Решение № 231 от 12.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110133684 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. С. В. и Ц. Р.

В. против Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците следните суми: сумата от по 20 000 лв. – представляващ обезщетение за неимуществени вреди от наказателно преследване за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК срещу ищците, приключило с влязло в сила оправдателна присъда по ВНОХД № 4581/2018 г. по описа на СГС , ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. /датата на влизане в сила на присъдата/ да окончателното изплащане, както и сумата в размер по 3200 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби за заплатени адвокатски възнаграждения в досъдебното производство, както и в съдебното наказателно производство пред първа, втора и трета инстанция /по 800 лв. за досъдебно производство и по 800 лв. за всяка инстанция за всяка една от ищците/.

Ищците твърдят, че са били привлечени като обвиняеми по досъдебно производство 2016/2015 г. по описа на 03 РУ на СДВР във вр. с прокурорска преписка 318/2015 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Било образувано наказателно производство, което приключило с влязла в сила оправдателна присъда по ВНОХД № 4581/2018 г. по описа на СГС. Присъдата била оставена в сила с решение № 194 от 06.11.2019 г. по н. д. № 866/2019 г. на ВКС, I н. о., поради което била влязла в сила от 06.11.2019 г. Производството продължило близо 5 години.

Производството се отразило на Е. В. – на нейните служебни задължения и здравето й.

1

Ищците претърпяли множество болки и страдания – стрес, негативни емоции. Е. В. загубила съня си и започнала да губи килограми. Ц. В. се разочаровала и се чудила дали да продължи да работи в България. Ищците направили и имуществени разходи за заплатени адвокатски възнаграждения по 800 лв. за досъдебно производство и по 800 лв. за всяка една инстанция.

Твърдят, че вредите са претърпени в резултат на действия и актове на прокуратурата. Молят исковете да се уважат. Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Оспорва исковете по основание. Оспорва присъдата да е влязла в сила. Оспорва иска за неимуществени вреди като недоказан и по размер. Счита, че всички негативни изживявания са причинени от частно лице – Х. Б.. Липсвало причинна връзка между претърпените вреди и действията на прокуратурата. Вредите били понесени от акт на съда.

По делото имало частен обвинител, който протестирал оправдателната присъда. Размерът на вредите бил завишен – досъдебната фаза била продължила 1 месец и 9 дни, липсвала взета мярка за неотклонение. Относно иска за имуществени вреди намира същите за неоснователни, недоказани и ги оспорва и по размер. Намира размера на имуществените вреди за прекомерен. Моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

От фактическа страна:

Установява се, че с постановления за привличане на обвиняем от 21.01.2016 година по досъдебно производство № 227ЗМК 2016/15 на 03 РУ СДВР пр. пр. № 318/2015 г. по описа на СРП са привлечени като обвиняеми Е. С. В. и Ц. Р. В. за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК за това, че през месец ноември и декември 2014 г. в съучастие като съизвършители са се заканили с убийство спрямо Х. Т. Б., като тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им. Със същите постановления спрямо Е. С. В. и Ц. Р. В. са взети мерки за неотклонение „подписка“.

С протоколно определение от 14.11.2017 г. по НОХД № 16492/2016 г. по описа на СРС са отменени мерките за неотклонение „подписка“ спрямо Е. С. В. и Ц. Р. В.. С присъда от 14.11.2017 г. по НОХД № 16492/2016 г. по описа на СРС Е. С. В. и Ц. Р. В. са били признати за виновни по повдигнатото им обвинения за престъпления по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това, че за времето от неустановена дата през м. ноември 2014 г. около 14 ч. до неустановена дата през м. декември 2014 г. около 17 ч. в гр. София, при условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща 2 обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие – съизвършителство, се заканили с убийство на Х. Т. Б., като тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им у Б.,

Установява се, че тази присъда е отменена по реда на инстанционния контрол с присъда № 274/14.12.2018 г. по в. н. о. х. д. № 4581/2018 г. по описа на СГС, с която Е. С. В. и Ц. Р. В. били признати за невинни и оправдани по така повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал.

1 НК. Оправдателната присъда на Софийски градски съд е оставена в сила с решение от 06.11.2019 г. по н. д. № 866/2019 г. по описа на I н. о. на ВКС, респ. е влязла в законна сила на 06.11.2019 година.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдано по повдигнатото му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда.

Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки.

При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищците е повдигнато обвинение за извършени престъпления от общ характер като с влязла в сила присъда били признати за невинни и оправдани по така повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно.

Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи – съд, 3 прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица – решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.

Съответният съд не е процесуално легитимиран като процесуален субституент на държавата и когато постанови осъдителна присъда и в последствие обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие поражда само влязлата в сила присъда. И в този случай процесуалнолегитимирана да представлява държавата като процесуален субституент е Прокуратурата, тъй като тя е поддържала неоснователно обвинение - решение № 490/03.01.2013 г. по гр. д. № 1427/2011 г. на IV г. о. на ВКС. Оттук и възраженията в отговора на исковата молба са неоснователни. Без значение са и отношенията на страните с Х. Б., тъй като в случая предмет на производството са претенции за вреди във вр. с обвинение в извършване на престъпление, за което ищците са оправдани. В случая е налице фактическият състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

По иска за неимуществени вреди:

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релЕ.нтни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по найпълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правно релЕ.нтни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.

При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на 4 този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от 8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства - решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка - виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС.

Разпечатката съдържа 30 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f70f1d1-54ff-4d82-a66d-8cce9234ec5d