полза на банката, която била легитимния взискател. Изтъкват, че ДСИ е действал противоправно, тъй като незаконосъобразно е конституирал взискател, който не се легитимира с изпълнителен титул. Отделно намират, че ипотекирания имот е бил продаден на занижена цена, което ги е лишило от възможността да бъде погасено цялото им задължение, респ. да се получи разликата от ипотекарния длъжник, ако имотът е бил продаден на реални пазарни цени. Претендират "ОТП Факторинг България" ЕООД, заместено в производството от „Банка ДСК“ ЕАД, да заплати солидарно на всички ищци сумата 30 000 лв., като част от обща сума в размер на 159 160 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, тъй като е налице неоснователно обогатяване доколкото на взискателя по изпълнителното дело е разпределена сума, която не му се дължи. От ответника Министерство на правосъдието се претендира в условията на солидарност за ищците заплащане на сумата от 30 000 лв., като част от 152 160 лв., като обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) от получаване на пазарната цена на имота, предмет на принудително изпълнение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането. Претендират и разноски.

Ответникът ОТП „Факторинг България“ ЕООД оспорва иска, като поддържа, че има качеството на легитимиран взискател. Твърди, че бил упълномощен от цедента и надлежно уведомил длъжниците за цесията. В случай, че такова уведомяване не се приеме за валидно, изтъква, че то е настъпило с връчените съобщения по изпълнителното дело, а в краен случай с връчване на отговора на исковата молба, ведно с приложените към него писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия и уведомителни писма. Отделно сочи, че публичната продан е съобразен с изискванията на чл.

485, ал. 2 от ГПК.

Ответникът Министерство на правосъдието оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна, вкл. и като погасена по давност. Намира цесионера за легитимиран, а твърдените имуществени вреди – за ненастъпили.

Публичната продан счита за законосъобразно проведена, което е потвърдено 4 от съдебните актове по жалби на длъжниците срещу действия на съдебен изпълнител.

От Министерството срещу ДСИ Б. И. С. е предявен обратен иск за сума в размер на 25 000 лв., частично от 152 600 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Ответникът по обратния иск Б. И. С. (привлечен като трето лице помагач) оспорва същия като недопустим и неоснователен, като прави възражение относно липса на противоправно деяние, вреди и изтекла давност.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че по гр.д. № 3592/11 г., РС Кюстендил издал заповед за изпълнение на 22.11.2011 г. и изпълнителен лист на 30.11.2011 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу К. Н. Р., К. М. Р., Е. А. Р. за сумата от 97 667,60 лв. главница, 23 853,04 лихва, 262,91 такси, законна лихва от 21.11.2011 г. и 2435,67 лв. такси и 667,84 лв. юрисконсултско възнаграждение. (Претенцията е основано на договор за кредит от 3.08.2007 г.)

Не се спори, че след това, с договор от 25.01.2012 г. банката продала вземането (подробно описано в т. 2.1) на „ОТП Факторинг България“ ЕООД (л. 19) за цена от 58 580, 22 лв. В чл. 5.4 от договора е предвидено, че цедента изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето.

В изпълнение на това правомощие едноличното дружество е изпратило до длъжниците уведомителни писма (л. 103 и сл.), като от известията за доставяне е видно, че уведомлението за цесията до К. Р. е върнато като непотърсен на 20.03.2012 г., до Е. Р. е върнато с отбелязване за непълен адрес на 5.03.2012 г., а до К. Р. – с отбелязване на 1.03.2012 г., че лицето се е преместило на друг адрес.

В общите условия към договора за кредит, действащи към подписване на договора за кредит (л. 86) е вписано, че при всяка промяна на местоживеене длъжниците следва да уведомят банката – чл. 13.10.

Установява се, че с молба от 19.12.2012 г. „ОТП Факторинг България“ ЕООД е сезирало ДСИ при РС Кюстендил и въз основа на изпълнителния лист и договора за цесия, които са приложени към молбата, е образувано изп.д. № 271/2012 г. ДСИ Б. Стойков, в последствие присъединено към изп.д. № 5

111/2012 г.

По образуваното изпълнително дело К. Р. (л. 39 от приложението) е била уведомена за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 14.01.2013 г. Останалите две длъжници не са били намерени на адресите при еднократно посещение и уведомлението е било залепено на 10.01.2013 г.

Възбраненият на 13.10.2014 г. ипотекиран имот (собственост на ЕТ „М.

Р. – М. Д.“) е описан на 19.11.2014 г. Данъчната оценка на имота е в размер на 174 430 лв. и е проведена първа публична продан за периода от 16.02.2015 г. до 16.03.2015 г. Експертната пазарна оценка по заключение на вещо лице е изчислена на 312 200 лв., а определената началната цена по публичната продан – 234 150 лв. (312 200 лв. - 25 % = 234 150 лв.) Тъй като проданта е обявена за нестанала, по искане на взискателя е насрочена втора публична продан (22.05.2015 г. до 22.06. 2015 г.) при начална цена в размер на 187 320 лв. (234 150 лв. – 20 % = 187 320). За втората продан не се е явил наддавач. С молба от 02.07.2015 г. взискателят е поискал насрочване на нова публична продан, която е обявена, за периода от 10.08.2015 г. до 10. 09.2015 г. при начална цена в размер на 168 588 лв., представляваща предходната цена намалена с 10%.