Акт от 09.05.2019, Окръжен съд - Габрово

Р

Е Ш Е

Н И Е № 86 гр. Габрово, 09.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

ИВА ДИМОВА при секретаря Весела Килифарева като разгледа докладваното от съдията И. Димова в.гр.д. № 110 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 29 от 16.01.2019 г., по гр.д. № 950/2018 г., Районен съд – гр. Севлиево е обявил за нищожни клаузи от раздел VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ********** от 11.10.2017 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 11.10.2016 г., сключени между А.Т.И., ЕГН ********** *** и

„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление бул. "България" № 49, бл.53 Е, вх. В - за заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1513,24лв., поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1807,92 лв., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД. Приел е за установено по отношение на ответницата, че ищеца е установил съществуване на вземането си по заповед за изпълнение № 311 от 11.05.2018 г. по ч.гр.д. № 617/18 г. по описа на РС – Севлиево до размер на сумата 758,20 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане и до размер на 42,47 лв./четиридесет и два лв.47 ст./ - разноски, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, като посочените суми А.Т.И. дължи солидарно със съдлъжника А.Х.Б./по отношение на която заповедта за изпълнение е влязла в сила за всички посочени суми/. Отхвърлил е предявения иск по чл. 422 ГПК до размер на 4136,40 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е на разноски.

Настоящото производство е образувано е по въззивната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Обжалва решението в частта, с която се отхвърля претенцията на дружеството за неизплатени парични задължения по ДПК № **********, представляващи възнаграждение по сключено между страните Споразумение да предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1807,92 лв. и да договорно възнаграждение в размер на 1513,42 лв. Счита за неправилно и неоснователно заключението на съда, че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно, поради противоречие със закона, на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като същото е прогласено за недължимо от длъжника по договора. Счита, че клаузите, определящи задълженото за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не са недействителни и не противоречат на добрите нрави.

Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, тъй като може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги. Споразумението е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника, а сключването на споразумение не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи на кредита. В процесния случай длъжникът се е възползват както от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане, така и от възможността при затруднение да отложи определен брой погасителни вноски, в случая с една погасителна вноска. Позовава се на т. 14 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за предоставяне на известна свобода за кредитора при предоставяне на допълнителни услуги. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Допълнителните услуги не са част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Позовава се и на чл. 9, ал. 1 ЗЗД за свободното договаряне. Счита за неправилно и неоснователно заключението на съда, че уговореното в процесния договор договорно възнаграждение в размер на 1513,24 лв. е прогласено за нищожно, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Според въззивния жалбоподател, с оглед принципа за свободно договаряне, страните са се договорили за годишен лихвен процент от 41,17 % и ГПР в размер на 49,89%. С оглед на тази обстоятелства, твърди че меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок то пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС е прието преди датата на сключване на договора /14.11.2016 г./ със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г., следователно към датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от законовото изискване, третиращо размера на ГПР. Застъпва становището, че няма противоречие с добрите нрави, доколкото същите са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Към момента на заплащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10%, а петкратния й размер-50%, т.е в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия кредит, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на "оскъпяване" на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Моли да се отмени като неправилно обжалваното решение, в частта, с което е отхвърлена исковата претенция на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу длъжника А.Т.И. и да се постанови решение, с което да се уважи като доказана и основателна исковата претенция над присъдените с решението 758,20 лв. до пълния претендиран размер от 4136,40 лв.

В срока по чл. 263 от ГПК ответникът по жалбата А.Т.И., чрез особения представител е депозирал писмен отговор. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, изчислени на основание чл. 37 от Закона за правната помощ.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа въззивната жалба с депозирано становище по същество.

Ответникът по въззивната жалба моли подадената жалба да бъде оставена без уважение и бъдат присъдени направените разноски като особен представител.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред Районен съд - Севлиево е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заявител е "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, а като длъжници са посочени А.Т.И. и А. Х.Х.. Искането е за парично вземане в размер на 4165,02 лв. То произхожда от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 11.10.2016 г. Обстоятелствата, от които произтича вземането са неизпълнение на договорните задължения, които са поети с договора за кредит. След направени 9 погасителни вноски длъжника е изпаднал в забава. Длъжниците са изпаднали в забава, поради което договорът е прекратен. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.

Сезираният съд е издал Заповед № 311 от 11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 617/2018 г. по описа на СРС. Съдът е разпоредил длъжникът А.Т.И., ЕГН ********** и длъжникът А.Х.Б., ЕГН ********** да заплатят солидарно на заявителя "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 4136,40 лв. - главница, сумата от 20,00 лв. такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането за периода 16.11.2016 г. - /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 24.10.2017 г. /датата на прекратяване на договора за потребителски кредит № **********/ до 24.10.2017 г. /дата на прекратяване на договора/, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 83,30 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

За длъжникът А.Х.Б.е бил издаден изпълнителен лист на 11.06.2018 г., а на А.Т.И. заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.

С Определение №

577 от 11.06.2018 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си против длъжника А.Т.И., в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и да представи доказателства за предявяване на иска в посочения срок. Предупредил е за последиците на чл. 415, ал. 5 ГПК.

В указания от съда срок е подадена искова молба и са представени доказателства пред заповедния съд.

По подадената искова молба е било образувано гр.д. № 950/2018 г. по описа на СРС. С исковата молба се претендира да се постанови решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу длъжника А.Т.И. възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** в общ размер на 4136,40 лв., сума представляваща остатъчната неизплатена главница по сключения договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Представил е доказателства.

Длъжникът, чрез особения представител е подал писмен отговор, с което е оспорил предявения иск по размер.

С определение

№ 1179 от 27.11.2018 г., съдът е изготвил предварителния доклад по делото и го е насрочил. В същия е разпределена доказателствената тежест между страните и е насрочено делото в открито съдебно заседание.

В при постановяване на обжалвания акт, съдът е приел, че са нищожни клаузите за заплащане на договорна лихва, поради накърняване на добрите нрави и за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1807,92 лв. В тази си част се обжалва постановеното решение по делото. В останалата част същото не е обжалвано и е влязло в сила.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно в частта за обявяване на нищожност на договора за потребителски кредит, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1513,24 лв.

По делото е установено, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 11.10.2016 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 11.10.2016 г. Между страните е уговорено, че ГПР е в размер на 49,89%, а годишния лихвен процент е 41,17%. На кредитополучателя е бил предоставен погасителен план. Изготвен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и е била предоставена допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към него. Връчени са Общи условия към договорите за потребителски кредити на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Попълнени са и необходимите декларации.

Изброените по-горе документи са били подписани на всяка страница от кредитодателя, кредитополучателя и съдлъжника по договора.

Правната уредба на потребителските кредити е разрешена в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който е в сила 12.05.2010 г., а клаузата за размера на възнаградителната лихва е в сила от 23.07.2014 г. - чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно този текст, Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно тази разпоредба следва да бъде приложена към настоящия договор, тъй като същия е сключен след приемането на изменението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Измененията са в сила от 23.07.2014 г., а договорът е сключен на 11.10.2016 г. При съобразяване дали клаузите на договора по отношение на лихвата са нищожни, съдът изследва кой е материалния закон действал по време на сключването. Както по-горе беше посочено, ГПР не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва. По договора ГПР е в размер на 49,89%, т.е. той е под законоустановения размер. В годишният процент на разходите е включен и размера на договорената възнаградителна лихва, който е 41,17 % и е част от размера на ГПР по договора. Не може самостоятелно да се разглежда лихвата извън годишния процент на разходите, защото законодателят е поставил горна граница на разходите по потребителския кредит и в тази граница те следва да се съобразяват. В случая договора е сключен съобразно правилата на ЗПК, поради което не може да се сподели извода на първоинстанционния съд за нарушение на закона, което влече след себе си нищожност на договорни клаузи.